Украйна предлага да помогне с поддръжката на българските МиГ 29

Много е важно да се извадят възможно най-бързо поуките от войната на Русия в Украйна, за да бъде успешна модернизацията на българската армия, казва депутатът от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по отбрана Христо Гаджев в интервю за Меdiapool.

По думите му трябва да се акцентира върху силите за специални операции, противовъздушна отбрана, дронове, киберсигурност и други.

Toй очаква България да продължи да оказва военна помощ на Украйна и да води разговори със съюзниците за осигуряването на заместващи способности.

Гаджев съобщи, че Украйна също има възможност да осигури поддръжката на българските изтребители MиГ 29 и тя трябва да бъде проучена. Той повдигна въпроса и за необходимост от проверка дали

lетателните часове на тези самолети се изразходват оптимално, след като наскоро бяха ремонтирани.

Той посочи още, че руската посланичка Елеонора Митрофанова трябва “да се държи с тон, който подобава на това, че е гост в България и е приета от тази страна с идеята да развива добрите отношения между България и Русия, а не по този начин“.

“Тези, които призовават за изгонването на Митрофанова от България, трябва да знаят, че това може да доведе до практическо скъсване на дипломатически отношения с Руската федерация. До момента само Литва е изгонила руския посланик и съответно литовския е върнат от Москва. Нека да мислим малко повече извън емоциите“, посочи той.

Г-н Гаджев, смятате ли, че военната помощ, която България изпрати на Украйна, отговаря на възможностите на страната ни и очакванията на Киев?

Надявам се, че това е само първата стъпка от оказването на помощ за отбраната на Украйна.

Трябва да се има предвид, че най-вероятно Министерството на отбраната не е предоставило всичко възможно, тъй като има и втора точка в решението на парламента, според която трябва да се проведат преговори с нашите съюзници за осигуряването на заместващи способности.

За това се предвижда и резерв, който да бъде използван при евентуалното постигане на съгласие за заместващи способности.

Как ще се подхожда оттук нататък за евентуални нови траншове военна помощ за Украйна, ако парламентът одобри предложението на служебното правителство всички решения по тази линия да минават през НС?

В края на миналата седмица в Народното събрание е внесено допълнително споразумение между военните министерства на двете страни, което трябва да промени модела за оказването на военна помощ. Да видим какви са мотивите за промяна на споразумение по-малко от месец, след като е сключено и защитено в НС от същото правителство.

Дали това показва уплаха след реакцията на БСП и "Възраждане" по време на дебатите?

Това са единствените две формации в НС, които бяха против и заеха откровено про-руски позиции. Освен това те сезираха Конституционния съд. Логично би било първо да се види дали КС ще допусне да разгледа жалбата или ще отхвърли запитването като недопустимо.

Да разбираме, че ГЕРБ държи тези решения да се взимат от правителството още повече, че предвиди политическата ситуация вероятно скоро ще останем без действащ парламент?

Първо, служебното правителство трябва да си носи отговорността. Именно то подготви споразумението между двете военни министерства с този текст. То защити тази клауза с мотива, че не трябва да се връзват ръцете на правителството за последващи траншове при липса на парламент, каквато реална възможност има.

Две седмици по-късно се обърна на 180 градуса – защо?

Да, ГЕРБ поведе процеса за взимане на решение за оказване на военна помощ за Украйна. На 3 ноември това решение събра огромно мнозинство от повече от 2/3 от народните представители от 5 от 7 парламентарни групи.

Това показа ясна политическа воля, която служебното правителство трябва да изпълни. Подобно мнозинство събра и приемането на ратификацията.

Сега забелязвам странен синхрон между служебното правителство на Радев, БСП и "Възраждане".

С новият законопроект служебното правителство ще повдига буквално всеки месец темата за военна помощ в НС, което със сигурност ще доведе до забавяне. Но също така ще даде възможност буквално всеки месец да се изявяват депутатите, които подкрепят руската позиция и пропаганда. А подобни действия ще доведат и до умора от темата в българското общество и до ерозия в подкрепата за жертвата в конфликта.

Смятате ли, че България може да окаже помощ на Украйна с изтребители МиГ-29 и зенитни комплекси C 300 на фона на проблемите с поддръжката им?

На България са предложени механизми и възможности за осигуряването на заместващи способности, както и за придобиването на нови способности от нашите съюзници. Разбира се, те са обвързани с последващата ни подкрепа към Украйна.

Вече предоставената помощ отвори вратите с реални възможности за подмяна на старата съветска техника със съвременна и съвместима с НАТО и това е напълно реално. В края на годината Чехия получи от Германия първите нови танкове Леопард 2, в замяна на предоставени Т-72 на Украйна.

Оттук отговорността е в Министерство на отбраната и правителството дали първо ще се възползва и второ как ще проведе преговорите. В края на месеца ще изслушаме в Комисия по отбрана служебният министър по темата.

Какво е бъдещето на военната авиация към момента. Трябва ли да се придобият т.нар. “заместващи“ изтребители и това ли е единственият вариант пред ВВС след приземяването на МиГ – 29?

Това е най-предпочитаният вариант от МО и най-скъпият, но се съмнявам доколко ще е работещ. Според МО той трябва да запълни “дупката“ между изтичането на летателните часове на МиГ-29 след последния им ремонт и постъпването на F-16, които се очакват 2025 година, т.като няма как да се ремонтират в Руската федерация след началото на войната.

А такива планове имаше, защото правителството "Петков“ заложи в бюджета за 2022-а година 126 млн.лв. за ремонт на самолетите в Русия.

Но, пак според МО този “заместващ“ самолет ще дойде 2 години след сключването на договора – т.е през 2025 година, когато идват и първите F-16. Излиза, че той няма да е “заместващ“, а "допълващ“ и поредна платформа, която трябва да се плати и поддържа.

Така през 2025г. във ВВС ще имаме четири платформи, без тренировъчните - МиГ-29, които няма да бъдат свалени от въоръжение, Су-25, F-16 и новият тип "заместващ“ изтребител.

Това са различни самолети, различни линии за ремонт и поддръжка, различни пилоти и наземен персонал. Това ще изисква много сериозен финансов ресурс и ще натовари изключително много бюджета на МО и ще постави под риск не само модернизация на армията, а въобще нейната издръжка.

МО изхожда от презумпцията, че след като бъдат доставени F-16, ще трябват още 2-3 години за усвояването им.

А за заместващите няма ли да трябва? Съмнявам се, че пилотите ще са научени от първия ден да летят на тези самолети. Освен това пилотите вече се подготвят да летят на F-16 и според разчетите до 2025 година ще има подготвени пилоти, инструктори и наземен състав. Вече имаме подготвени хора, завършили обучение в САЩ.

Освен това логиката е, че първите пилоти се обучават в САЩ, а следващите във висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Там вече се подготвят тренажорите и системите за подготовка. Логиката е летателният и наземният състав да са обучени преди да пристигнат самолетите, за да могат да се ползват веднага.

Дори с начална оперативна готовност могат да се носят мисии по еър полисинг. Да,

за пълна оперативна готовност, която включва всички възможни мисии трябват няколко години. Пример за това са Чехия и Унгария, където бяха нужни между 5 и 7 години за постигането им.

Какви са другите варианти за ВВС?

Имахме презентация в парламента, на която украинската страна показа, че има готовност и възможност да поддържа изтребители МиГ 29 дори по време на война. Подобна е имало и в МО.

Оказа се, че други държави използват способностите на заводите им в Западна Украйна.

Някои от дейностите по ремонтите на двигатели, други агрегати и части може да става на тяхна територия, други – у нас. Въпрос на мотивация е да се проучи тази опция. Не казвам, че това е най-добрият вариант, но е опция, която дори не се проучва. А има други държави, които поддържат самолетите си с помощта на Украйна.

Паралелно служебното правителство води разговори и с Полша за придобиването на общо шест двигателя. Вече има споразумение за първите два двигателя.

Трябва да се постави и въпросът как се изразходва ресурсът на тези самолети. При положение, че е ясно, че има проблем с ресурса на двигателите, дали авиошоу е най-разумното? Самолетите бяха със завършен ремонт в края на 2021 година. А сега година и месец по-късно са пак с изтичащ ресурс.

Трябва да се анализира защо се е получило това.

В същото време се провеждат и съвместни мисии по охраната на въздушното ни пространство с други страни членки на НАТО. Защо това не води до спестяването на ресурс за българските самолети също трябва да се провери.

Служебното правителство внесе амбициозна програма за модернизация. Как я оценява ГЕРБ? Смятате ли, че МО има капацитет да управлява паралелно толкова много и скъпи проекти?

По тази програма има много въпросителни. Изпратил съм въпроси с искане на допълнителна информация до служебното правителство.

Отговорите им ще бъдат предоставени на депутатите от парламентарната комисия по отбрана. От тях зависи и съдбата на тази програма. Тя ще бъде разгледана от парламента до края на януари.

Има предложения работата по големите военни проекти да се изнесе в отделна агенция.

Въпрос на правилен мениджмънт. Той може да се случи и вътре в министерството, а има и примери, при които е изнесен в отделна агенция. Въпрос на управленски подход кой вариант ще осигури най-добър резултат.

Трябва да се гледа по-дългосрочно на този процес. При закупуването на военна техника трябва да се осигури цялата способност. Не трябва да купуваме само машини, самолети, кораби, а цялата способност, свързана с комуникация, командване, управление, боеприпаси и др.. Без тях се придобива само отделен елемент, но не и способност. А това е грешно, защото ще доведе до допълнителни разходи и забавяне във времето.

Как според вас трябва да се реализира модернизацията на армията?

Много е важно да се извадят възможно най-бързо поуките от войната на Русия в Украйна. Много ясно се вижда кои системи и кой начин на водене на бойни действия носи успех в конфликт между близки по ниво на въоръжение държави. Иска ми се да видя много по-голям акцент върху силите за специални операции. Те са доказани като водещи при изпълнението на бойни мисии, а този приоритет не е разпознат.

Като се акцентира върху противовъздушната отбрана, следва да се дефинира първо какво точно е необходимо на България в рамките на противоракетната и противовъздушна отбрана на НАТО.

Трикоординатните радари са критични и не трябва да бъдат повече забавяни. Без тях новите ни самолети няма да могат да развият пълните си способности.

Трябва да се придобият дронове и то не само за наблюдение, а и за бойни действия.

На мен обаче ми липсва киберпространството. В новата Стратегическа концепция на НАТО е залегнало като самостоятелен домейн за бойни действия. Там се води истинска война през 21 век, но тя е невидима за повечето хора, но засяга защитата на системите за управление, всекидневния живот, достъп до интернет, до комуникации и т.н. Тя може да бъде много по разрушителна от конвенционалната. Например унищожаването на мост може да нанесе по-малко вреди отколкото унищожаване на критична телеком мрежа. Още повече, първото е ясен знак за агресия, докато второто не е.

Киберсигурността е ключова за защитата на националната сигурност

Смятате ли за адекватна реакцията на българската страна, след като Русия обяви за издирване българския журналист Христо Грозев?

Правителствената реакция бе малко празнична – изчака да минат празниците. Но политическите партии реагираха много преди правителството. В крайна сметка и МС реагира, във Външно министерство беше привикана руската посланичка Елеонора Митрофанова за обяснения. В крайна сметка българските институции и политическа класа реагираха правилно и поздравления за това.

Какво мислите за поведението на Митрофанова и българската реакция към нея?

Поведението трябва да следва Виенската конвенция, която урежда института на дипломатическата служба. в България и е приета от тази страна с идеята да развива добрите отношения между България и Русия, а не по този начин. Надявам се да спазва добрия тон, както всички останали посланици, акредитирани в България.

Какво смятате за призивите за отзоваването й?

Става въпрос за поддържането на базисните принципи в международните отношения, на които се изгражда и дипломатическата служба в света.

Тези, които призовават за изгонването на Митрофанова от България, трябва да знаят, че това може да доведе до практическо скъсване на дипломатически отношения с Руската федерация. До момента само Литва е изгонила руския посланик и съответно литовския е върнат от Москва. Нека да мислим малко повече извън емоциите.

mediapool.bg