Карина Ангелиева: Кадрите са ключови за развитието на иновациите

Един от ключовите въпроси, който поставят потенциалните инвеститори във високотехнологични производства, е имате ли обучени кадри и имате ли университети, с които да ги създаваме за нашите иновативни производства, посочи в интервю за Mediapool Карина Ангелиева, експерт по образование и иновации и бивш зам.-министър на иновациите в правителството на Кирил Петков. От думите й стана ясно, че топ инвеститорите в иновативна продукция се интересуват и за нивото на науката в България и дали страната ни има учени на световно ниво, които са цитирани в престижни издания. Ангелиева препоръча освен структурните фондове, бизнесът да не пренебрегва кандидатстването и по рамковата програма "Хоризонт Европа", където именно се зараждат трендовете за изследвания и иновации.

Г-жа Ангелиева, какъв иноватор е България на фона на останалите страни от ЕС?

По официалните статистики България все още е "плах иноватор" или по новата категория на Европейския иновационен измерител "нововъзникващ" иноватор. Добрата новина е, че много малко ни остава да станем т.нар. "умерен иноватор". Това са едни официални индикатори, според които се подреждат държавите на база на развитието на иновациите в тях. На тази база ЕК приоритизира процентите на финансиране с европари за развитие на капацитет и, или инфраструктура за иновациите в една или друга държава. По принцип страните в ЕС се разделят на "нововъзникващ", "умерен" и "силен" иноватор, съгласно споменатия Европейския иновационен измерител (European Innovation Scoreboard).

Бихте ли разграничили тези понятия и какво трябва да направим, за да станем "умерен иноватор"?

България я дели тази малка стъпчица от следващото стъпало (умерен иноватор - б.а.), не защото е с по-малко иновативен дух, напротив в това отношение България напредва. Но ключовото за напредъка на иновациите у нас са човешките ресурси. Например, брой изследователи на глава от населението. Ние сме под прага на минимума. Ние сме с най-малко изследователи на глава на населението. Знаете общото възприятие - За какво са ни тези учени? Няма ли учени в БАН и в университетите? Ами, няма ги. Ние нямаме достатъчно брой учени.

Второ, заплащането е много ниско. Но предвид на факта, че тръгнаха различни програми, инструменти, свързани с привличането на изследователи отвън, позволяващи и малко по-добро заплащане за българските учени, смятам, че ние лесно ще влезем в следващата група. Прогнозата ми е, че буквално до 1-2 години, ако има устойчива политика и разбиране за инвестиции в наука и иновации ще влезем в следващата група. Което, разбира се не бива да ни успокоява, а напротив да ни мотивира да продължим с устойчива политика за стимулиране и финансиране на научно-изследователска и иновативна екосистема.

Как изглежда картата на Европа по отношение на иновациите?

По отношение на иновациите в Европа отново се наблюдава разделение, особено в последните 6 - 7 години. Този път разделението не е между Запада и Изтока, или между Юга и Запада както е било предните 20-30 години. В момента има едно разделение между северните и западните страни - от една страна и страните от центъра и периферията на Европа, т.е. в източна, централна и южна Европа остават т.нар. "иновативни пропасти". Или грубо казано в тях образно влизат новите държави-членки плюс Португалия, Гърция. Затова новите политики на ЕС са насочени в посока как да намалим тази иновационна пропаст и наред с това целят да увеличат културата, финансирането, правенето на иновации в цяла Европа. Да не говорим, че заради финансовата криза, рецесията в Португалия и Гърция се стигна до по-голямо изтичане на мозъци на хора с високи технологични умения към Западна Европа и зад Океана, което е още факт и за нашата държава и това допълнително обезкървява периферията на ЕС.

В последните години, особено преди пандемията, в България се наблюдаваше един бум на аутсорсинг компаниите, които заради по-ниски данъци и най-вече заради евтината работна ръка, особено в ИТ индустрията, избраха България. Това пренасочване повлия ли на иновативната среда у нас?

Това, което вие сте забелязали с аутсорсинг компаниите, всъщност беше много важна стъпка по пътя за обръщане на тенденцията за изтичане на мозъци и промяна на нагласите за бизнес с добавена стойност у нас. Съгласна съм, че може би първите аутсорсинг компании са привлечени първоначално и продължават да ползват по-ниските данъци в България. Това навлизане на този бизнес много спомогна за интензитета на мобилност на хората и за развитието на умения и нагласи за интернационализация и на високотехнологичните индустрии.

Да, да не забравяме и работната заплата. В Италия един програмист взима 4000 евро заплата, в България 2000 евро...

Така, да взима по 2000 евро заплата обаче пък животът тук е много по-евтин. Аз съм говорила с редица ИТ компании и техните служители се чувстват много добре тук. Първите големи чужди компании дойдоха в България преди 10-12 години. Сега вече сме в една следваща фаза.

Но все пак нека да се върна към въпроса - този прилив на чужди аутсорсинг компании подобри ли иновативната среда в България?

Да подобри иновативната среда. Повечето неща, които се произвеждат продължават да излизат навън, но пак казвам иновативната среда се подобри, защото тези компании разнообразиха икономическата екосистема, чрез тях влезе и се разви свеж прилив на човешки ресурси. Някои от служителите на тези аутсорсинг компании ги напуснаха по-късно, за да създадат у нас свои иновативни стартъпи. Тези хора започнаха да искат да се развиват, да правят споделени пространства, да инвестират в образование. В много от аутсорсинг компаниите, а и в някои от българските стартъпи има чуждестранни граждани, това също повлиява на светогледа на българина. Не може да правиш иновации, ако нямаш чувство на екипност, на толерантност към различията и ако не разбираш какво искат бизнес партньорите и т.н. На всички тези компании обаче започнаха да им трябват хора и започнаха да изсмукват кадри на Софийския университет "Св. Климент Охридски", ТУ-София, Пловдивски университет. Но, забележете - събрани всички тези и другите ВУЗ-ове обаче не генерират и 30% от кадрите, необходими за ИТ бранша.

В последните 6 месеца, докато бях част от екипа на Даниел Лорер, министър на иновациите в правителството на Кирил Петков, говорихме с толкова много топ инвеститори, особено в ИТ сектора и те казват ние искаме кадри, искаме да работим с университети и да развием кадри. И отбелязваха - вие генерирате много малко хора тук, дори да започнем сега, първите кадри ще ги имаме след 4-5 години. Т.е. ние няма как от днес за утре да привлечем такъв инвеститор. Необходимо е стратегическо мислене извън днешната практика за промени от днес за утре с очакван резултат вдругиден!

Но има ли подготвени хора в университетите, които да обучат тези кадри. Да не се окаже, че за такива динамични науки като програмиране, изкуствен интелект, роботика се четат лекции неактуализирани от 10-20 години насам…

Нещата не са черни и бели. Истина е, че висшето ни образование се нуждае от много голяма модернизация. Да, има страшно закостеняване, да има преподаватели, които са свикнали да си четат старите лекции. Не трябва да го крием това. Науката в крайна сметка е огледало на държавата и на икономиката - каквото е състоянието на кадрите в един от тези сектори, това е и в университетите. Т.е. едни хора са мотивирани за път напред, други са в застой. Последното е и поради ниско заплащане, липса на стимули затова, че работиш повече или си по предприемчив.

Наблюдаваме и следното - преподавателите с лаборатория и по-предприемчиво мислене започнаха директно да работят с бизнеси и да им произвеждат кадри. Това е важно, но същевременно много капсулира нещата и е факт, че има студенти, които записват специалности в нашите университети само, защото от уста на уста се знае, че там има супер готин преподавател. И се знае, че той работи с конкретни фирми и ще им осигури работа. Но, ако се замислите това ли е всъщност работата на един университет. "Алма Матер" трябва да развива топ кадри, които имат уменията, знанията и ценностна система да помагат на обществото и да генерират решения, включително те самите да развиват собствен бизнес. Завършващите, трябва да са адаптивни към всеки бизнес. Аз смятам, че още в професионалните гимназии и колежите трябва да влезе големия бизнес и оттам да готви кадри. Университетите ни няма как да са на топ ниво, ако не се въвежда стимулираща политика, т.е. политиката на моркова и тоягата.

Ние като че ли сме свикнали да прилагаме тоягата и след това моркова. Образование и наука в развитите страни се прави с много средства и голяма публичност. Обществото трябва да е ангажирано и всеки ден да вижда какво се случва с парите, които са дадени в университетите. Подобен модел би бил работещ и за България като се даде период от няколко години, за да се види кои университети се справят и кои не, и при кои от вложенията има постигнати резултати. Ще ви кажа, че в последните 20 години развитите държави преформатират политиките си, така че иновациите, науката и образованието стават техен национален приоритет. И във всеки един сектор на знанието има специално заделени пари за наука и иновации, а при нас е капсулирано. Работи се секторно, без да се създават междуинституционални връзки и приложение на иновациите в политиките, свързани със земеделие, енергетика, околна среда, здравеопазване и т.н.

Да ви върна към срещите, които сте имали с г-н Лорер с тези големи инвеститори. Какво още ви питат освен имаме ли университети за кадри?

Инвеститорите преди всичко искат да има благоприятна екосистема. Т.е. освен работеща съдебна система, те се интересуват от прозрачни административни процеси и ясна регулаторна среда. Наред с това пътна и друга инфраструктура, начина на живот, детските градини, културни центрове. Затова много от тези инвеститори логично насочват въпросите си към София и Пловдив.

Ние с г-н Даниел Лорер говорихме с топ инвеститори, бяхме на ключови посещения в Нидерландия, Италия, Белгия. Искахме да говорим за инвестиции в Северозападна България, в Южна България. Но инвеститорът търси удобство, градска среда и подходящи училища - англоезични, немскоезични и т.н.

Бяхме започнали преговори с едни от най-големите белгийски и нидерландски научно изследователски центрове в света. Преговаряхме за полупроводници, електроника, микроелектроника и т.н. Който и научен център по света да посетите, те може би не знаят какво точно се случва в България, но знаят българи. И казват, а при нас имаме 10 българи, например и това много помага. Те знаят, че ние сме имали кадри и сме произвеждали добри кадри. Знаят, че имаме школа - математика, информатика, инженерни специалности. Добри сме в биология към медицина и аграрни науки, но за съжаление не още в биотехнологиите. Причината е, че последните зависят от машините и оборудването, които много напреднаха, но и са много скъпи, а ние започнахме целеви инвестиции в изследователска инфраструктура едва преди 4 години. След това големите инвеститори питат за наука - къде имате най-големи постижения. В света богатите хора се интересуват съответния учен колко пъти и къде е цитиран, къде е публикувал. И да кажем имаме 10 топ учени, те са цитирани там и там

Имаме ли ги тези 10 топ учени?

Имаме ги разбира се. Въпросът е дали ги имаме в една област или в различни области.

И какъв е отговорът?

Често нямаме критична маса от учени в дадено направелние, но имаме много известни имена почти във всички области. Питат още какви лаборатории имаме, което предопределя и какви изследвания от веригата на иновации може да поемем. В последните години делът на ИТ индустрията от БВП много се покачи и съответно фирмите в бранша започнаха да изискват съответна адекватна реакция от държавата, затова е хубаво, че правителството отговори на този тренд.

Какво имате предвид?

Преди повече от 2 години бяха стартирани преговори с водещи швейцарски изследователски университети и по време на правителството на Кирил Петков бе даден официален старт на първия у нас Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) по швейцарски модел. Т.е. големите инвестиции ги насочихме към този сектор, който в момента най-динамично се развива и търси революционни иновации и технологии. Както и той самият генерира такива, но трябват топ кадри. Хубавото е, че лидерът на този център е българин - проф. Мартин Вечев.

Центърът работи с чуждестранни и български топ преподаватели. Това са преподаватели от световно известни школи. И другото важно нещо е, че българското правителство инвестира в него 100 млн. лв. в него за следващите 10 години. И веднага големи технологични компании като Amazon, Google, VmWare, DeepMind, SiteGround и др. започнаха да инвестират в него.

България обаче трябва драстично да увеличи международните си контакти, партньорства и участие в проекти, включително да увеличи възможностите на бизнеса и учените за участие в рамковата програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт Европа", която забележете е с бюджет 100 млрд. евро. По нея всяка година се очертават предизвикателствата и технологичните трендове за следващите 2 години и се финансира търсенето на решения по тези проблеми. Например, специфично свързани с лечение на рак, алцхаймер или къде са проблемите с почистване на почви или проблемите, свързани с развитие на нови полупроводници. Вие, ако не знаете какво се случва в тази програма и кой, какво работи, то какъв модерен бизнес развивате? Как ще знаете трендовете за развитие в Европа, пък камо ли в света. Да не говорим, че програмата "Хоризонт Европа" работи със споразумения с Канада, Австралия, САЩ, Япония, Латинска Америка.

Българският бизнес проявява ли интерес към тази програма?

Подобни програми като че ли не интересуват българския бизнес заради наситеност на средства по различни европрограми у нас и слабата интернационализация, включително като култура и манталитет. Визия, която трябва да се промени, за да се развиват иновациите.

Красотата на тази програма е, че държавите-участнички могат да използват модели и ново знание, което вече е изработено и реално могат да инвестират в неговото приложение за решаване на различни технологични или бизнес въпроси, дори социални, но могат и да участват в разработването на общи иновации.

В тази програма също се вижда разделението между западните и северните държави и тези държави на т.нар. група на разширяването. Държавите от нашия регион не могат да наваксат на критичната маса на Франция, Германия, Швеция, Нидерландия, Финландия и т.н. Заради това дори в програмата "Хоризонт Европа" в момента има т.нар. целеви средства за нашите региони. Т.е. ЕК залага допълнителни стимули, за да стигнем напредналите в науката и иновациите.

За да стимулираме бизнеса, докато бях зам.-министър в екипа на Даниел Лорер, се опитахме да направим под шапката на Министерство на иновациите, т. нар. "едно гише", т.е. на едно място да представяме цялата информация, цялата екосистема. Идваш и казваш - аз съм бизнесмен, аз съм предприемач, аз правя високи технологии и искам да развивам това и това. И нашата идея с г-н Лорер беше на едно гише да предлагаме цялостна информация за достъп до финансиране у нас и в Европа и до достъп до политики и нормативна уредба. Сигурна съм, че това ще е полезно на бизнеса, както и сближаването на двата сектора индустрия и наука.

mediapool.bg