Кламер БГ - Новини: По 400 ценни сгради изчезват всяка година

По 400 ценни сгради изчезват всяка година

България

|
Вт, 12 Юли 2022г. 14:38ч.
По 400 ценни сгради изчезват всяка година

Сн. БГНЕС

Средно по 400 сгради-паметници на културата изчезват всяка година. До момента 30% от 40 000 здания са "обезобразени, унищожени или ги няма". А причините за изчезването им са липсата на стратегия за опазване, работещи закони и достатъчно специалисти.

От регистрираните до момента близо 40 000 паметника на културата едва 480 са напълно защитени. Останалите очакват завършване на процедурите, а междувременно са оставени да се рушат или собствениците им успяват да получат разрешения за надстрояване, дострояване или изграждането им с нови материали, а от оригинала остава само фасада.

"Държавата отказва да опазва културното наследство", алармира директорът на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров. Нужна е спешна актуализация на недвижимите културни ценности, на статута им и да се разпишат граници и режими на опазването им. Трябват и законови промени, които да направят регламентите работещи.

Собствениците на изгорелите тютюневи складове в Пловдив вече имат резрешение за надстрояването им. От оригиналните сгради оцеляха само част от фасадите. Сн. Mdiapool

Арх. Петров представил идеите си за по-ефективното опазване на паметниците на културата още на служебния министър Велислав Минеков, а през декември миналата година и на настоящото ръководство на Министерството на културата. До момента обаче от там нямало дори коментар приемат ли се или не. Едва в последната седмица започнали "активни разговори", но не за трайни промени, а за временни решения за започване на актуализацията на културното наследство.

Половин час преди изявлението на арх. Петров от Министерството на културата обявиха, че заплатите на работещите в НИНКН са увеличени от 1 юли с 30%, а министерството подкрепя усилията на института за опазване на културните ценности. Арх. Петров коментира, че повишаването на възнагражденията дори не е било сред спешните искания, а ръстът компенсира липсата на увеличение в последните 7 години.

Омагьосан кръг

Липсата на режими за опазване и граници на голяма част от недвижимите паметници на културата – близо 39 000, прави запазването им на практика невъзможно. Според закона собствениците на ценни сгради трябва да поискат становище от НИНКН, ако искат да ги надстроят, пристроят, ремонтират. Това становище трябва да се базира на на режима на опазване на паметника. Когато такъв режим няма, опитите на НИНКН да спре практическото унищожаване на сградите, катастрофират в съда.

Разрушена къща в Арбанаси. Сн. НИНКН

Така в крайна сметка собствениците получават зелена светлина да надстроят старата сграда с няколко етажа от стъкло и метал, да съборят къщата и да оставят само фасадата, да я санират със стиропор или да сложат пластмасова дограма. "Когато няма режими, за тях няма закон", коментира арх. Петров.

"Центровете на градовете са апетитни за застрояване, а там обикновено се намират паметниците на културата. Натискът е голям, а Законът за културното наследство създава среда за корупционни практики за всички участници заради липсата на правила и неяснотите", коментира арх. Петров. В момента 14 служители на НИНКН работели по 1100 преписки с искания за намеса в ценни сгради.

Един от казусите е за надстрояване на три къщи в София, формално защитени от закона. Те обаче са част от хилядите без режим за опазване и институтът бави издаването на становище, тъй като иска първо да определи този режим. Собственикът на зданията подава жалба в полицията за забавянето, а в последните дни служителите пишат обяснения защо не са дали ход на инвестиционните намерения.

Според арх. Петров паметници на културата се разрушават и съвсем законно. Възможност за това дава процедурата за създаване на комисия, която да прецени какво е конструктивното състояние на сградата. Това става по искане на собственика, а крайното решение се взима на базата на становище на външен експерт, който казва, че конструкцията е компроментирана и къщата трябва да се бутне и направи наново. А това става със съвременни материали. Подобен е казусът с Къщата с ягодите в София, за която има становище, че трябва да се разруши.

Няма хора

Според арх. Петров една от пречките пред актуализацията на културното наследство е липсата на хора. В момента в НИНКН работели 50 души, превърнати в "администратори". За изготвянето на режимите за опазване било нужно привличането на външни експерти в отделните райони, които да извършат изследванията. НИНКН няма да плати за тази експертиза, тъй като в бюджета му няма средства за актуализация. За това директорът настоява институтът да мине на делегиран бюджет и това да улесни оперативното управление.

Сградата на Захарна фабрика в София се руши от години. Сн. НИНКН

Арх. Петров смята, че трябва да се промени и процедурата по даване на статут на сградите, за да се отпуши актуализацията. Сега тя минава през НИНКН, а след това се иска становище и от експертен съвет към Министерството на културата. "Това работи, когато недвижимите културни ценности са защитени, но за 39 000 обекта, които нямат статут, няма как да работи. Не може през този експертен съвет, който заседава веднъж месечно, да минат 13 000 обекта на година", коментира арх. Петров.

Глоби на хартия

Според ръководството на НИНКН заложените в закона глоби за собствениците, които не опазват ценните сгради, на практика са неработещи. Но за да се наложат трябва нарушението да е доказано три път в рамките на една година.

"Съставянето на комисиите, които правят проверките, е толкова бавно, че на практика няма как това да стане три пъти за година", коментира арх. Петров.

Той допълни, че в Германия глобата за увредено културно наследство е 200 000 евро, а за разрушаването на такова 500 000 евро. "В някои страни се влиза и в затвора", коментира директорът на НИНКН.

mediapool.bg