България | Пон, 29 Апр 2024г. 17:54ч. | Готов е новият затвор край Самораново
Българските клубове "Цар Борис III" в Охрид и "Иван Михайлов" в Битоля, които предизвикаха силно напрежение в Северна Македония, вероятно ще трябва да сменят имената си, след като македонският парламент форсира приемането на законодателни промени, които да задължат фондациите, съюзите и други организации, според които те не могат да имат спорни имена според критериите в страната.
Те трябва да избягват имена, които в миналото са "били свързани с расова, религиозна, национална, етническа и друга нетърпимост, нетолерантност, омраза, геноцид, екстремизъм или подкрепа на фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх".
Според промените организациите са длъжни в тримесечен срок от влизане в сила на законовите промени да хармонизират своите имена и цели и дейности.
Македонският парламент прие единодушно промените в Закона за сдруженията и фондациите, предложени от опозицията, и Закона за политическите партии, предложен от управляващата СДСМ, да бъдат приети по съкратена процедура.
Променените текстове в двата закона са почти идентични и се отнасят до имената на сдруженията и партиите.
Те бяха вкарани, след като откриването на двата български клуба, бяха съпроводени с протести в страната, и са ясно насочени срещу тях. И според опозицията, и според управляващите името "Цар Борис III"e спорно и провокативно.
Депутатът от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Рашела Мизрахи каза, че през последните месеци са били открити "т.нар. културни клубове, кръстени на противоречиви личности, нацисти и фашисти".
"Този закон трябва да сложи край на откриването на подобни сдружения и фондации. С измененията се предлага да бъдат изключени от възможните наименования на сдруженията имената, презимената, прякорите, псевдонимите, съкращенията и инициалите на лица, които по какъвто и да било признак, начин или форма в миналото са били свързани с расова, религиозна, национална, етническа и друга нетърпимост, нетолерантност, омраза, геноцид, екстремизъм или подкрепа на фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх", посочи Мизрахи, цитирана от БТА.
Йован Митровски от СДСМ от своя страна аргументира съкратената процедура с "тези условия на провокации, които предизвикват крайно негативни чувства у гражданите"
Законовите промени вероятно ще генерират ново напрежение по оста Скопие – София, което може да стане причина за забавянето на евроинтеграцията на Северна Македония.
По-късно ВМРО-ДПМНЕ продължи с антбългарските послания, като лидерът й Християн Мицкоски каза, че ще работи за скъсването на договора за приятелство между двете държави.
Той сравни политиката на България спрямо РС Македония с тази на Русия към Украйна.
"Вместо да бъдат наш най-голям приятел и спонсор те се отнасят както Русия в Украйна. Както онези отричат съществуването на украинския език и идентичност, така официалните власти в София днес отричат македонския език и македонската идентичност. Те твърдят, че езикът ни е езикова норма. Има ли по-голяма обида от това от една страна-член на ЕС в 21-ви век, когато говорим за зеления преход, за Европа без граници, за изкуствен интелект! Единственото нещо, което искаме е да ни уважават. Това иска ВМРО-ДПМНЕ", каза Мицкоски, цитиран от БГНЕС.
Според него " грешката, която е била направена от предходното правителство ще бъде коригирана от тях".
Въпреки излизането от задънената улица, отношенията между София и Скопие не се нормализираха през последните месеци. Силно напрежение имаше около футболната стреща между двете държави в Скопие и отварянето на клуб "Цар Борис III".
Засега обаче управляващите в Скопие не могат да осигурят изискваното две трети мнозинство за промяна на конституцията. Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ е твърдо против каквито и да е отстъпки към България.
След откриването на клуб "Цар Борис III" за промени в Закона за сдруженията и фондациите се обявиха и управляващите. Бе създадена и специална консултативна комисия, която да дава становище за имената на сдруженията и фондациите.
mediapool.bg
