България | Нед, 22 Септ 2024г. 12:16ч. | България чества 116 години от обявяването на независимостта си
Нравствените качества на хората на висшите постове в съдебната система са не по-малко важни от самите конституционни промени. Тази теза разви в предаването "Неделя 150" на БНР проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право в НБУ. Тя коментира общия законопроект за промени в конституцията, внесен в деловодството на Народното събрание от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС в петък.
"Конституцията дава рамката, но след това трябва да има законови промени. Изключително важни са и хората, които ще прилагат законите и дали те са на местата си и дали отговарят на качествата, заложени както в конституцията, така и в законите", каза Михайлова.
"Текстовете, които и в проекта се предлагат - лицата, които ще са във ВСС, сега и прокурорски съвет, да отговарят на условията не само да са юристи, но и да са с високи нравствени качества. Това е стъпка в правилната посока. Зависи какво в крайна сметка ще излезе като продукт от НС - но ако то е само в рамките на конституционната промяна, а не и лицата, които ще извършват съответната дейност, пак ще имаме големи разочарования", смята професорът.
Според нея членовете на ВСС трябва да не са част от самата система, а да бъдат други юристи - например обществено значими фигури с добра репутация. "Досега сме виждали друго - сговаряне", напомни Михайлова. По думите й още на входа на съдебната система има значение кой е кандидатът, който се явява на съответните изпити.
За разделянето на ВСС на две Михайлова обясни, че това предложение е за по-голям ангажимент от страна на държавата, а не само в органите на съдебната власт. Според нея Висшият съдебен съвет (ВСС) е реагирал политически на случващото се в съдебната власт, визирайки случая с Иван Гешев.
"Трудна реформа ще бъде", прогнозира проф. Михайлова.
"Най-вероятно ще имаме за първи път промяна в Конституцията по т.нар. бавна писта. Толкова е възможното мнозинство на пръв прочит. Обикновено, когато са внасяни промени в конституцията, са внасяни от повече политически сили, които гарантират, че ще има мнозинство за съответните промени. Като че ли няма да имаме високото мнозинство за бързите промени, а ще се движи по бавния път", смята Михайлова.
Относно ограничаването на правомощията на главния прокурор проф. Михайлова предупреди, че винаги крайностите са опасни. Трябва да се търсят балансирани решения, смята тя. "Има риск от едната крайност да отидем в другата - от много силна фигура да го превърнем в една персона, от която абсолютни нищо не зависи - не би трябвало и това да става", коментира Михайлова.
Текстът, който ни беше предложен, не ограничава правомощията на едно служебно правителство, коментира още юристът и добави, че се променя това кои лица могат да бъдат в едно такова правителство. Решението е да остане тази правна фигура. Предлага ни се модел, който го има в някои страни - например в Гърция, посочи проф. Екатерина Михайлова.
Юристът коментира и казуса с обезобразеното 18-момиче от бившия й приятел.
"Наказателният кодекс е доста остарял, много пъти са правени опити за цялостна промяна", коментира тя относно случая в Стара Загора.
"Работим предимно с физическите травми, а освен тях има и психически травми. Когато има една експертиза и има съмнение в нея, може да се разшири полето на тази експертиза и да се поиска допълнителна. Самата съдебна власт е предвидила да имаме инстанционен контрол. И тук прокуратурата трябва да бъде на мястото си. Сега се задейства. Но ако нямаше обществен отзвук в тези дни, случаят сигурно щеше да потъне и никой нямаше да се задейства. Затова е нужна съдебна реформа. Започва се отгоре, от нормите в конституцията", обобщи Михайлова.
mediapool.bg
