Според нова статия на руския академик Андрей Колесников, от 2014 до 2020 г. цените на храните в страната са нараснали с 51,7 на сто, а средните доходи на глава от населението - само с 34,3 процента. Икономисти обясняват: хранителните стоки в Русия са станали повече, но хората нямат пари да си купят храна. Но за "ръководната партия" според агенциите са гласували най-активно най-бедните региони на Русия, коментира във вторник руският вестник "Новая газета".
Наред с други издания опозиционният вестник продължава да коментира изборната победа на "Единна Русия" - партията на Кремъл, във вота за парламент. "Дори продоволствената инфлация допринася за подкрепа на властта. И това не е парадокс, а закономерност", посочва изданието.
Всекидневникът посочва, че според Руската академия на науките БВП на глава от населението вече 10 години не надхвърля 12 000 долара. Сеймър Липсет, икономист и социолог от САЩ, обяснил още преди половин век: щом тази величина надхвърли известна граница (днес именно 12 000-14 000 долара, вмята изданието), хората започват да поставят повече политически искания.
А дотогава нямат проблем с оцеляването, парите им стигат "за храна" и малко отгоре, не се страхуват и да останат без работа - нивото на икономическо развитие дава възможност бързо да си намерят място с кажи-речи същата заплата.
Затова първите резултати от изборите в Русия потвърждават: в страната работи стратегия на "управляема бедност", намаляваща доходите на хората, за да не поставят много изисквания към властта. Колкото по-малко неща има в хладилника, толкова по-внимателно се вслушват хората в директивите от телевизора. Колкото по-беден е даден регион, толкова повече гласуването там отговаря на началническите очаквания.
Според германско изследване на Армин Шафер и Хана Швандер, растящото неравенство в доходите не увеличава, а намалява политическата активност на бедняците. Това раздалечава още повече богатите и бедните, а бедните стават още по-равнодушни към политическата дейност.
Защо да играеш игра, в която предварително си обречен да изгубиш? - разсъждава беднякът. По-добре гледай да угодиш на властта, тя може пък да те похвали. Тук празният хладилник и крещящият телевизор "работят" съвместно. И единият, и другият обясняват на човек, че няма къде да ходи - освен да иде да гласува, както каже началството. Защото инак ще изгуби всичките си шансове за "победа" в социалната игра. Лоялност или социална смърт - изборът не струва, но хората не виждат друг, констатира вестникът.
Застопорявайки доходите и потреблението на хората, началството застрахова срещу политическа конкуренция и себе си, и децата си - поколение, отраснало в бедност, не ще може да противопостави нищо на олигарсите. Дори някой бедняк да забогатее въпреки усилията на началството, той няма да тръгне да протестира, а ще търси възможности да потвърди колко е лоялен към властта.
Хората всичко разбират и "политическата борба" в бедните региони се върти около възможността да попаднеш в привилегирования слой, на който се плаща от суровинната рента - дохода от природните ресурси на Русия. И началството управлява, регулирайки кръга на допуснатите до тази рента, обяснява "Новая газета".
mediapool.bg