Със серия промени в Закона за здравето депутати предлагат да се регламентират прегледите от разстояние, да се освободят от евентуална отговорност хората, които се притекат да окажат първа помощ и се вменяват нови задължения на пациентите. Създава се и нов орган към парламента, който да се явява гарант за приемственост в здравната политика. В парламента са внесени общо 5 законопроекта за промени в Закона за здравето – от Министерския съвет, от депутати от ПП-ДБ и един подкрепен от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Част от промените не са нови и вече са били лансирани и в предходни парламенти, но поради краткия им живот, поправките така и не бяха окончателно приети.
Правила за прегледите от разстояние
Една от отдавна лансираните промени, която сега отново е на дневен ред, е регламентирането на телемедицинските прегледи. С поправките се регламентират правила, по които да се осъществяват консултациите от разстояние. Въвеждат се изисквания към медицинските специалисти, които преглеждат дистанционно и е предвиден ред за оплакване от страна на пациентите. И в момента в извънболничната помощ има практика за онлайн консултации и дори има специално създадени платформи за целта, но като цяло няма ясни регламенти, уреждащи този аспект на медицината.
Проектът на групата депутати от ПП-ДБ начело с д-р Александър Симидчиев предвижда медицински дейности от разстояние да могат да извършват както лекари, така и акушерки, медицински сестри, дентални лекари. Медиците не е задължително да са български граждани, а могат да са също граждани на ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария. За целта те трябва да се регистрират изрично в агенция "Медицински надзор" за осъществяването на този вид дейности, както и да удостоверят квалификацията си. В агенцията ще се води регистър на медиците, занимаващи се с телемедицина. Урежда се и въпросът с информираното съгласие на пациента, който трябва да декларира, че е наясно с потенциалните рискове от прилагането на лечебните дейности от разстояние.
Информацията от телемедицинските консултации също така ще бъде част от електронното здравно досие на пациентите и ще постъпва в Националната здравноинформационна система (НЗИС). Контролът над телемедицинските консултации ще се осъществява от агенция "Медицински надзор". При възникване на спорове или ако пациентът има оплаквания от телемедицинските консултации следва да се обръща отново към ИАМН, която е длъжна да направи проверка в 7-дневен срок и при открити нарушения съставя акт.
Не носиш отговорност при оказване на първа помощ
С друга порция промени в Закона за здравето, предложени от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, се сваля отговорността от гражданите при оказването на първа помощ на нуждаещи се. По този начин се разчиства пътят за активното използване на автоматични дефибрилатори, каквито се поставят в последно време по метростанции, летища, молове и др. обекти.
В момента Законът за здравето предвижда санкции за хора, оказващи медицинска помощ, без да имат необходимата професионална квалификация. Този текст е насочен срещу самозвани "лечители" без образование, но сега депутатите искат ясно да регламентират, че под ударите му няма да попаднат притекли се на помощ добросъвестни граждани. Затова изрично се разписва, че не се наказват хората, оказали първа помощ по време на или след настъпил инцидент до пристигане на първа помощ.
В това число влиза и използването на медицински техника и изделия за оказване на първа помощ, каквито са дефибрилаторите и кардиопулмонарната ресуститация (сърдечен масаж и изкуствено дишане).
Вменяват нови задължения на пациентите
Депутати от ПП-ДБ начело с д-р Александър Симидчиев отново предлагат да се вменят повече задължения на пациентите. Пациентът е длъжен да дава точни и изчерпателни данни при преглед от лекаря за лечението му до момента, лекарствата, които взима, рисковите фактори, свързани със заболяването му и др. данни, необходими за поставянето на правилна диагноза и назначаване на подходящо лечение.
Освен това – да се придържа стриктно към назначената терапия и да не извършва действия, които биха уронили честта или достойнството на лекарите и да не разпространява неверни данни за тях. Изрично се записва, че пациентът няма право да прилага заплахи и насилие спрямо медиците, въпреки че за насилието се носи така или иначе наказателна отговорност.
Нов орган към парламента за здравна политика
С други промени в същия закон се предлага създаването на Стратегически здравен съвет към Народното събрание, който да е независим консултативен орган по въпросите на здравната политика. Целта му е да осигурява приемственост в здравната политика на държавата, да разработва стратегически приоритети и да следи за тяхното спазване, да служи като платформа за диалог в сектора и др.
За такъв съвет от години настоява депутатът от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев, който е и сред вносителите на предложението. В съвета свои представители ще излъчват парламентарно представените партии, като той може да не е депутат. Мандатът е 6 години. Трябва да е с медицинско, правно или друго образование и с диплома по здравен мениджмънт или икономика на здравеопазването и да притежава "високи нравствени качества".
При нови избори и изпадане на някоя партия от парламента, нейният представител няма да се изважда автоматично от съвета, а ще си кара мандата докрай. Съответно новите партии също ще излъчват свои представители.
Отпадат изолацията и карантината при Covid
Промените в Закона за здравето, предложени от Министерския съвет, предвиждат да отпадне задължителната изолация на болните от Covid-19, както и на задължителната карантина на контактните на тези лица.
Здравните власти предлагат това заради ниската заболеваемост и ниските нива на хоспитализация и смъртност, които позволяват премахването на ограниченията.
mediapool.bg