Политологът Теодор Славев: Борисов постигна целта си и седна на масата

"Борисов постигна основната си цел. Той беше поканен и седна на масата. Борисов вече дава наставления". Това казва в интервю за Mediapool политологът и старши анализатор от Българския институт за правни инициативи Теодор Славев. Според него "Продължаваме промяната" не изглежда да знае какво иска, а Корнелия Нинова няма никакъв проблем да обясни влизането си в коалиция с Борисов.

Г-н Славев, има силен натиск за съставяне на правителство, който е разбираем след петите избори за две години. При сегашното съотношение на силите, какво правителство е най-реалистично да се случи?

Подхождам със скептицизъм към нивото на дебатите в парламента и заявките, които се дават от двете основни политически сили, защото те са противоречиви. Не мисля, че има сериозно намерение да се направи работещо правителство преди местните избори. Партиите гледат именно към местните избори и се опитват преди това да не си нанасят политически щети. Това поведение обаче не е добро за държавата и е в ущърб на обществения интерес. Това, което е възможно да се случи, ако не стигне до правителство между ПП и ГЕРБ, е да да имаме коалиция "Магнитски" (преди това "хартиена коалиция"). Възможността това да се случи не е малка. Борисов каза, че целта му е да не се ходи на избори, т.е. да има правителство, за което имал план "Б". Колкото по-дълго продължават преговорите в парламента, за които не знаем нищо, толкова по-вероятен става този план “Б“.

Какви цели си поставя Борисов и как може да ги постигне?

Борисов постигна основната си цел. Той беше поканен и седна на масата. Борисов е в Народното събрание всеки ден. Борисов дава наставления. Борисов тълкува ситуацията. Той интерпретира какво означава национално спасение. Борисов постигна тази си цел и аз очаквам това да се отрази в електоралните нагласи. ГЕРБ като първа формация изглеждат възможно най-диалогични. Те прегърнаха радушно евроатлантизма и преоткриха себе си. Това вече е успех за Борисов. Декларативно той твърди, че иска да има правителство и то с цената на големи компромиси. И тук идва вината на "Продължаваме промяната", които заради техния тяснопартиен интерес да изглеждат като автентична евроатлантическа прогресивна опозиция, могат да тласнат Народното събрание да произведе едно правителство, което няма да се хареса на никого. Но точно това правителство (на коалицията “Магнитски“) може да се окаже много устойчиво. При ПП аз не виждам никаква стратегия. Нито едно еврозона, нито Шенген, нито съдебна реформа може да се случат, ако няма правителство. Това е изключено. Когато Румен Радев започне да връчва мандатите, вече ще е късно за преговори. Няма да има време да се мине през всичко. Западните ни партньори искат да видят и да говорят с редовно демократично избрано правителство. В момента те са по-предпазливи, защото служебната власт е временна.

Как тълкувате ходовете на "Продължаваме промяната – Демократична България"? Какви са допустимите компромиси от тяхна страна?

Коалицията е голяма и цветна. В нея има много различни мнения. Има хора с различни идеологически представи – от ляво до дясно. Проблемът е, че аз не разбирам каква е тяхната цел. По време на кампанията тяхната цел беше да са първа политическа сила и не успяха да постигнат това. След това каква е целта? Няма отговор. Те не са узрели за това какво искат, което не дава добър сигнал към обществото и избирателите.

Какво можем да очакваме от коалицията "Магнитски", ако вземе властта?

Това правителство ще бъде някаква мимикрия под формата на експертен кабинет за национално спасение. Формално ще се върви към изпълнение на някои стъпки към Шенген и еврозоната, но ще се стопира тотално това, което ние наричаме съдебна реформа и укрепване на институциите за борба с корупцията. Това ще е така, защото коалицията "Магнитски" е най-големият печеливш от статуквото, който се изразява в определен почин на управление и персонален състав на регулаторите. Исторически така се е наложило. С коалицията "Магнитски" ние ще продължим да се въртим в този омагьосан кръг и няма да излезем от блатото.

Няма ли интерес ГЕРБ да започне процес на нормализация, като Борисов да стане по-удобен за коалиране с други евроатлантически партии?

Има интерес, но ако механизмът това да се случи, е да отидем на още една безсмислена предизборна кампания, която няма да произведе нищо различно в средата на лятото, когато сезонът не предполага поносима избирателна активност, това е безумно. Аз не мисля, че този процес минава през избори.

След една коалиция "Магнитски" Борисов пак ще трябва да си пере имиджа...

В тази хипотеза ПП-ДБ ще говорят като опозиционна партия, докато управлението ще си върви. Без механизмите на изпълнителната власт е невъзможно да се правят реформи. Някои колеги социолози коментират, че електоратът на ПП няма да понесе една коалиция с ГЕРБ. Аз обаче не съм сигурен дали това е така. Със сигурност ще има загуби, но по дефиниция задачата на партиите е да упражняват властта. Ние сме много странни. Намираме се в ситуацията, в която политическите субекти не искат да управляват. ПП-ДБ трябва да намерят своята кауза. Тя може да се случи през всякакви инициативи, но няма как да стане без правителство.

Т.е. трябва да направят правителство, зависимо от Борисов, като го представят за нещо, което изпълнява техните интереси?

Да.

Борисов изглежда добре позициониран в преговорите, но и той е притиснат от обстоятелствата – силен западен натиск. “Магнитски“ стигна до Владислав Горанов. Той със сигурност калкулира дали ще се приеме добре едно правителство с БСП.

Струва ми се, че Борисов започва да прави завой към това ГЕРБ да не е мразена партия. В България устойчиво има три мразени партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. Как ГЕРБ спечели изборите - дали с мрежи за влияние, местни зависимости или подкрепа от администрацията, това са все въпроси, които трябва да бъдат решени институционално - но ГЕРБ е първа политическа сила. Общите евроатлантически заявки с ПП бяха това, заради което може да се забрави гнева, който се изля на площадите през 2020 година пак заради управлението на Борисов. Той изигра успешно танца за спасението на ГЕРБ. След толкова много неща, които се случиха през последните две години, ние се връщаме към болезненото добре забравено старо. Струва ми се, че тази поредица от избори започва да писва страшно много на хората. Според мен хората биха преглътнали добре забравеното старо в тази ситуация.

Ясно е, че Борисов може да оправдае коалиция с Корнелия Нинова, но как Нинова може да оправдае Борисов?

По същия начин, по който Борисов би я оправдал – по линия на националното спасение и заиграването с държавността. "Държавността" е една от любимите дъвки на Корнелия Нинова. Няма да се изненадам, ако видя старите антагонисти, преродени с цел националното спасение и изваждане от кризите. Нинова не е загрижена толкова за бъдещето на БСП, защото ако беше така, щяха да се намерят някакви механизми да се спре свободното падане на БСП. А то не спира. Тя е по-скоро загрижена за собственото си политическо битие, като в името на това могат да се случат и такива коалиция. Има едно формално обстоятелство, че ГЕРБ и БСП са приели решения, че този съюз е неприемлив. Но тези решения са вземани в друго време. Ако левицата не желаеше да управлява с десни партии, защо е влязла в кабинета "Петков"? Имаме прецедент, който може да се използва.

Какво би било успех от гледна точка на интересите на обществото?

В краткосрочен план трябва да започне работа по Плана за възстановяване и устойчивост. Тук проблемът не е, че няма да усвоим едни пари, а че ще се забавим изключително много в догонване на стандартите, към които вървят останалите европейски страни. Заради Зелената сделка и дигитализацията останалите икономики ще напреднат много повече от нашата, защото ние ще стоим на едно място. Втората тема е изключително болезнена за нашето общество. Тя е за разделението на властите, върховенството на правото и борба с корупцията. Има много сериозни законодателни предложения, които засягат тези теми.

Третият въпрос е дългосрочен и трябва да проведем много сериозен разговор по него. Ние като общество загубихме своята посока. Става дума за въпроса към коя част на света ние приндалежим. С това са свързани въпросите за Шенген, еврозоната и други. Това се случва заради политическата нестабилност и появата на организации като "Възраждане". Разделението в обществото е много притеснително, защото то е основополагащо за развитието на всички останали системи. Устойчивите демокрации имат имунна система да се преборят с вируса на националпопулизма, но България не е такава. Ние нямаме институции, които да пазят основните конституционни принципи. Хубавото на националпопулистите е, че те започват да се провалят, когато се докоснат до властта. "Възраждане" в някакъв момент ще се изправи пред този тест и ще трябва да изпълнява своите нереалистични обещания.

mediapool.bg