Българската армия запази способностите си и в същото време отговори на нуждите на Украйна в съответствие с решението на Народното събрание, казва в интервю за Меdiapool министърът на отбраната Димитър Стоянов.

Според него България няма проблем с доверието в НАТО, въпреки че остана една от малкото страни, които не подкрепят директните военни доставки в помощ на Украйна.

В същото време Димитър Стоянов не приема за “лицемерно“ поведението на българската страна, която допуска българско въоръжение и боеприпаси да достига до Украйна.

Той коментира, че постигането на мир в Украйна ще е изключително трудно.

“Освобождението на територията на Украйна е целта и на ЕС, и на НАТО. Дали освобождаването на територията е мир? Дали режимът в Москва ще си позволи да понесе тази загуба и да спре дотук? Дали няма да прибегне към нещо по-драстично – тактически ядрен удар? Кой може да предвиди какво ще се случи при положение, че европейците бяха изненадани от т.нар. "специална операция", която Русия започна миналата година?“, посочи той.

Димитър Стоянов каза, че има възможност тази година да бъдат сключени три договора от модернизацията на армията: за бронирани машини, за 155-мм гаубици и за 3D радари.

Най-приоритетният проект е за закупуването на бронирани машини за Сухопътните войски, като МО вече разглежда и възможността за директен договор със САЩ за машини “Stryker”.

Toй каза, че се надява да бъде осигурена експлоатацията на изтребителите MиГ-29 и след края на тази година.

Стоянов посочи, че стратегическото партньорство със САЩ в областта на отбраната не се реализира пълноценно. Вече се подготвят, обаче, проектите между двете страни за индустриално сътрудничество по договора със САЩ за закупуването на F-16.

България изглежда изолирана в НАТО и ЕС с поне публичната си позиция срещу оказване на директна военна помощ на Украйна. Според вас има ли проблем с имиджа и с доверието към страната ни?

По време на различните формати – "Рамщайн", Б-9, срещите на министрите на отбраната от НАТО и от ЕС, лично аз не съм усетил пренебрежително отношение към България.

Напротив, изключително колегиално и уважително отношение, с желание за непрекъсната комуникация и сътрудничество.

Ако се върнем една година назад, когато имаше редовно правителство, неговите представители дали са се чувствали изолирани? То не предостави военна помощ на Украйна, а предложи само военно-техническа помощ.

Мисля, че и тогава отношението към България е било също толкова добро.

В едно интервю г-н Даниел Лорер споменава, че Украйна тогава е поискала от България само военно-техническа помощ и нищо друго. Абсолютно невярно. Има документи в Министерството на отбраната (МО), които показват, че Украйна е искала и изтребители МиГ-29, и бронетанкова техника, и боеприпаси.

Нека не изкривяваме ситуацията и да предоставяме невярна информация.

Заявките, които идват и към момента, и тогава, са едни и същи. Украинската армия иска да използва старата съветска техника, да я поддържа и да има боеприпаси от старите съветски калибри - 122 мм. и 152 мм.

Сега вече имат нужда и от боеприпаси 155 мм, но определено исканията към България се отнасят към съветските стандарти.

Решението на парламента предполагаше да има още траншове военна помощ към Украйна. Атакуемо ли е служебното правителство, че не подготви и изпрати такива?

Не мисля. Служебното правителство подходи с откритост към парламента и подготвихме доклад за изпълнението на решението на Народното събрание (НС), който е класифициран.

Нека парламентарната комисия по отбрана се запознае с него и да си подготви въпросите към нас. Ние сме готови да отговорим.

Ще отговоря на коментарите, че българската армия е въоръжена със "стари руски, ръждясали доспехи" - по-добре да имаш ръждясали доспехи, отколкото никакви.

В този смисъл, смятам, че българската армия си е запазила способностите и в същото време отговори на нуждите на Украйна в съответствие с решението на Народното събрание.

Важно е да се припомни, че в това решение пише "при възможност от българската страна".

Разбирам коментарите в предизборния период, партиите гледаха да си втвърдят ядрата.

Аз, обаче, съм готов да отговоря на всички техни въпроси – какво сме предоставили, какво не сме предоставили и защо не сме го предоставили.

В нашите складове има въоръжение. Това е факт. Това въоръжение и боеприпаси са в съответствие с ведомствените военновременни запаси, с нуждите от оборудването на мирните и военновременните формирования, за попълване на загуби, включително за резервни части.

В момента Украйна има нужда от резервни части и за съветската, и за западната техника.

Да вземем за пример танкове Т 72. Ако ние нямаме резервни части за тях, започваме процес на т.нар. "канибализация" (ползват се части от наличните машини, за да се сглобят по-малко на брой работещи – бел. ред.).

Самолетите МиГ-29 са ярък пример в това отношение. Ние имаме самолети, които са тотално канибализирани. По тях може да има все още някой агрегат, който да бъде използван, но на практика те са ни донорите за резервни части.

В този смисъл, изтичащият живот на съветското въоръжение, а и на боеприпаси, не предполага ли един разумен вариант да се подпомогне нападнатата държава?

Прав сте. Този разумен вариант бе изигран по отношение на точка 7 от решението на Народното събрание за сключване на договори с публични предприятия за предоставяне на боеприпаси с изтичащ ресурс.

(7. Министерският съвет да пристъпи към обновяване на ведомствените военновременни запаси на Министерството на отбраната, представляващи въоръжение и боеприпаси, чийто срок на съхранение изтича до три години, включително и чрез замяна на наличните такива с новопроизведени от държавните публични предприятия на съответната равностойност – бел. ред.)

Това сме го направили и го правим, но не можем да слезем под лимитите, които са заложени в нормативните документи, защото трябва технологично време да се произведат нови запаси.

В момента имаме договор с ВМЗ-Сопот за над 350 млн. лева.

Това е една изключителна сума. Бюджетът на МО не може да си позволи да опресни такова количество боеприпаси и затова подхождаме по този начин.

Не е ли по-някакъв начин лицемерно президентът Румен Радев и служебният кабинет да твърдят, че не приемат оказването на директна военна помощ, и в същото време да реализирате тази схема с ВМЗ-Сопот, при която военното министерство ще прехвърли на държавните заводи стари боеприпаси на обща стойност близо 350 млн. лева с ДДС, за да получи новопроизведени, при положение, че на експертите в бранша е ясно, че старите боеприпаси ще достигнат до Украйна?

Значи и предното правителство е било лицемерно, защото и то е правило по този начин нещата. Няма да коментирам президента, аз мога да коментирам моите действия, като част от служебното правителство. Решението на НС бе подготвено с участието на МО. НС нямаше как да прецени какво имаме в повече и с какво можем да помогнем.

Експертизата е в МО.

В същото време всяка една страна търси изгода от тази ситуация, дори и да звучи егоистично – победа, постигане на мир възможно най-бързо, опресняване на боеприпаси, смяна на въоръжение... Разбира се, за целия свят категорично изгодата е мирът.

Не мисля, че постъпвам лицемерно, изпълнявам решението на НС.

Как виждате възможния мир в Украйна?

Много е трудно е да се постигне такъв мир. Президентът ме покани да присъствам на Мюнхенската конференция през февруари, и в изказването на канцлера Щолц, и в изказването на президента Макрон, се визираше освобождаването на територията на Украйна и постигането на мир.

Никой не казва, че територията на Украйна не трябва да бъде върната в цялост. И нашето правителство го казва. Но и Шолц, и Макрон казват "Какво означава мир?". Ние нямаме отговор на този въпрос. Трудно е и за мен да формулирам отговор.

На европейско ниво има ясно формулиран отговор.

Дали освобождаването на територията е мир? Дали режимът в Москва ще си позволи да понесе тази загуба и да спре дотук? Дали няма да прибегне към нещо по-драстично – тактически ядрен удар? Кой може да предвиди какво ще се случи при положение, че европейците бяха изненадани от т.нар. "специална операция", която Русия започна миналата година?

Всички казваха, че няма да се случи, но се случи. Много е трудно да се дефинира мирът.

Освобождението на територията на Украйна е целта и на ЕС, и на НАТО. Да имаме държава е международно признатите й граници. Това означава ли обаче мир? Дълбоко се съмнявам, че руската страна ще се примири с такъв мир. Много трудно ще се излезе от този конфликт.

Много трудно ще се намери рационално решение и за двете страни.

Агресорът е ясен, ясно е и коя е жертвата, но въпреки всичко, за да се постигне мир, трябва да има някаква договореност. От една страна Украйна казва, че иска цялата си територия, което е напълно нормално, а Русия казва, че иска част от Украйна, което е абсурдно…, нарушение на международните норми.

Вие сте смятан за много близък до президента Радев. Прави впечатление, че вашите публични коментари са по-умерени. Като се прибавят към това и някои ваши действия, като схемата с ВМЗ-Сопот, например, може ли да се говори за някакво разминаване между вас?

Президентът Радев е ограничен от конституционната рамка и той действа напълно според нея. Обвиненията, че надскача конституционните си правомощия, не са верни.

Още повече, че има решение на Конституционния съд, че президентът има право на политически изказвания.

Това са неговите изказвания. Аз следвам политиката на Министерския съвет. Изпълнителната власт, в лицето на служебния кабинет, следва формираната и последователна политика.

Не сме направили никакъв съществен завой.

В крайна сметка може ли да помогнем с МиГ-29 на Украйна?

Излезе информация, че МиГ-овете, които бяха предадени на Украйна, се ползват за резервни части.

Няма как да предоставим МиГ-29 на Украйна. Никога България не е коментирала да дарява самолетите си МиГ – 29 на Украйна. Служебният кабинет не го е правил.

Няма как да ги дарим, това са нашите донори, самолетите, с които трябва да изпълняваме конституцията и Закона за отбраната и въоръжените сили, в който пише, че България трябва да охранява сама или съвместно въздушното си пространство.

Вие оптимист ли сте, че ще можем да използваме МиГ-29 и след края на 2023 година?

Виждам такъв шанс. Използвам всяка една възможност. Водих отново разговори с полската страна. Словакия обаче предаде всичките си части на Украйна.

Оптимист съм по отношение на обявените обществени поръчки за МиГ-29. Поръчката за придобиването на ремонтирани двигатели е удължена. Очаквам, че ще има участник в нея.

Има заявен интерес и за втората поръчка - за ремонт на шест наши двигатели. Надявам се, че тази поръчка ще се реализира по-лесно, но нека да изчакаме.

Как върви ремонтът на авиобазата "Граф Игнатиево", която трябва да се модернизира, за да приеме новозакупените изтребители F-16? Има информация за сериозно забавяне и проблемни договори.

Първо искам да кажа, че бяха направени проверки на ремонта на полосатата, в които помогна и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Проверихме извършените дейности и резултатите са изключително добри.

Не можем да имаме претенции по отношение на фирмите и влаганите материали. Работят качествено и с необходимото темпо.

Аз обаче съм малко песимист дали това темпо ще успее да навакса тригодишното изоставяне.

Възможно е част от другата инфраструктура да се забави.

Има, например, сключен договор за изграждане на инфраструктура за съхранение на класифицирано оборудване. Той обаче не отговаря на американските изисквания и се налага да бъде прекратен.

Подготвили сме Letter of Request for Letter of Offer and Acceptance (LoR for LOA) - писмо-заявка за подготовка на проектодоговор с американската страна, за да бъде построена на място тази инфраструктура и да можем да спестим и време.

Ако направим опит с българска фирма, която не отговаря на изискванията, няма да бъдем сертифицирани. Така американската страна сама ще подготви складовото помещение и тази пречка ще бъде преодоляна.

При реализирането на проектите приехме нов подход. Преди се е правил инженеринг без ясни параметри. Проектирането и изпълнението се е възлагало на една и съща фирма, на която се е плащало авансово 100%.

Сега ние първо проектираме и след това обявяваме обществената поръчка за изпълнението при вече ясни параметри. Не залагаме никъде 100% авансово плащане, обикновено е до 30%.

Желанието на МО е тези договори да бъдат сключени срещу банкова гаранция. Европейският регламент и българското законодателство предвиждат или банкова гаранция, или застраховка.

Ние обаче вече имаме отрицателен опит със застраховките при един обект в Корен, където застраховката не покрива авансово предадената сума. МО е на загуба и си търсим правата по съдебен път. Не искам да допускаме повече такива грешки.

В същото време се опитваме да наваксаме изоставането. Така сме организирали процеса на реализирането на всеки един проект, че да не се налага да се съгласува при всички различни ведомства, а работна група с техни представители да ги съгласува на място.

Ще има ли прекратени договори?

В процес на прекратяване на такива договори сме, но е изключително трудно. Парите са дадени авансово и трябва да бъдат върнати. Част от фирмите са усвоили тези средства по един или друг начин. Продължаваме разговорите и сме в непрекъснат контакт с фирмите.

Надявам се на добър изход за МО.

Опитваме се да компенсираме тези три години забавяне, но е много трудно. Полагаме всички усилия.

Какво ще стане, ако базата не е готова до 2025 година, когато се очаква да започнем да получаваме първите изтребители F-16?

Не ми се мисли. Нашите самолети ще трябва да останат в САЩ. Да заплащаме тяхното съхранение и поддръжка там и в същото време да се опитваме да удължаваме живота на МиГ-29, което е все по-трудно и по-трудно.

Планираният бюджет за отбрана е под 1.9% от БВП. Смятате ли, че ще има проблем за реализирането на модернизацията на армията, около която като че ли има политически консенсус заради ситуацията в Украйна?

Дано да го видим този политически консенсус, защото в медиите се тиражира възможност да бъдат орязани капиталовите разходи.

Едно от министерствата със заложени капиталови разходи е МО. И въпреки предизборните обещания, че ще бъде увеличен бюджетът на МО, дълбоко се съмнявам, че това ще се случи в пленарна зала.

Надявам се обаче да не бъдат орязани капиталовите разходи.

Бюджетът не е толкова лош. Финансовите средства за МО, на фона на състоянието на държавата, са достатъчно много. Но не колкото са необходими.

Подготвихме нова инвестиционна програма, която предстои Министерският съвет да гласува и да внесем в НС.

Със заложените в нея средства – до 2032 година ще разполагаме с 8.76 млрд. лева.

За сегашното състояние на държавата това е значителна сума, но крайно недостатъчна.

Ако успеем да реализираме всички проекти в тази програма, ще покрием едва 30% от нуждите на българската армия.

Казахте че сте оптимист, че до края на годината може да бъде подписан договорът за придобиването на бронирани машини за Сухопътните войски. Как ще се случи това?

Оптимист съм, че 2023 година ще бъде годината на Сухопътните войски.

Три са възможните договори, които може да бъдат сключени. Има възможност и за четвърти.

Това са договорът за бойната машина на Сухопътните войски, договорът за 155-мм гаубици и за 3D радари.

Въпросът е следващото правителство да продължи да работи с нашите темпове.

Кога ще бъде изпратено искането за нови оферти за бронирани машини (Request for Proposal, RFP) до компаниите?

Получихме искането за информация (Request for Information, RFI) от компаниите, които могат да изпълнят подобен проект.

Направихме пълен анализ на информацията и сме обнадеждени. Шест фирми отговарят като цяло на нашите условия за технически параметри, въоръжение...

Това са изискванията на военната експертиза.

Не искам да допусна да се случи това, което стана с F-16 преди няколко години – политическото ръководство взе определени решение и се получи този избор.

Цените по получените RFI са между 1.1 млрд. лева до 2.2 млрд. лева, груби цени. Затова и възразих пред предишната парламентарна комисия по отбраната, която поиска ясни индикативни цени. Сега, все пак, даваме такива.

Подготвяме и исканията за оферти.

Ще изпратим обаче и Letter of Request for Letter of Offer and Acceptance (LoR for LOA) към САЩ. Очакваме да получим и оферта от американското правителство.

Неправилни се оказаха предположенията, че таксите по модела “government to government” (междудържавен договор – бел. ред.) ще оскъпят проекта.

Напротив, проектът е изключително конкурентен като цена на всички други информации, които получихме.

Значи на масата е и възможност за междудържавно споразумение със САЩ за машини "Stryker"?

Да. Цената е съизмерима с най-ниските от информацията на компаниите.

Проектът обаче ще излезе твърдо над 2 млрд. лева, защото става въпрос за голи машини, без въоръжение.

Това обаче не означава, че няма да искаме и оферти от отделните компании (RFP). Говорим за “Patria”, General Dynamics Land Systems, Otokar, FNSS, примерно.

Това са фирми, които като цяло отговарят на нашите изисквания.

Ще се наложи ли да бъде внесен в НС нов проект за инвестиционен разход (ПИР)?

Категорично. Старият не е отхвърлен, няма решение на НС.

Ние трябва да вкараме проект за изменение на ПИР с всичките особености в тази ситуация.

Подходът е сменен. ПИР-ът ще е последната стъпка, след като получим пълната информация.

Тоест, първо ще се уточни моделът на сделката и след това ще бъде внесен проектът?

Да, след като получим пълната информация и имаме яснота за цените.

Вие имате ли готовност да вкарате в НС този проект за изменение?

Прекалено е рано. Надявам се ново редовно правителство да го направи и да прояви приемственост, както ние го направихме.

Вашият екип е подозиран, че може да предопределите изпълнителя на проекта и дори, че е възможно да подпишете сделката, ако бъде назначено ново служебно правителство.

Мога да подпиша само, ако Народното събрание каже "Да" на проекта. Категорично процедурата минава през парламента.

Нека да разсеем тези съмнения. Нито ще купя конкретни радари от конкретна страна, нито машина, която може да е в ущърб на военната експертиза.

Не е важно какво предпочита служебният кабинет, защото ние след няколко дни или няколко месеца ще си отидем, но машината ще бъде експлоатирана десетки години от Сухопътни войски.

Реална ли е възможността да закупим от Италия две подводници втора ръка и доколко е оправдано да купуваме толкова стара техника?

Напълно е реална. По-рано ние закупихме и фрегати на такава възраст.

Разговарях с министъра на отбраната на Белгия за възможността да закупим пет минни ловци.

Този подход на Военноморските сили е много рационален и дава резултат, защото не ние по възможностите да закупим всичко ново.

Ако погледнем ситуацията в Черно море - подводен флот има само нашият съюзник Турция, има и ограниченията по конвенцията от Монтрьо за влизането на военни кораби за по-продължително време.

Може да купим две подводници, но те трябва да ни бъдат предоставени на политическа цена.

Предложената към момента цена е непосилна за нас и трябва да се водят преговори за свалянето й.

Какви са първите три неща, с които трябва да се захване следващото правителство?

Трябва да има приемственост.

Най-важните три неща са модернизация, модернизация и модернизация. Не трябва да се забравят и хората в отбраната. Бюджетът обаче няма да позволи повишаване на заплащането и социални политики.

Без такива армията много трудно може да задържи хората.

Това са двете основни неща – модернизация и личен състав. Те са свързани. Ако военнослужещите получат нова техника, тяхното отношение ще е коренно различно. Ако им предоставиш един ЗИЛ 151 от 50-те години на миналия век и условията са ужасни, поведението им ще е друго.

Вашата кариера е преминала по поделенията, а сега сте начело на политическото ръководство на армията. Какви дисбаланси в системата виждате при положение, че сте минали по всички стъпки в отбраната?

Не бих говорил за дисбаланси, но тъй като любимата ми тема е модернизацията, бих говорил за модернизация на две скорости. Проектите за самолетите и патрулните кораби тръгнаха с невероятна скорост, а проектът за Сухопътните войски, който може би е най-важният, буксуваше толкова дълго време.

Това е втората скорост.

Тя вероятно може да се обясни с различните бизнес и политически интереси, които го съпътстват от началото му.

Може и да е имало такива грешки. Аз бих коментирал само моите действия, които се водят изключително и само от военната експертиза.

Да, ние си купихме сигурност с F-16. Това е факт. Сега обаче е време да работи военната експертиза. Трябва да се осигурят способностите, от които се нуждаят Сухопътните войски.

Конфликтът е до нашите граници и има много информация какво се случва там. Виждаме, че войната е коренно различна, не е това, което беше в Ирак и Афганистан.

Аз поръчах анализ на “Военно разузнаване“ и Военна академия “Георги Раковски“, който вече е подготвен и е изключително полезен. Видяхме какво стана с дроновете, с управлението на артилерията...

Виждаме, че войната се връща към класическите способи на водене на война. Моите колеги от военната експертиза отчитат това.

Има ли накъде да се оптимизира администрацията?

Винаги има. Аз съм привърженик на бързото отреагиране на всяка една задача. По- експанзивен съм като характер, по-бързо искам да решим всеки един проблем, а понякога въпросът трябва да поотлежи, да помислиш и тогава да реагираш.

Някои въпроси не отлежават ли прекален дълго?

Със сигурност има. Три години, например, се работи по “определен“ начин с "Граф Игнатиево" и имаме толкова забавени проекти. Скоро имах разговор с един кмет, който спира проект с национално значение, защото не слага подпис на един предварителен договор.

И това е проект по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP), а после ние ще трябва да го направим с бюджетни средства.

Казахте, че сме си купили сигурност с F-16. Според вас ние усвояваме ли ефективно това стратегическо партньорство със САЩ, част, от което е и тази сделка?

Това стратегическо партньорство не се отнася само до отбраната. То се простира и до енергетиката, и до икономиката… Определено ние сме повече длъжник. Давам пример с предвиденото индустриално сътрудничество между двете държави по договора за F-16.

Проектите са приети с рамковото споразумение през 2019 година, а има само един реализиран проект и то благодарение на военновъздушното училище.

Ние можем да използваме възможностите на това стратегическо партньорство, на индустриалното сътрудничество по това споразумение и не знам защо не го правим.

Какъв е проблемът?

Липсата на капацитет, а може би и на заинтересованост. Ние се лутаме през годините.

Ние сме подготвили нашата визия как да реализираме проектите по индустриалното сътрудничество. Изпратили сме я за съгласуване в Министерството на икономиката и в Министерство на иновациите и растежа.

Надявам се по-скоро да получим отговорите.

Това индустриално сътрудничество предлага на България способности за произвеждането на безпилотни летателни апарати, три проекта за поддържането и експлоатацията на F-16 – за хидравлика, за електро оборудване и за ремонта на колесника на самолета. Тези три проекта трябва да отидат към завода “Авионамс“ (под шапката на Министерството на икономиката – бел.ред.). Той има най-голям опит и няма друг с подобни способности.

Имаше дори виждане тези проекти да отпаднат, да отидат някъде другаде.

Сега сме в непрекъснат контакт с американската страна и се надявам да се случат.

Давам за пример един от предишните заложени проекти. Той дублира логистична система за поддръжка на F-16, която сме си платили. Тя е включена в договора. Американската страна прояви разбиране и трансформираме този проект. Надявам се следващото редовно правителство да реализира тези проекти по подходящия начин.

mediapool.bg