Coup de grâce за СДС

Пожалете СДС! Удостойте го с почетна смърт. Поне това заслужава. А не безславието на безчестието.

СДС беше надежда. СДС беше кауза. СДС беше вяра в промяната, в идващото бъдеще, в скъсването на оковите на тираничното минало.

СДС беше новото, модерното, европейското.

СДС беше демокрацията, правата на човека, поставяне на администрацията на мястото й.

СДС беше скъсване със старото, с феодалната зависимост, със съветския похлупак над нас.

СДС беше естественият цивилизационен избор на българите да сме част от нормалната западна демокрация.

Много хора вярваха. Много хора възлагаха надежди. Много хора дадоха години от живота си, за да помагат на "модерната демокрация" да отстрани старата номенклатура.

Минаха години… Много години…

Днес СДС е свлечено до жалката съществуване на пуделче, което за подметнато кокалче би направило всичко. С уж антикомунистическа реторика се умилква около краката на бивш член на БКП. С европейска реторика подкрепя най-ужасната анти-европейска кампания на бившите. С реторика за законност целува ръката на Капо ди тути капи, Тато ди тути тати и Папо ди тути папи. Всичко това скрито зад думи като "национален консерватизъм".

В момента СДС е само спомен. Тъжна епитафия на отминалата ни младост. Празна кутия на надеждите на поколения.

В момента СДС е празна опаковка, използвана, изсмукана от съдържание. Ненужна, безсмислена, готова за изхвърляне.

В момента СДС е тъжен шепот на забравата. Свърталище на призраци от миналото. Последни песъчинки, разпилени от ветровете на времето.

Днес СДС е в клинична смърт. Няма жизнени функции. Няма чувствителност. Не разбира дали съществува или не.

Днес СДС е зомби. Поддържат го само шепа некроманти, обладани от магията на властта. За капка власт, за няколко депутатски места, за малко проекти и подхвърлени подаяния, те съживяват старата идея, за да я изсмучат отново и захвърлят отново. Като ненаситни вампири, пиещи емоцията на носталгията, за да се хранят от името и отдавна отминалата репутация.

Днес СДС е болка. Болката на милионите хора. Болката на милионите надежди. Болката на милионите сърца.

Затова ви моля, дайте на СДС достойна смърт. Спестете му по-нататъшното унижение. Спестете му по-нататъшното зомбиране и вампирясване. Спестете му по-нататъшното забвение.

Пожалете СДС! Удостойте го с почетна смърт. За да спасите спомените и надеждите на отминалите времена.

*Mediapool препечатва коментара на Любомир Аламанов от неговата Фейсбук страница. Използваният в заглавието израз означава убийство от милосърдие на нелечимо пострадал човек или животно, за да не агонизира.

mediapool.bg