Има ли изход от задънената улица? САЩ засилват натиска върху София за Северна Македония

САЩ засилват натиска върху България да преосмисли позицията си за Северна Македония и да одобри бързо преговорната рамка на Скопие за членство в Европейския съюз.

"Погрешно е България да използва двустранен спор, за да спре стремежите на Северна Македония към ЕС. Те го превръщат в многостранен въпрос, който засяга всички нас", коментира новият специален пратеник на Вашингтон за Западните Балкани Габриел Ескобар, цитиран от радио "Свободна Европа".

Той каза, че САЩ ще продължат да настояват пред София за намиране на компромис.

Ескобар би искал преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания да започнат тази година, като добави, че са го заслужили.

Той добави, че САЩ искат интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз да се ускори и ще се стремят да възобновят процеса.

САЩ, Европейската комисия (ЕК) и повечето европейски страни подкрепят бързото започване на преговори за присъединяване, но София засега е категорична, че няма да промени позицията си, ако Скопие не се съобрази с българските изисквания. Македонците засега не показват желание да предприемат реални стъпки по въпроса. Ситуацията още повече се усложнява и от липсата на редовно правителство у нас, което да води преговори със Скопие. Приетата през 2019 година рамкова позиция за Северна Македония е изпълнена с "червени" линии и не позволява никакви компромиси спрямо Скопие. Служебното правителство на Стефан Янев вече каза, че ще се придържа към нея.

Възможна ли е промяна на българската позиция?

България спря Северна Македония по времето на последното правителство на Бойко Борисов. Наскоро обаче лидерът на ГЕРБ обърна позицията си и призова за бързо започване на преговори за приемането на Скопие. Така че към момента не е ясно каква точно е визията на ГЕРБ, която се очертава да спечели предстоящите избори, но остава изолирана и едва ли ще може да формира правителство.

"Има такъв народ" (ИТН) е на твърда позиция срещу каквито и да са компромиси към Скопие. Тази позиция се споделя и от БСП.

ДПС обаче е далеч по-умерена по въпроса. "Демократична България" също призова за регулиране на двустранните отношения и намиране на бързо решение.

Промяната на българската позиция със сигурност ще трябва да мине през действащ парламент, който да обсъди темата. Това обаче зависи до голяма степен и от македонците.

Президентът Румен Радев потвърди на няколко пъти, че пътят на Скопие към ЕС минава през София, но македонците засега не показват, че го разбират.

Как може да бъде решен проблемът?

Българската страна настоява за гаранции, че македонците ще изпълняват договора за добросъседство от 2017 година, като се опитва да изведе контрола му на европейско ниво.

Страни-членки на ЕС обаче не приемат този подход, тъй като не желаят двустранни проблеми да се решават на европейско ниво.

Така българските изисквания засега остават извън проекторамката на Северна Македония за преговори с ЕС.

Другата възможност е въпросът да бъде решен на двустранно ниво с подписването на нов документ, който да замени яловия договор за добросъседство. Той трябва да е с по-конкретни измерения и контролни механизми. Скопие обаче не показва, че е готово на това.

Българското малцинствo

На дневен ред в последните месеци излезе въпросът дали Северна Македония ще впише българите в конституцията си наравно с другите народи. Македонците дават противоречиви сигнали. Премиерът Зоран Заев смята, например, че това може да стане едва непосредствено преди присъединяването на страната към Европейския съюз.

Македонският външен министър Буяр Османи от своя страна призова българите да се самоопределят при преброяването в югозападната ни съседка, за да бъдат вписани в конституцията.

"Северна Македония няма никаква дилема, че българската общност има свободата да изрази етническите и културните характеристики, но това не значи, че трябва да се отричат етническите и културните характеристики в страната", каза Османи в интервю за македонската ТВ 24.

Какво предстои?

За октомври е планирана и среща на върха между ЕС и Западните Балкани, като Скопие се надява дотогава България да вдигне блокадата и да одобри преговорната му рамка за ЕС.

Това е част от усилията на словенското ротационно председателство на ЕС да придвижи Скопие напред. Малко вероятно е обаче те да постигнат успех.

Следващата година обаче започва френското председателство, което съвпада и с президентските избори във Франция.

Разширяването на ЕС със сигурност няма да е най-удобната тема за президента Еманюел Макрон в предизборна кампания, в която ще се изправи срещу крайнодясната Марин льо Пен.

mediapool.bg