България може да вземе още около 500 млн. евро от ЕС за саниране

Европейската комисия (ЕК) разреши България да ползва руски нефт сорт "Уралс" до края на 2024 г. Спор предизвика дали произведените от него продукти в бургаската рафинерия могат да се изнасят. Другият спорен момент е свързан със затварянето на въглищните централи по Плана за възстановяване и устойчивост. Има ли възможност заложеното да се предоговори и как страната ни се справя с изпълнението на ангажиментите по плана? Ето отговорите на Цветан Кюланов, ръководител на представителството на ЕК в България.

Служебното правителство твърди, че България има право да изнася произведените нефтопродукти от "Лукойл Нефтохим", докато "Продължаваме промяната" твърди, че нямаме такова право. Каква е позицията на Европейската комисия по този въпрос?

Ембаргото за внос на руски нефт в ЕС влиза в сила от 5 декември 2022 г. България получи отстъпка за внос на суров руски нефт по море до края на 2024 г. Тя беше дадена с цел българските граждани и бизнес да имат достъп до горива на местния пазар. Това означава, че произведените в "Лукойл Нефтохим" продукти са за българския пазар и отстъпката не е дадена, за да се изнасят за страни от Европейския съюз или трети страни.

Българското правителство е в диалог с Европейската комисия какво ще се случи. Дерогацията е част от регламент, приет от всички страни членки на ЕС. Така че ЕК не може еднолично да променя решения. В постоянен диалог сме с българското правителство и с други държави за това изключение. Има официално изявление от страна на ЕК по този повод. В случай, че има необходимост от допълнителни дискусии по темата, те ще продължават. Ако се вземе друго решение в даден момент, то ще бъде незабавно съобщено на всички.

Другият спорен момент е ангажиментът, поет от България, по отношение на въглищните централи в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Кога страната ни трябва да ги затвори?

Важно е документите да се четат внимателно. Ангажиментът, който България е поела, е да се намалят въглеродните емисии от въглищни централи с 40% до края на 2025 г. спрямо базовата 2019 година.

Другият поет ангажимент от страна на България е да се каже какво се случва от 2026 г. до дата в бъдещето - най-късно до 2038 година, от емисии към края на 2025 г. до постигането на нулеви въглеродни емисии от въглищните централи.

Това е законодателната рамка, по която в момента работи Комисия за енергиен преход. Тя трябва да предложи сценарии, по който това да стане. Министерският съвет трябва да приеме един от тях, който е най-добър за България. След това правителството трябва да го внесе за одобрение в Народното събрание.

В Плана за възстановяване и устойчивост е поет ангажимент парламентът да приеме закон, в който да е описано по години как и кога ще се стигне до нулеви въглеродни емисии от въглищните централи. Този ангажимент е част от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Това означава, че дотогава депутатите трябва да са приели този закон.

Има ли риск за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде финализиран до 30 юни 2026 г.? Вижда се, че България има проблем с провеждането на обществените поръчки - по първото плащане беше със системата за комуникации на МВР, сега се провали търгът за медицински хеликоптери, а МРРБ поиска отсрочка с 2 месеца за старта за санирането на блокове.

По първото плащане имаше известно забавяне заради обществената поръчка на МВР. Този проблем беше изчистен и очакваме до края на годината сумата по него да бъде преведена на страната. По следващите плащания, дори да има трудности, целта е да ги отработим и да не се стига до загуба на средства. Затова работим съвместно с българската администрация. Европейската комисия предлага техническа помощ по програмите, където има риск, за да не се стига до загуба на средства.

Колко средства са планирани по второто плащане по ПВУ и какво трябва да изпълнени България, за да получи парите?

Европейската комисия одобри първото плащане за България от 1.37 милиарда евро по ПВУ и до края на годината парите ще пристигнат в страната. Сега предстои по-трудната част от изпълнението на плана. Второто плащане е планирано за първото тримесечие на 2023 г. То е в размер на 724 милиона евро. По него трябва да се изпълнят 66 ключови етапи и цели. От тях 40 са свързани с реформи и 26 са инвестиционни мерки.

Около една трета от тези цели е свързана с промени в законите, т.е. с работата на Народното събрание. Другите задачи са работа на администрацията. Затова трябва бързо да се действа на местно и правителствено ниво - да се отварят процедури за обществени поръчки, да се направят първите стъпки по програмите за енергийна ефективност и икономическа трансформация.

Важните знакови реформи, които трябва да бъдат направени до второто плащане, са в областта на енергетиката, върховенството на правото и съдебната власт.

Каква част от мерките по второто плащане са изпълнени вече от България?

Нямам към момента тези данни. Когато държавата изпрати искане за плащане, тогава ЕК започва да оценява дали тези мерки са изпълнени.

Българското правителство съобщи, че е изпратена и последната програма от настоящия програмен период за одобрение от ЕК - "Региони в развитие", която е обвързана с фонда за справедлив преход. Как и за какво ще бъдат изразходвани парите от фонда за справедлив преход? Разделени ли са те по квоти за трите области?

Към момента Европейската комисия е одобрила всички програми за България през настоящия програмен период 2021 - 2027 г. без две програми. Това са "Региони в развитие" и Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация. Те все още се обсъждат и съгласуват с българското правителство, като амбицията ни е да бъдат одобрени възможно най-скоро.

Фондът за справедлив преход не е в официалната версия на програма "Региони в развитие", защото няма официален план за териториалните планове, които ще се финансират по него. Надяваме се българското правителство да изпрати тези документи възможно най-скоро, за да започнем разговори по тях.

Ресурсът, с който България разполага по фонда за справедлив преход е за 1.3 млрд. евро и обхваща географски областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, както и някои общини от областите Хасково, Ямбол и Сливен.

Не трябваше ли България да изпрати в Брюксел териториалните планове за развитие по Фонда за справедлив преход до края на 2022 г., за да не загуби от средствата?

Така е - териториалните планове за развитие трябва да бъдат изпратени за одобрение в ЕК до края на 2022 г. за да няма загуба на средства. По тази причина работим усилено това да се случи. Ако не стане, има риск България да изгуби средства.

През следващата година ще има възможност за отваряне на плана и допълването му с новия инструмент REPowerEU за намаляване на енергийната зависимост от Русия. На какви средства може да разчита страната ни от този инструмент?

Все още страните членки договарят документите за използването на тези допълнителни средства в размер на около 300 милиарда евро. От тях 100 млрд. евро са безвъзмездни за страните членки, а останалите са под формата на заеми.

По предварителни изчисления България може да получи от този инструмент около 500 млн. евро. Те могат да бъдат насочени за саниране на жилищата, за изграждане на ВЕИ, за спестяване на енергия и т.н.

Къде се намира България спрямо останалите страни в ЕС по отношение на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и Споразумението за партньорство?

Европейската комисия одобри всички национални планове за възстановяване и устойчивост. Последният беше на Унгария в края на ноември. Българското споразумение за партньорство за периода 2021 - 2027 г. беше одобрено по средата на държавите членки на ЕС, така че няма забавяне с него и България се движи сравнително добре.

2023 г. е последната финансова година за изтичащия програмен период 2014 - 2020 г. Как България се справя с изпълнението на програмите по него?

Заради пандемията от коронавирус и войната в Украйна ЕК предприе мерки, с които въведе гъвкавост за използването на наличните средства от периода 2014 - 2020 г. България се възползва от тези възможности и пренасочи парите от проектите, по които имаше забавяне, затруднения или реши, че не са приоритетни. Така те отидоха за мерки за преодоляване на последствията от коронавируса и за подпомагане на бежанците. Очертава се България успешно да приключи и втория програмен период.

mediapool.bg