Ще спре ли Радев военната помощ? Част от нея заминава директно за Украйна, а друга за Полша или Германия

Военната помощ за Украйна очаквано бе одобрена на второ четене в парламентарната военна комисия, но пред нея остава още едно предизвикателство – изисквания указ от държавния глава Румен Радев, който неколкократно се е противопоставял на изпращането на въоръжение в Украйна, което според него може да направи България част от конфликта.

"След ратификацията в Народното събрание има още една крачка – президентът Румен Радев трябва да издаде указ, който да потвърди законопроекта за ратифициране на споразумение между министерствата на отбраната на България и Украйна. Докато не излезе в Държавен вестник, няма как да предоставим исканата техника на украинската страна", посочи служебният военен министър Димитър Стоянов.

Военната помощ бе предложена директно от Стоянов, който е един от най-близките хора на президента. Конкретните й параметри остават засекретени, но той военният министър обясни, че "това, което се предоставя по никакъв начин да накърни отбранителните способности на нашата армия".

Затова не се очаква Радев да се противопостави на решението на парламента, зад което стои голямо мнозинство. БСП и "Възраждане" останаха изолирани в съпротивата си срещу оказването на помощта, а особено мнение имаше дори в партията на Корнелия Нинова.

Стоянов обясни във вторник, че България предоставя въоръжение в две посоки. Уточнението дойде, след като през почивните дни служебният премиер Гълъб Донев каза, че оръжието за Украйна е за тренировки в други страни, а не за фронта.

"Въоръжението, което се предоставя, е в две насоки в два списъка. В първия списък, който е големият по обем е директно предоставяне на Украйна, а вторият списък е за тренировъчната мисия в Полша или Германия според потребностите на украинската страна", отбеляза Стоянов.

Той съобщи, че вече има желание от един съюзник да предостави техника на България като заместващо въоръжение, след като изпрати помощ на Украйна, но разговорите са в твърде начален етап.

Според официалната информация на този етап България предоставя леко стрелково оръжие и боеприпаси.

Председателят на комисията по отбрана Христо Гаджев (ГЕРБ) каза, че се надява "това да е един първи етап и да има последваща помощ, която България да окаже на Украйна“.

По думите му основната част от военната помощ, която страната ни ще изпрати, е за защита на населението и на обектите от въздушни атаки.

"Помощта, която се отпуска, по никакъв начин не застрашава възможностите на Българската армия да изпълнява своите конституционни задължения или да намалява способностите ѝ“, добави Гаджев.

Една от опорните точки на президента Радев срещу оказването на военна помощ е, че съюзниците няма да ни предоставят заместващо въоръжение безплатно и затова България трябва да внимава да не губи способности.

Украйна се нуждае най-много от старите съветски изтребители MиГ-29 и зенитни комплекси C-300, но служебният кабинет отказа да предостави, защото България няма заместващи способности. В същото време поддръжката на старата съветска техника става на практика невъзможна след войната на Русия срещу Украйна и съвсем скоро България ще трябва да приземи МиГ-овете.

"Рискове за националната сигурност има, защото конфликтите са твърде близо до страната ни, но реална заплаха към момента няма", каза още Димитър Стоянов в отговор на въпрос дали страната ни ще бъде въвлечена във войната, след като предостави въоръжение на Украйна.

mediapool.bg