Асен Василев: Възможно е пенсиите да нараснат с 20% при едва 2.1% дефицит в Бюджет 2023 (видео)

"Продължаваме промяната" настоява за внасянето на истински държавен бюджет за 2023 г. в парламента. В него е възможен 20% ръст на пенсиите при свиване на бюджетния дефицит до едва 2.1%, твърди в интервю за Mediapool съпредседателят на "Продължаваме промяната" и бивш финансов министър Асен Василев. Според него партиите в парламента трябва да договорят макрорамката на бюджета, който да бъде подготвен съвместно със служебното правителство.

Г-н Василев, във вторник проведохте първата експертна среща с ГЕРБ. Тя протече в конструктивен дух, но изглежда, че не се разбрахте нищо конкретно по отношение на Бюджет 2023. Смятате ли, че е реалистично да бъде приет такъв бюджет от настоящото Народно събрание?

Това, което чухме от експертите на ГЕРБ е, че те са съгласни с 16-те политики, които предлагаме. За някои от тях казаха, че трябва да се разработи по-детайлен механизъм точно как да станат нещата - за извънучилищните програми, за заплатите на медиците и т. н. И също така изразиха първоначално притеснение дали може всички тези политики да се случат и да останем в 3-те процента бюджетен дефицит. Ние показахме как смятаме, че това е възможно – с остойностени политики, с приходна част, с разходна част, с макрорамка на бюджета. След това в края на срещата се взе решение това да се поеме в един по-тесен експертен състав, свързан с бюджетирането, в който да поканим и част от другите партии. И когато се разберем за макрорамка, да помолим кабинета да внесе истински бюджет, а не закон за удължаване.

Изглежда точно макрорамката е фокусът на основното ви противоречие с партията на Борисов. Как смятате, че изобщо може да се постигне 3-процентен дефицит, при положение че вие давате число за БВП, която е значително по-високо от това на ГЕРБ?

Г-н Ананиев (Кирил Ананиев от ГЕРБ, б. р.) каза, че той стига до същата цифра, ако ползва същите растеж и инфлация, които са базирани на прогнозите на МВФ. Реално мисля, че ще достигнем до прогнозен БВП за догодина в границите на 175 - 180 млрд. лв. Със сигурност знаем, че през 2021 г. имахме БВП от 139 млрд. лв. Тази година служебният кабинет прогнозира, че ще имаме 162 млрд. лв., което е 23 млрд. лв. увеличение на БВП. Това, което ние казваме, е, че за догодина можем да заложим 30 млрд. лв. увеличение, което при по-високата база е приблизително същото, което се случва тази година. Но това наистина може да се изчисти в една експертна дискусия, да се влезе в детайл защо ние смятаме, че ще се получи този БВП. Там има немалка част, която е свързана и с разходите, които правителството ще направи догодина, тъй като те директно се отразяват на брутния вътрешен продукт. Така че, в една експертна среща това може да се изчисти и да вървим към внасяне на бюджет за догодина.

Големият въпрос е дали това число на БВП ще доведе до тези високи допълнителни приходи, които залагате – над 11 млрд. лв.?

Там спор няма. Ако увеличението е 30 млрд. лв. спрямо актуализацията на Бюджет 2022, и служебният кабинет, и г-н Ананиев, и аз знаем, че между 34% и 36% от БВП влизат като приход в бюджета. Така че при 30 млрд. лв. увеличение на БВП, 11 млрд. лв. е даже леко консервативна оценка.

От вашите сметки излиза, че при тези допускания тазгодишният бюджет трябва да завърши годината доста по-добре от планираното, а данъчните приходи към края на октомври са с 4.6 млрд. лв. повече в сравнение с 2021 г., което не звучи толкова грандиозно по-добре.

Нека не забравяме, че имаме и 2.6 млрд. лв. приход от Европейската комисия по плана за възстановяване, които ще бъдат отчетени тази седмица, тъй като ЕК сега отпусна средствата. Почти целият приход по европрограмите ще бъде отчетен тази седмица. Тоест, само от тези две пера отиваме на 6-7 млрд. лв. повече приходи в сравнение с миналата година. Отделно знаем, че декември има много големи приходи в бюджета, тъй като се правят последните отчисления за годината.

Може би залагате и по-малка капиталова програма за догодина?

Не. Същата като тази година.

Но тазгодишната инвестиционна програма няма да бъде изпълнена.

Точно така. Тъй че догодина, ако заложим същата програма, да е живот и здраве, би следвало да бъде изпълнена и да няма проблем.

Тази година не се реализира "бюджетът на растежа и инвестициите". Смятате ли, че догодина това е възможно?

Силно се надявам. Тази година политическата нестабилност доведе до това част от проектите да не се реализират. Но видяхме, че другият "крак" на растежа – вътрешното потребление, се движи изключително добре. И една немалка част от растежа за първото полугодие, който е над 5% (дори над оптимистичните прогнози), показва, че вътрешното потребление и износът компенсират това, че няма достатъчен растеж, който се случва през инвестиции.

Ако догодина се сбъдне вашето предложение за 20% ръст на пенсиите, това означава близо 5 млрд. лв. допълнителен разход за пенсии. Правилно ли разбирам вашите сметки?

Пенсиите са около 15 млрд. лв., а 20% върху 15 млрд. лв., са около 3 млрд. лв.

Но според вашата презентация 2.2 млрд. лв. допълнително струва пренасянето на увеличението на пенсиите от тази година, а допълнителното увеличение ще струва още 2.5 млрд. лв., тоест общо 4.7 млрд. лв. Не е ли така?

Точно така, да.

С този темп на растеж на разходите за пенсии няма ли да преобърнем логиката на пенсионната система, която ще се финансира почти изцяло от данъци?

Всъщност пенсионната система в България винаги се финансира от данъци. Дали ги наричаме вноски или данъци, няма никакво значение, защото няма натрупване в пенсинните фондове (в държавния пенсионен стълб, б. р.). Каквото се събере тази година, правителството го дава за пенсиите тази година – т. нар. "pay-as-you-go" система. Ние не сме система с капиталообразуване от 1945 г. (това важи само за първия стълб; частните пенсионни фондове са капиталови, б. р.). Тоест дали средствата ще влязат под формата на пенсионна вноска, или ДДС, няма никакво значение. Важно е дали това е устойчиво във времето. Ако погледнем разходът за пенсии по тази схема, който ще се случи през 2023 г., спрямо БВП той ще бъде в рамките на 11-12%, което е приблизително средният разход за европейските икономики. Това, че сме държали този дял по-нисък във времето, е ощетявало до голяма степен тази група хора. Като сме европейци, нека сме европейци във всичко – и в пенсии, и в заплати, и в инвестиции, а не само в цени.

Как може да задължите служебното правителство да внесе бюджет за 2023 г.?

Народното събрание би могло да приеме решение или декларация, с която да призове служебния кабинет да внесе истински бюджет.

Казахте, че ще внесете декларация, но тя няма задължителен характер. Ще съберете ли мнозинство за решение?

Силно се надяваме. Колегите от ГЕРБ заявиха, че ако има разбирателство по макрорамката, те биха подкрепили решение за внасяне на бюджет. Истината е, че икономическата ситуация тази година и догодина е много различна. БВП ще бъде с десетки милиарди по-различен, така че няма как бюджетът от тази година да остане адекватен на икономическите реалности догодина.

Въпросът е дали няма да се стигне до голямо предизборно наддаване за бюджета и той да излезе извън рамки, ако се готвим за нови избори, каквато вероятно е ситуацията.

Знаете, че аз лично като финансов министър два пъти внесох актуализация преди избори. Първата беше миналата година, която ни помогна да минем през Covid кризата. Втората беше тази година през лятото, когато вече беше ясно, че идват избори, а правителството беше след гласуван вот на недоверие. И в двата случая се видя, че се гласува бюджет, който запази основните параметри. Минала година завършихме на 3% дефицит. Тази година заложихме 4.1%, но както се вижда, ще има преизпълнение на приходите и неизпълнение на разходите, най-вероятно пак ще завършим близо до 3% дефицит. И това бяха две много тежки предизборни ситуации, но не създадоха чак такава драма. Това, което ние предлагаме за догодина с всички заложени политики, е бюджетен дефицит от 2.1%. А ГЕРБ казват, че искат да са даже по-стриктни в част от разходите. "Демократична България" също иска да има 3% дефицит. Ако тези три партии заложат това, няма как да надминем 3% дефицит.

Имате ли доверие на Министерството на финансите, което евентуално би изготвило такъв проектобюджет, след като на няколко пъти разкритикувахте предишните му сметки и макрорамката, която представи?

За да се направи бюджет, МФ трябва да знае какви политики да заложи. Политиките трябва да дойдат от Народното събрание, защото тук са избраниците на народа, и най-вероятно трябва да се работи заедно с екипа на МФ и с някаква част от бюджетната комисия или с представители на партиите. Това, което забелязах в МФ, е, че прогнозите, които се правят, са изключително консервативни – до степен, до която са нереалистични.

Тоест, според вас това е преднамерено?

Аз не мисля, че е преднамерено, но може би има инстинкт във всяко нормално министерство на финансите да се правят консервативни прогнози, защото след това лесно се изпълняват. Първата прогноза, която получих, когато започнахме да работим по актуализацията в средата на годината, беше, че БВП ще остане същият като първоначално предвидения през февруари. А беше ясно, че има значително увеличение на инфлацията, че големият срив, който очаквахме, когато изготвяхме пролетната прогноза, няма да се случи, тоест че ще има много добро представяне на икономиката и индустрията. Накрая стигнахме до една макрорамка, която, гледайки я три месеца по-късно, се оказва, че даже и тя е била консервативна. Неконсервативната макрорамка, която ние предложихме, се оказа консервативна на фона на събитията. Тоест, просто има една инерция в министерството да се работи с изключително консервативни параметри. Същото е вярно и за БНБ. За тази година БНБ прогнозира 1.8% ръст на икономиката, а ние виждаме, че ръстът ще бъде около 4%.

За догодина прогнозират растеж от едва 0.1%, тоест почти рецесия.

Което е невъзможно. Защото само ако погледнем увеличението на разходните пера на правителството на база на приетата актуализация, само оттам имаме между 1.5% и 2.5% растеж.

В бъдещите бюджетни разговори ще можете ли да разчитате на бившите си коалиционни партньори, например на БСП, при положение че имате доста обтегнати отношения с тях напоследък и ги причислихте като помощник на ГЕРБ в "реставрацията на порочни законодателни практики"?

Когато става дума за бюджета, не трябва да влизаме в политически разговори. Те наистина трябва да са експертни - защо и по какъв начин определени процеси влияят на икономиката, на приходите, на БВП... Там не става въпрос за политически разговори. В момента, в който се съгласим за макрорамката, вече може да стане въпрос за политически разговор за това как допълнителните приходи да бъдат насочени по пера – колко да се отдели за социална политика, за минимална работна заплата, за подкрепа за бизнеса, за ново въоръжаване на армията. Там вече може да има разлики по политики. Но според мен за общата картина – каква трябва да е рамката на бюджета, разговорът трябва да е изключително професионален.

Дали ще има достатъчно време да се приеме Бюджет 2023, при положение че почти нямаме сценарий за съставяне на редовно правителство и време на настоящото Народно събрание?

Според мен трябва да се приеме бюджет за 2023 г., за да може и бизнесът да планира разходите си за труд, за електроенергия, каква ще е данъчната среда. Всичко това без пълен целогодишен бюджет е невъзможно да се планира. Независимо дали се състави или не се състави правителство, трябва да започнем 2023 г. с адекватен бюджет.

Този процес вероятно ще бъде координиран от председателя на бюджетната комисия. Как се стигна до това, че ДПС пое две ключови парламентарни комисии – финансовата и тази за сигурност, които имат отношение към най-важния техен политик – Делян Пеевски, който беше санкциониран по закона "Магнитски" за значима корупция?

За това трябва да попитате председателя на Народното събрание и колегите от ГЕРБ, които движиха процеса на разпределение на комисиите. Знаете, че за част от комисиите, които бяха дадени на нас, даже не успяхме да изберем председател, който бяхме предложили. От петте комисии, които първоначално поискахме, нито една не беше разпределена на нас. Но това е нормално. Ние сме опозиция. Така че няма как да имаме претенции към формирането на мнозинство за избора на комисиите.

Предсрочните избори ли са най-вероятният сценарий, който виждате в настоящата тежка политическа ситуация?

За съжаление, май се насочваме натам. От това, което виждам и чувам, не съм оптимист за сформирането на кабинет. Въпреки че и с избора на председател на НС се видя, че има начин да се формират мнозинства, които се тематични.

Накрая да не се окаже, че президентът всъщност е управлявал повече от която и да се парламентарна партия в последните години? Как гледате на него, на неговите служебни правителства и на влиянието му върху политиката и държавата изобщо?

Имаме сериозни несъгласия с някои политики и с някои министри. Задали сме парламентарни въпроси, поискали сме изслушвания за част от действията, които предприеха, но в крайна сметка това е конституционният ред в момента.

Изказахте публични критики към службите с назначени от президента шефове. Имате ли конкретни данни, които да ви карат да смятате, че службите са "пробити"?

Аз не бих използвал думата "пробити". Бих използвал думата "неефективни". И да, конкретни данни има, изразявал съм такова мнение и докато бяхме в правителството. Службите знаят много добре за какво иде реч. Хората, които трябва да ги контролират в комисията за контрол на службите в парламента, също са наясно, така че няма смисъл да задълбаваме повече в тази тема. Но мисля, че всички български граждани, макар и не в кухнята и в детайла, виждат, че нашите служби не работят по възможно най-ефективния начин по разкриването на тежки и сложни престъпления или по предотвратяването на кибератаки, на инциденти като този на границата. Виждаме, че всичко това не се случва по възможно най-добрия начин.

mediapool.bg