Божидар Божанов: Фейсбук не приема, че има проблем в България

Фейсбук не е просто един търговец, а трибуна за изразяване на мнение и като такава има отговорност за защита на свободата на словото, включително. И българските граждани, чрез своите представители в парламента, имат право и могат да намерят някакво средносрочно решение на проблемите с отговорността на Фейсбук, казва пред Mediapool Божидар Божанов, депутат от "Демократична България" и министър по въпросите на е-управлението в предходния кабинет.

Г-н Божанов, може ли изобщо да се въздейства върху технологичните гиганти и техните социални мрежи? Как могат да бъдат накарани да се борят с троловете и разпространението на фалшиви новини?

Трябва да може. Докато бях министър по въпросите на електронното управление (в кабинета "Петков") опитах с писмена кореспонденция да насочим вниманието на социалните мрежи към проблемите, които виждаме в България. За съжаление, отговорите им бяха меко казано неудовлетворителни. Заради това смятам, че единственото възможно решение е законодателно. Актът за цифровите услуги на ЕС създава основи, върху които може да стъпим за справянето с този проблем. Основно ЕК е натоварена с тази задача, но ние смятаме, че България има какво да добави към това европейско усилие. Внесли сме в парламента изменение на Закона за електронната търговия, с което се вменява на социалните мрежи идентифицирането на тролове. Включително сме посочили, че голяма група хора, която организирано докладва определено съдържание, служи за индикатор, че става дума за тролска ферма.

Става дума за глобални компании. Може ли България с вътрешното си законодателство да им въздейства?

През механизмите на Акта за цифровите услуги Еврокомисията е предвидила доста големи глоби и механизми за взаимодействие между държавите членки и европейските институции. Това, че някой се намира на територията на друга държава от ЕС, не го изключва от възможността да бъде глобен.

Само че глобите няма да се налагат директно от българските власти...

Зависи. С нашия законопроект предлагаме създаването на национален координатор за цифровите услуги, който може да налага глоби. ЕК предвижда глобите да са до 6% от световния годишен оборот на компаниите. Ние сме по-щадящи и предвиждаме до 2%.

Какво ви обясниха социалните мрежи, когато се обърнахте към тях? Помним изслушването на шефовете на интернет гигантите пред Конгреса на САЩ преди няколко години заради руската намеса в американските избори. Тогава Марк Зукърбърг не прозвуча много убедително.

Отново беше толкова неубедително. Кореспонденцията стигна до там, че ние предложихме да изследват българската среда като по-интересна от гледна точка на руското влияние – тролове, дезинформационни кампании. Целта бе самите те да подобрят своето справяне с този проблем глобално. Перифразирам отговора им по същество: Всичко е наред, няма нужда да правим нищо. Те продължават да бъдат все така неубедителни. Продължават да отказват да поемат отговорност за този проблем. Те дори отказват да приемат, че той съществува.

Това е много странно. В Русия Фейсбук дори е обявена за терористична организация.

Не бих казал, че те имат някакви симпатии към Русия. По-скоро сложността на задачата е голяма. Има риск те наистина да се превърнат в цензор, ако пристъпят някои граници. Това обаче им вменява много повече отговорности за съдържанието, каквито по принцип нямат. Според мен не би трябвало и да имат. Оценката дали едно съдържание е напълно невярно е лесна. Когато обаче влезем в пропагандните внушения, някоя трета страна отвън да се явява арбитър, е по-скоро погрешно. Те с право странят от тази тема, но има други начини, извън оценката на съдържанието, да се борят с координираната дезинформация в социалните мрежи. Това става чрез идентифицирането на тролските акаунти чрез нетолериране на най-скандалното съдържание.

В същото време Фейсбук вече се е превърнал в цензор, блокирайки профилите на много български обществени личности и журналисти.

Това също е обект на нашия законопроект. Фейсбук трябва да посочва кои са им подизпълнителите на модерацията и това ясно е казано в проекта. Дали я правят те или наемат някой друг. Дали имат капацитет изобщо да модерират на български език. Ако допуснем, че една компания е наета да бъде модератор, ние изобщо не знаем какъв е обхватът на този договор. Може да са заделени пет човека, колкото да има. Нашето допускане е, че случаят с Фейсбук е точно такъв. Така масовите докладвания от тролове водят до прескачане на модераторския процес и никой не преглежда за какво става дума. При над 500 докладвания в момента, примерно, директно се блокира профил. Това е моето допускане, защото прозрачност за това няма. Актът за цифровите услуги въвежда такава прозрачност, така че се надяваме да разберем какви са политиките на социалните мрежи на български. Ние се надяваме те да имат достатъчен капацитет за модерация на български език, а не да разчитат на троловете.

Има и спекулации, че проруски настроени медии се разпространяват много по-широко във Фейсбук, отколкото други медии, които имат сходен брой последователи в мрежата.

Всички тези опасения са напълно основателни. Фейсбук трябва да отговори на тях и през Европейската комисия има механизъм, който позволява да се получават някои отговори. Въпросът е, че тук отново се намесват тролските ферми в по-общ смисъл и как те манипулират реакциите върху съдържанието. Няма значение колко последователи има една страница, важно е колко активно е споделяно едно съдържание не само от самата страница, но и новината в групи, колко пъти е харесвана и т.н. Алгоритмите започват да дават предимство. Когато тролските ферми са насочени към ускоряване на някакво съдържание, алгоритмите го промотират съвсем естествено.

Как може да се реагира на това?

Трябва да се въведе задължение за идентифициране на тролските ферми и да се блокират. Това би трябвало да даде ефект. По този начин няма да се засегне самото съдържание. Ние не казваме, че едно съдържание е добро или лошо, защото някой е добър или лош. Казваме, че това съдържание не трябва да бъде разпространявано широко, защото тролските ферми с фалшиви акаунти успяват да подлъжат алгоритъма.

Заплахата на екипа на Bird срещу служители от български офис на Telus е ескалация на скандала с модерацията на Фейсбук. Има ли още накъде да ескалира този проблем?

За съжаление винаги има накъде. Надявам се все пак ескалацията да не се задълбочава още. Този скандал показва ясно какъв е проблемът с модерацията. Тя не може да бъде нещо скрито, не може да бъде неясно как се случва. Не може да бъде и автоматизирано на база на грешни критерии. Трябва хората да могат да се оплачат, но не пред арменския поп. Актът за цифровите услуги въвежда точно това – процедура по извънсъдебно обжалване при блокиране на профил. След като Фейсбук реши, че някакво съдържание противоречи на правилата, това решение да бъде изпратено към някакъв външен арбитър. Регламентът предвижда доста широк кръг от организации да се занимават с тези арбитражи, включително срещу заплащане. Т.е. може да си платиш 5 лева, за да ти разгледат оплакването.

Имате ли подкрепа в парламента за тези промени?

Все още не сме достигнали до разглеждане в парламентарна комисия. Искам да го обсъдим и в Европейската комисия, за да получим подкрепа и от там, за да може това да послужи и пред българския парламент. Мисля, че ако този парламент се задържи, този законопроект би минал.

Имате ли предварителни политически сондажи?

Не, но не мисля, че някой има интерес да се обяви в защита на троловете. В случая ние наистина не засягаме свободата на словото по никакъв начин. Даже я защитаваме, създавайки арбитражи при блокиране на профили.

Абсурдът е, че Фейсбук е използван от милиони българи, което прави шепа анонимни модератори в тази мрежа вероятно по-влиятелни от членовете на Съвета за електронни медии, които се избират парламента и президента.

Така е. Това, че социалните мрежи нямат отговорност върху съдържанието, защото то е създадено от потребителите, е важно за развитието на интернет. Но гражданите трябва да могат да получат отговор и адекватна защита на своето мнение. Фейсбук не е просто един търговец. Това е една трибуна за изразяване на мнение и като такава има отговорност за защита на свободата на словото, включително. И българските граждани, чрез своите представители в парламента, имат право и могат да намерят някакво средносрочно решение на проблемите с отговорността на Фейсбук.

Може ли нещо да направи служебното правителство?

Не мисля. Нашето решение е да се създаде един координатор от няколко съществуващи държавни институции, които са независими, но могат да използват собствените си администрация за експертна помощ за гражданите.

Няма ли да блокират тези органи от твърде много жалби срещу Фейсбук? Виждайки как се развиват някои дебати в мрежата, нещата лесно биха ескалирали и административно.

Предвидили сме норми за административния капацитет, за сроковете за отговор.

Интернет гигантите постепенно успяха да вземат и цялата реклама, от която се издържаха преди това традиционните създатели на новинарско съдържание. Има ли решение на този проблем, което да работи в България? Как може част от парите да се върнат в традиционните медии?

Знаете, че т.нар. payroll такси (защита на съдържанието с плащане) не са особено добре работещи, защото хората не обичат да плащат за съдържание. Ако хората обаче плащат за съдържание със стотинки (микроплащания), това може да работи. В случая възниква проблемът, ако влезеш в сайт, за който не си абониран. Може да се създаде консорциум от медийни участници, подпомогнати или не от държавата, който да създаде база данни, в която един потребител да има една регистрация за всички медии. По този начин тези микроплащания могат споделено да се отчисляват към съответните доставчици. При всеки прочит на съдържанието потребителите могат да плащат със стотинки до някакъв лимит. Това е голяма промяна, но тя като че ли е по-пазарна. Ако отидем и кажем на интернет гигантите: "Дайте част от своите пари", ще получим тяхната съпротива. Ако се опитаме да решим въпроса регулаторно, те все пак имат аргумента, че спомагат на новинарското съдържание да се разпространява и така медиите показват своите реклами. Въпросът е защо социалните мрежи да плащат на медиите, а не обратното. Трябва да гледаме по-пазарно на нещата. Ако потребителите наистина харесват дадено съдържание и са цъкнали, за да го прочетат, може би е по-справедливо да платят за това, пък било то и стотинки.

mediapool.bg