Докъде стигна пренареждането на телекомуникационния и телевизионния пазар

За няма и две седмица настъпиха нови промени на пазара на телевизионни услуги, който все повече се преплита с мобилните телекомуникации и информационните технологии, в една изключително бурна трансформация, която засяга сериозни бизнес интереси, но и потребителите.

В началото на декември "Виваком" обяви поредното поглъщане на регионален доставчик на тв и интернет услуги – великотърновския "Телнет". Предстои да се види дали сделката ще бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията и дали няма да последват още подобни придобивки, след като "Виваком" вече взе четири други такива оператора – мощния софийски интернет доставчик Net1, столичния алтернативен разпространител на интернет и телевизия Comnet Sofia, пловдивския N3 и русенския "Нетуъркс".

Миналата сряда дойде новината, че Апелативният съд - София е назначил временен синдик в "Булсатком", който е най-големият доставчик на телевизия у нас и държи около 36 процента от пазара на този вид услуги. Преди ден заседава Старозагорският съд по делото за несъстоятелността на сателитния тв оператор, поискана от две фирми, заради неплатени от "Булсатком" суми по договори и от основателя и миноритарен акционер в компанията Пламен Генчев.

Самият Генчев обвинява другите акционери и кредитори на "Булсатком", че не спазват задължението си да му продават компанията при поискване от негова страна (сагата с акционерния спор четете ТУК), а организират търг и избират за купувач фирма на бившия собственик на "Виваком" Спас Русев. Предстои да се разбере какво ще е решението на съда.

Тези събития са поредна брънка от сериозните трансформации, които текат на медийния и телекомуникационния пазар от около две години. Според анализатори развръзката около "Булсатком" вероятно ще е от ключово значение за бъдещото разпределение на финансовите потоци, на медийното влияние, а оттам може би и политическото.

Малко история

След като миналото лято стартиралата в Сърбия, но вече бурно развиващата се в цяла Централна и Източна Европа "Юнайтед груп" (United Group) купи "Виваком" от Спас Русев, компанията навлезе амбициозно и на българския медиен пазар. "Юнайтед груп" придоби от братята Кирил и Георги Домучсиеви конгломерата "Нова Броудкастинг груп", който преди това погълна телевизия Канал 3 и няколко други телевизионни и радиостанции, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. След това компанията придоби и вестниците на Пеевски.

После дойдоха сделките за регионалните доставчици. КЗК разреши тези за Net1, Comnet Sofia и N3, независимо че "Юнайтед груп" реално получи сериозно присъствие на взаимно обвързани пазари и практически контролира медийно съдържание от самото му създаване до дистрибуцията му до почти всяко българско домакинство.

Съществена част от пъзела е сделката за "Булсатком" на Спас Русев, който все още е управител на фирмата "Вива телеком България", притежаваща БТК и в чийто надзор участва Русев.

Най-засегнат от преподреждането на пазара изглежда е телекомът "Теленор", чийто собственик – чешкият инвестиционен фонд Пи Пи Еф (PPF), не успя да вземе "Булсатком" в търга, организиран от кредиторите на оператора и оспорван от Пламен Генчев. "Теленор" е дал оферта, сходна като сума на тази на Спас Русев, но с разсрочено плащане и затова е било предпочетено предложението на Русев - плащане веднага и накуп.

Загряващият край тъч линията играч

За PPF придобиването на "Булсатком" е от важно значение заради инфраструктурата на оператора, която да се използва от "Теленор" за предлагане на негова собствена телевизионна услуга на базата на притежаваната от чехите друга голяма частна национална телевизия - бТВ. "Виваком" предложи вече на пазара своята интерактивна телевизия ЕОН.

А1 бе първи на този пазар и от години предлага своя IPTV. "Теленор" обаче драстично изостава в това естествено за телекомуникационна компания развитие и колкото по-късно предложи тв услуги, толкова по-малък дял от пазара може да завладее. През юни Богдан Узелац, главен търговски директор на "Теленор", каза пред Mediapool, че сред целите на телекома е да предлага забавления и да излъчва тв предавания, но още се работи върху формата, в който да става това. "Не искаме просто да сме поредната компания, която предлага нещо познато на пазара и да очакваме конкуренция на тази основа. Искаме да е нещо ново, което да отговори на нуждите и търсенето на нашите потребители", заяви тогава Узелац, но преди да стане ясно, че PPF не е успяла да вземе "Булсатком".

Договорената през август със Спас Русев сделка за сателитния оператор обаче пети месец не влиза за одобрение в антимонополната комисия и играчи на телекомуникационния пазар подозират, че тя умишлено се държи на трупчета в очакване да мине делото за несъстоятелността на "Булсатком". Ако сателитният оператор бъде обявен в неплатежоспособност, неговите клиенти да бъдат взети от останалите разпространители на телевизионни услуги. Най-големите – в случая "Виваком" с регионалните си придобивки – са естествен бенефициент при едно подобно развитие, а Русев ще си спести обещаните за плащане накуп 120-140 млн. евро, колкото се твърди, че е била офертата му за "Булсатком". За мрежата на обявения в несъстоятелност оператор вероятно ще се провеждат нови търгове, за удовлетворяване претенциите на кредиторите, които са акционери в британското дружество, собственик на "Булсатком", както и тези в България, които водят сега делото. Дори и PPF все пак да се сдобие с активите на оператора, "Теленор" остава на опашката, освен ако не предложи наистина революционна за българския пазар тв услуга.

Става ли "Булсатком" донор на клиенти

"Булсатком" вече всъщност започна да става донор на клиенти за конкурентите си. Неговият мениджмънт застана начело на тв оператора "Поларис медия", който с предлаганите планове показа, че се цели именно в абонатите на доскорошната си фирма. Според неофициални данни от 2017 г. насам, когато започват финансовите проблеми на "Булсатком" и акционерните спорове за собствеността, операторът губи по 75 хил. абоната годишно.

В същото време собственикът на "Виваком" действа на пазара на разпространението на тв услуги чрез "Нова телевизия". Тъй като Нова тв, бТВ и БНТ са телевизиите, без които нито един разпространител не може дори да предложи на клиентите си тв пакети, камо ли да ги продаде, реално "Юнайтед груп" диктува условията и цените не само за разпространение на Нова телевизия, но и на целия пазар.

Членът на борда на директорите на доставчика "Неосат" Пламен Петков коментира пред Mediapool, че от лятото на малките тв оператори се налагат национални и регионални права на разпространение на Нова тв и минимални гаранции по тях, а исканите цени за тв услугата са несъотносими към абонатите на малките доставчици. Според него това може да доведе до оттегляне от пазара на малките играчи и освобождаване на още пространство за "Виваком".

Според Петков казусът с разрастването на "Виваком" трябва да се разгледа не само от КЗК, но и от Комисията за регулиране на съобщенията, която е другият орган с преки функции да контролира случващото се на телекомуникационния пазар и при разпространението на тв услуги.

КЗК, която е контролирана от назначения на бившите управляващи от ГЕРБ, надали ще предприеме нещо. Мандатът на сегашния състав на КЗК изтича след година и половина, освен ако новите управляващи не решат да предприемат законодателни мерки за смяната му. При одобрението на сделката на "Юнайтед груп" за "Нова тв", антимонополната комисия обяви, че я е разгледала комплексно с вече сключената за "Виваком" и няма проблеми на хоризонтално и вертикално ниво. В същото време комисията е отказала на Пламен Генчев да образува производство по внесен от него в началото на юли сигнал за концентрация в групата "Булсатком" без да е инициирано получаването на предварително одобрение от антимонополния регулатор.

Кратките коментари на компаниите

Запитани какво налага промяната на търговските условия за разпространение на програмите им, тълкувани от разпространителите като търговски натиск, от "Нова Броудкастинг груп" коментираха лаконично пред Mediapool, че медийната група "има прозрачна и последователна търговска политика спрямо своите бизнес партньори".

"Договорите за разпространение на телевизионните ни програми, както и досега се сключват при общи условия, валидни за всички платформени оператори и са публикувани на нашия уебсайт", се казва още в краткия отговор.

От "Булсатком" отказаха да говорят изобщо по темата.

От "Виваком" бяха помолени да коментират твърденията, че сделката за "Булсатком" със Спас Русев, който работи за тяхната компания, блокира навлизането на "Теленор" на пазара на интерактивна телевизия, и именно тяхната компания е сред печелившите и при несъстоятелност на "Булсатком", и при сделка с Русев, защото получава опция да придобие клиентите на сателитния оператор.

"Г-н Русев е член на Надзорния съвет на Vivacom, а не на неговото ръководство, със значително по-различни правомощия. Всички въпроси, свързани с личната му бизнес дейност, трябва да бъда отнесени директно към него", заявиха от "Виваком".

Според данните в Търговия регистър Русев все още е в управата на "Вива Телеком България", която е собственик на БТК, а на финала и двете са на "Юнайтед груп".

Mediapool се опита да се свърже със Спас Русев, за да разбере защо сделката за "Булсатком" не се внася в КЗК и това забавяне има ли общо с делото за несъстоятелност, както и какво следва за нея при несъстоятелност на "Булсатком". Другият въпрос беше дали не е конфликт на интереси това, че в момента той е в управителния и надзорния орган на "Вива Телеком България" и БТК. От офиса на Спас Русев ни информираха, че в момента той не е България и ще може да отговори, когато се върне през януари.

"Като компания непрекъснато търсим възможности за растеж на бизнеса и засилване на позициите на Vivacom", заявиха от "Виваком" на въпроса предвижда ли придобиване на още регионални доставчици на интернет и тв услуги.

Как стоят нещата откъм конкурентното право

"Основна ценност е свободата на договаряне, но все пак тя не бива да пречи на ефективната конкуренция", коментира принципно адвокатът по конкурентно право Христо Копаранов пред Mediapool.

"Като цяло, опасенията винаги са, че една сделка може да доведе до това окрупняващите се фирми да станат дотолкова независими от своите конкуренти, клиенти и доставчици, че да имат възможност реално да правят каквото искат на пазара, без да има възможност да им се противодейства. Именно това трябва да не допуска ведомството по защита на конкуренцията", посочи той.

По думите му най-осезаемо една сделка може да попречи на конкуренцията при сливане на водещи участници на пазара, които да се превърнат в практически монополист или при придобиване на конкурент от страна на някой от големите участници на пазара. "По този начин се намалява конкурентният натиск върху големите играчи и те биха могли по-лесно да налагат своята воля на пазара. Когато става дума за един голям играч и той остава практически единствен, тогава най-вероятно ще се стигне именно до създаване или засилване на господстващо положение. Ако големите играчи са няколко, засягането на конкуренцията би било по-слабо, защото все пак ще останат силни конкуренти, които да се противопоставят на концентриращите се предприятия", коментира Копаранов.

Според него пазарът е още по-застрашен, когато група, включваща телевизия от една страна и от друга - кабелен и мобилен оператор, предлагащ телевизия на крайни клиенти, придобива други кабелни оператори. "Така става възможно тази телевизия да фаворизира операторите от своята група и да налага различни условия на останалите и така да ги изтласква от пазара", смята специалистът.

По думите му в подобни случаи КЗК трябва да поиска от окрупняващите се предприятия конкретни ангажименти, които да гарантират запазването на конкуренцията на конкретния пазар.

Копаранов коментира, че сливането на двама малки играчи може да е положително, защото така пазарните лидери биват конкурирани по-ефективно. Ползи може да има и от големи сливания, защото се правят икономии от мащаба, които би могло да доведат до по-ниска себестойност и намаляване на цените. "Или тези спестявания могат да се използват за технологични подобрения и подобряване качеството на продуктите. Типичен пример за положителни ефекти е също така подобрената логистика, осигуряване на по-богат избор за потребителите, преодоляване на някакви икономически пречки. Законът и европейската практика позволява дори една сделка да пречи на конкуренцията, ако реално се докаже, че тя ще доведе до положителни ефекти, тя да бъде разрешена. За целта обаче трябва положителните ефекти да надхвърлят отрицателните", посочи още експертът.

КЗК е тази, която трябва да направи анализ какви ще са ефектите от случващото се сега на тези свързани помежду си пазари за потребителите.

mediapool.bg