Жените в София раждат най-малко деца

През последното десетилетие (2011 – 2021) страната ни бележи най-голямото намаление на жените във фертилна възраст - с 377 000 или 22.5%. При преброяването през миналата година броят на жените на възраст 15 - 49 навършени години е 1 295 000.

Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 г. до 1.58 през 2021 година. През последните десет години показателят се задържа на нива над 1.5, но въпреки това стойността му не е достатъчна за просто възпроизводство на населението, сочат актуални данни на Националния статистически институт (НСИ).

Към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24.7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27.1%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 17.6%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца - 1 353 хил. (44.6%). По три деца имат 204 хил., или 6.7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2.6% от жените. Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21.4%), нямат деца към критичния момент на преброяването.

Безработните и без образование жени на възраст 15 - 64 навършени години имат най-висок среден брой деца - 3.07. На срещуположния полюс са безработните жени с висше образование със среден брой деца 0.90. Като цяло по-висок е средният брой деца при безработните жени с основно, начално и без образование, докато при жените с висше и средно образование е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 - 64 навършени години.

Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство - 2.25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група. По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група - 1.79. Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1.41.

Сравнението с данните от преброяването през 2011 г. показва намаление на средния брой деца във високите възрастови групи при жените, самоопределели се към ромската и турската етническа група. Следователно може да се направи изводът, че раждаемостта намалява и при тези етнически групи.

Налице са разлики и в средния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този показател е над средния за страната (1.47). Под средния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.

В териториален аспект се наблюдават съществени различия в броя на децата между отделните области. Във всички области преобладават жените с две деца, като относителният дял на жените с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица).

При жените с три и повече деца най-висок е относителният дял в областите Кърджали (21.1%), Сливен (15.5%), Търговище (14.6%) и Разград (14.2%), а най-нисък - в областите Габрово (6.0%), Перник (5.9%) и София (столица) - 4.6% от всички жени на 12 и повече навършени години в областта.

Налице са разлики и в средния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този показател е над средния за страната (1.47). Под средния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.

mediapool.bg