Димитрина Горанова: Туристическите посещения са на 70% от нивото през 2019 г.

Димитрина Горанова е председател на Управителния съвет на Асоциация на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), която е създадена през 1996 г. Сдружението от години работи за утвърждаването на България като дестинация на четири сезона. За целта всяка година се провеждат срещи между бранша и местната власт. След две години прекъсване заради пандемията от коронавирус сега бизнесът и общините се събират в Стара Загора.

Защо избрахте града на липите, както е известен град Стара Загора, за срещата тази година?

Стара Загора е един от примерите за дестинация, която успешно развива туристическия си продукт през последните години. Общината залага не само на спа туризма с прочутите Старозагорски минерални бани, но и има и наситена културна програма, а през тази година организира и редица фестивали, които привлякоха много туристи. Освен това общината въведе и безплатни турове за посетителите през почивните дни, свързани с историята на града.

Така че община Стара Загора е добър пример за други общини, които искат да развиват своя туристически продукт. Една от целите на срещата е обменът на опит между самите общини - тези, които вече са се наложили на пазара, и други, които тепърва прохождат. Подновяването на срещите с местната власт за АБТТА беше много важно, защото без взаимодействие между бизнеса и общините е много трудно да се развива каквато и да е дейност.

Възстанови ли се туристическият бранш след пандемията от коронавирус?

Този летен сезон беше добър за бранша. Има висока туристическа активност дори и сега. По отношение на броя заявки на туроператорите и туристическите агенции дори се отчитат ръстове.

Най-голям бум има при т.нар. MICE туризъм (Meetings, Incentives, Conferences, Exhibitions). Той е свързан с организирането на срещи, конференции, събития, изложби и у нас е познат повече като конферентен или конгресен туризъм.

Това се дължи на наваксване на пропуснатото през последните две години заради рестрикците за срещи и пътуване. България има огромен потенциал за развитието на конферетния туризъм. Това става основно в София и големите градове - Пловдив, Варна и Бургас, които имат летища и големи конферентни площи. Големите хотели в морските и планински курорти, които работят целогодишно, също са подходящо място за MICE туризъм.

Най-силните му месеци са от февруари до май и сега от септември до декември. Тази година пролетта беше изпусната за MICE туризма, защото рестрикциите паднаха реално през месец май и сега има наваксване на изпуснатите събития, които са били отлагани във времето. Това обаче не е показател за възстановяване на пазара и тепърва ще се види дали възходящата тенденция ще се запази.

Увеличение има и при пътуванията с цел почивка за периода от май до края на септември спрямо същия период на 2019 г. Това обаче не е показател, че браншът се е възстановил. Причината е, че потребителите бързаха да осъществяват пътуванията си преди настъпването на есента и евентуална нова Covid вълна със съответните рестрикции.

Тепърва ще видим какво предстои до края на годината и през следващата 2023 г. Най-вероятно ще се окаже, че все още сме далеч от възстановяването предвид новата геополитическа обстановка, настъпваща енергийна криза, инфлация. Това са фактори, които оказват влияние върху туризма.

Как се отразява войната в Украйна на туризма в България и региона?

Моментът, в който избухна войната - 24 февруари 2022 г., е много определящ. В края на февруари и началото на март са финалните договаряния и плащането на гаранционни депозити за летния сезон. Точно в този момент много партньори, от гледна точка на входящия туризъм, се уплашиха заради близостта на България с Украйна и общата й морска граница, и генерално отмениха своите програми и пътувания за България.

С течение на времето вече все по-малко се усеща влиянието на войната, но въпреки това има много туроператори от Западна Европа, които предпочетоха да не предлагат дестинация България. Те пренасочиха програмите си към съседни страни като Гърция, Хърватска и Черна гора например. Други пък изцяло изместиха фокуса си от Балканите към Испания и Португалия. Така както във всяка война, така и в туризма едни губят, а други печелят.

С правителствената програмата за настаняване на украински бежанци в хотелите не беше ли подпомогнат браншът?

Правителството със сигурност помогна на хотелите, особено на малките. С настаняването на бежанците в базите си, те си осигуриха един по-дълъг сезон. В същото време обаче от бежанците хотелите не са генерирали печалби, но успяха да ангажират работна ръка за по-дълъг период, което е привлекателно за служителите и има положителен знак за местната икономика.

От гледна точка на туроператорите може да се каже, че тази програма пречеше да развиват дейността си. В началото на сезона дори имаше хотели, които отказваха резервации, за да приемат бежанци.

Каква е оценката ви за летния сезон през тази година? Може ли да се определи като успешен?

Ако трябва да го сравнявам с предходните две години, е много по-успешен. Ръстът на нощувките обаче не кореспондира на съответната печалба, защото инфлацията и поскъпването на всички стоки и услуги, особено за туроператорите, които са договорили своите пакети преди една година, беше за сметка на печалбата. Имаше случаи, в които дори сме работили на загуба, защото имаше подписани договори с партньори от миналата година при съвсем други ценови равнища, докато тази година тези цени бяха много по-високи.

Ако погледнем статистиката на НСИ, където са публикувани данните до юли 2022 г., и ги сравним с тези през юли 2019 г. спрямо броя на реализираните нощувки спадът е 32%. Такава беше и прогнозата на бранша - през 2022 г. да бъде достигнато 70% от нивото на 2019 г.

За съжаление начинът, по който НСИ събира данните е доста изкривен. Например за периода януари - юли 2022 г. от пазар Украйна националната статистика отчита 693 хиляди нощувки, които всички знаем, че нямат нищо общо със туризма. За сравнение през същия период на 2019 г. нощувките на украински граждани са 467 хиляди, но тогава това са били реални туристи, а не бежанци, както сега.

Така, че ако от общата цифра махнем нощувките на украинците през тази година, то тогава реално спадът ще е повече от 32%.

За изходящия туризъм каква беше годината - наваксаха ли българите с пътуванията зад граница? Кои са любимите им дестинации?

Гърция и Турция си остават предпочитаните морски дестинации за българските туристи. Особено Турция това лято беше хит заради евтината турска лира.

Друга тенденция, която се забелязва след пандемията, е, че ако преди българинът пътуваше по-често и до по-близки дестинации, то сега пътува по-рядко, но за едно пътуване харчи повече пари и престоят му е по-дълъг. Най-голямото търсене на българите сега е към екзотични дестинации.

Според НСИ като брой българи, пътували в чужбина за периода януари - август 2022 г., в сравнение със същия период на 2019 г. сме на едно и също ниво, което може да се отчете като успех.

От туроператорска гледна точка тук също имаше проблеми заради инфлацията и скока на долара, който е определяща валута за всички екзотични дестинации.

Обобщено може да се каже, че този сезон за туристическия бизнес беше не по-малко труден и предизвикателен от предишните два.

Като един от основните проблеми за туризма остава липсата на кадри. Това ще продължава да бъде проблем в средносрочен план. Ако туризмът е приоритетен бранш за държавата, то тя трябва да предприеме някакви мерки за връщането на хората, които масово напуснаха през последните две години. Причината беше, че никой нямаше сигурност дали ще може да работи, кога ще бъде затворен отново, кога ще бъде съкратен. Другата причина за липсата на кадри е, че туризмът не е добре платен. Има много други сектори, в които заплащането е по-високо.

Заплащането не зависи ли от бизнеса?

Зависи, но в момента сме в ситуация, в която дори няма на кого да бъдат предложени добри възнаграждения. Причината е, че няма интерес и кандидатури заради несигурността. Голяма част от тези, които работеха в бранша до 2019 г., смениха попрището. Част от тях отидоха в администрацията, други в аутсорсинг компании и т.н. Те нямат намерение да се върнат отново.

Глобализацията, демографската криза, пандемията се насложиха като фактори и проблемът с работната ръка се задълбочава все повече и повече. Той не е само в нашия бранш. Но туризмът е един от секторите, който трудно може да се дигитализира и да се замести човешкият труд с роботи. Държавата трябва да рекламира работата в туристическия сектор, да провеждат обучения.

Заплашен ли е туризмът от глобализацията? Все повече хора сами си организират почивките с помощта на Booking и Airbnb...

А зад тях кой стои? Стоят хора, без които тези платформи не могат да съществуват. Освен това у нас за колко обекта може да се купи билет онлайн. В чужбина е възможно да купиш билет онлайн за посещения в музеи, галерии. В Испания дори може да си купиш билет за градския транспорт. Но в България това все още не е възможно.

Вярно е, че от години ролята и мястото на туроператора се поставят под въпрос, но все още има продукти, които не могат да се резервират онлайн. Вярвам, че туроператорът няма да спре да съществува.

През последните десетина години България се рекламира като "дестинация на четири сезона". Разпознаваема ли е вече така страната ни в чужбина или все още ни знаят само с морските и планински курорти?

Със сигурност се работи в тази насока и вече има райони, които успяха да го направят. Добрият пример е Банско. Общината показа как там може да се развият и други видове туризъм, а не само зимен и туристи да идват през цялата година. Това стана с множество културни прояви, като джаз фестивала, който вече е много добре познат, кулинарни фестивали и други празници. Хубавото на дестинация Банско е, че могат да се съчетаят няколко вида туризъм - планински, спа, алтернативен, културен.

От градските дестинации бих отличила Пловдив. През тази година е отчетен ръст от 15 на сто на посетителите спрямо 2019 г. Пловдив имаше изключително наситен културен календар. Освен това е уникален град, който трябва да бъде посетен от всеки чужденец.

Тази година в цялата страна имаше изключително голям брой фестивали на открито. Това подпомага туризма и местното население. Въпреки това все още са малко чужденците, които свързват България с нещо друго освен с море и планина. Така че има още много работа в тази насока.

Защо България не успява да разгърне потенциала си за културен туризъм така, както го правят в Гърция и Италия например?

Защото държавата не поставя силен акцент върху културния туризъм, когато рекламира страната ни на чуждите пазари. Сериозна роля тук трябва да има и Министерството на културата. Нестабилната политическа обстановка у нас през последните две години също не са в помощ на бранша. Например по времето на второто служебно правителство на Стефан Янев през 2021 г. беше подписано споразумение между министерствата на туризма, културата и икономиката за развитието на креативните и рекреативните форми на туризъм. Това означава да се развиват уникални дейности, нещо което туристите не са виждали на друго място.

Например - наскоро бях в Будапеща и ни заведоха да видим градската баня, която е действаща и се ползва като туристическа атракция. Банята работи и картата за цял ден е 15 евро. Входът в един басейн пълен с чешмяна вода това лято в София беше между 20 и 30 лева. Стана ми мъчно, защото за градската баня в центъра на София малко туристи са чували и са я посетили. А София има минерални води и може да развива спа туризъм. (бел. ред. преди дни след 22 години отново беше отворена банята в Банкя срещу билет от 15 лв.). За съжаление за Централната баня в София има проект от десетилетие, но той не се реализира.

С разпускането на служебното правителство на Стефан Янев идеята за развитието на креативните форми на туризъм изчезна. Сега това служебно правителство подписа ново, подобно, споразумение между министерствата на туризма, културата и земеделието. Но защо трябва да се прави нещо ново, след като основата вече е поставена.

Доведе ли пандемията до фалити на компании в бранша? Публично стана известно единствено за обявяването в несъстоятелност на туроператора "Дрийм Холидейс".

Предимно по-малки фирми в бранша преустановиха дейност. Държавните помощи предотвратиха масови фалитите. Последните бяха за първите три месец на годината. Сега предстои да се види доколко туристическият сектор може да се самоиздържа предвид инфлацията.

Как вървят записванията за Коледа и Нова година?

Все още доста плахо, защото основния ефект на Covid беше, че клиентите спряха да планират почивки отрано заради несигурността и не искат да блокират суми, които после да чакат да им бъдат върнати. Въпреки това очакванията ни са, че ще има голям интерес и много посещения по празниците.

Периодично се правят опити за обединение на бранша в една организация. Обикновено ефектът от това е възникване на нови сдружения. Служебният министър на туризма Илин Димитров сега отново лансира тази идея. Възможно ли е това да се случи?

Този процес не е характерен само за туристическия бранш. Ако погледнем какво се случва в държавата, възникват все повече и повече политически партии. Тенденцията като цяло не е за обединение, а за разединение. На бранша така и не беше представен документ с идейния проект на това обединение. Бяхме поканени на среща с министъра, за да си кажем мнението. Ние обаче няма как да имаме позиция за нещо, което не сме видели черно на бяло. Беше ни обещано, че ще ни бъде изпратен проект, но все още не сме получили такъв.

Принципно всяко насилствено обединение няма да доведе до нищо хубаво. Има голям риск, този който ръководи тази обединена организация да насочи дейността й в посока на своите интереси.

Като цяло една организация да ръководи туризма е доста сложно, защото в него има различни дейности - туроператори, хотелиери, ресторантьори, спа центрове, ескурзоводи, спортни дейности и т.н. Така че една организация за защита на интересите на толкова много дейности ми се струва, че не е възможно да се случи.

В момента всяка една от съществуващите организации си сътрудничи успешно с другите стига да има воля от двете страни.

При положение, че вече повече от половин година основната дейност на Министерството на туризма е управление и настаняване на бежанците, сега си поставиха като приоритет обединението, а можеха да са други по-важни задачи.

Има ли необходимост от такова министерство? Навремето то беше част от Министерството на икономиката, но имаше силен натиск за отделно министерство. Какъв е ефектът?

Този въпрос се задава в бранша. За съжаление не виждаме смисъла от съществуването на Министерство на туризма. По време на пандемията усещахме как, ако сме звено на Министерство на икономиката, може би щеше да бъде обърнато повече внимание.

От срещите през последните две години видях, че това много зависи не от това кой е начело на министерството, а от това дали туризмът се слага като приоритет в управлението на държавата. Като цяло Министерският съвет неглижира интересите на бранша.

Министерството на туризма не успя да се наложи пред Министерството на здравеопазването относно рестрикциите за чужденци по време на пандемията. Не успя и пред министерствата на икономиката и на финансите от гледна точка на помощите за бранша според спецификите на всеки от секторите му. А в крайна сметка туризмът генерира 13% от брутния вътрешен продукт.

В същото време се говори, че това ново обединение ще дава лицензите на туроператорите и на ресторантьорите, а не държавата. Идва въпросът - защо това обединение трябва да изземва функциите на Министерството на туризма? Какво тогава ще прави Министерството на туризма и трябва ли да съществува?

mediapool.bg