Защо глупавият телефон е умен ход

Неотдавна се зачудих мога ли да мина без Google Maps. Мисля, че това е единственото приложение на моя телефон, което наистина ще ми липсва, ако заменя моя смартфон с "глупав" телефон (обратното на "умен" (smart) телефон -бел.ред.), от който мога само да говоря и да изпращам и получавам текстови съобщения.

Защо мисля за това? Защото всеки път, когато се опитвам да чета книга, вместо нея в крайна сметка се хващам за телефона. Убеждавам себе си, че трябва да видя нещо в Google, нещо важно, и 30 минути по-късно вече ровя из Facebook или Twitter с чувството за загуба на време и смисъл. Започнах да си изключвам телефона, но след това отново го включвам. Опитах се да скрия всички цветни приложения в малки фолдъри, но това не върши работа. Продължавам да прекъсвам хода на мисълта си, за да направя нещо, което съзнателно не искам да правя.

Това не е случайно. Разработчиците са станали още по-нагли в опитите си да ни държат още по-зависими от нашите смартфони. Някои от тях говорят на езика на пристрастяването и поведенческата психология, но повечето предпочитат термина "убеждаващи технологии". Сама по себе си "убеждаващата технология" не е нова идея – академик на име Би Джей Фог от края на 1990-те води лекции от "лаборатория по убеждаващи технологии" в Станфорд.

Но с нарастващия брой притежатели на смартфони и раждането на социалните медии, убеждаващите технологии значително разшириха обхвата си.

Компания, наречена "Dopamine Labs" – на името на химическото вещество допамин, което се отделя в центъра на мозъка, който отговаря за мотивацията, удоволствието, поощрението - предлага услуги на технологичния бизнес, който иска да "държи потребителите активни". Основана от двама невролози, преквалифицирали се в програмисти, компанията говори открито за използването на изкуствен интелект при модифициране на приложенията и ударно отделяне на допамин, за да "удиви и привлече всеки потребител".

Най-общо казано, в случая няма нищо особено страшно: роботи се опитват да променят химията на вашия мозък така, че да ви накарат изгубите повече време в правене на нещо, което не искате да правите.

"Dopamine Labs" обаче е интересна, защото тя предлага също така антидот услуга – приложение, което се опитва да помогне на потребителите да възстановят контрола.

Основателят на компанията Рамзи Браун ми каза, че иска хората да разберат, че "техните мисли и чувства са на масата като неща, които могат да бъдат контролирани и проектирани". Той мисли, че трябва да има повече дискусии около убеждаващата сила на технологиите, които ползваме.

"Ние смятаме, че всички хора имат право на когнитивна свобода и да изградят такова мислене, с каквото искат да живеят", допълни Браун.

Приложението на "Dopamine Labs", наречено Space, възниква от идеята, че технологията може да ни помогне да променим начина, по който я използваме, като ни насърчи да отстояваме на изкушението на смартфоните и да прекарваме нашето време в интернет по-продуктивно.

Два са основните начина, с които технологичният свят се стреми да ни помогне да си възвърнем самокнтрола. Space залага на "внимателен" подход, като съветва да дишате бавно няколко секунди преди да се зареди приложението.

Рекламно лице на съпротивителното движение срещу пристрастяващите приложения е бившият "етичен разработчик" на Google Тристан Харис.

Той мисли, че властта за смяна на системата не е при разработчиците, а в доставчиците на хардуер. През 2014 г. Харис основава "Time Well Spent" – група, която води кампании за по-етични практики сред разработчиците. Помолен да коментира темата, той подхвърля фрази като "хакване на мозъка", които изглеждат крайни, но само докато си спомните, че има компания, кръстена на допамина.

Всеки технологичен бизнес, който разчита на рекламни приходи, е стимулиран да държи потребителите си онлайн колкото е възможно повече, казва Харис. Това означава, че приложенията са специално разработени да ни държат в тях.

Apple, от друга страна, иска да продава телефони, но няма такъв приток от приходи, които толкова директно да са обвързани с количеството време, които потребителите й прекарват онлайн. Харис се надява, че компании като Apple могат да използват своето влияние, за да дадат тласък за по-етичен подход при разработването на приложенията.

Докато чакам Apple да се справи с това, съм в очакване на нещо, наречено "Light Phone" – устройство с размер на кредитна карта, което не прави абсолютно нищо друго, освен че от него може да се обаждате и да получавате обаждания. Цена? 150 долара. Изглежда скъп. Но сайтът на компанията е много убедителен.

mediapool.bg