Спряхме 390 млн. лв. от ЕС, за да не се точат през препродажби на фабрики

Г-н Бозуков, изненадващо във вашия мандат след намеса на Брюксел временно бе спряно кандидатстване за 390 млн. лв. средства от ЕС. Парите са от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) и са насочени за модернизиране на фирми от хранителния сектор. С какво не бе съгласна ЕК, кой допусна грешките?

Знаете приказката, че пътят към ада е осеян с добри намерения. И тъй като ние решихме да се съобразим с някои искания на земеделските производители относно правилата, по които да се кандидатства за споменатите средства, оттам възникнаха тези проблеми. ЕК не се съгласи с някои от заложените условия за кандидатстване и ги върна за преработка.

С какво конкретно ЕК не се съгласи и защо?

Става въпрос за подмярка 4.2 “Инвестиции в преработка, маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР. Стартирането на приема започна през август след редица обсъждания с бранша. Част от производителите поставиха искането да бъде включено допълнение към условията за кандидатстване. Така бе заложено, че с проекти могат да кандидатстват и предприятия за преработка на селскостопански продукти, в които е извършвана дейност най-малко 36 месеца към датата на кандидатстване. В предишни приеми по програмата се изискваше от самия кандидат, от самата фирма, искаща еврофинансиране, да има поне 3-годишна история в преработката на храни, т.е. да не е новопоявила се.

Ще дам пример, за да се ориентирате. Например някой производител купува консервна фабрика, която при предходните й собственици е извършвала дейност, например 10 години, а при новите собственици все още няма 3 години дейност и съответно не може да кандидатства за европарите. Затова през лятото браншът настоя и експертите дописаха условието или фирмата на кандидата да има поне 3 годишна история в сектора или самото предприятие, което ще се модернизира да е повече от 3 години без значение дали те са изцяло при настоящия му собственик или и при предходни. Брюксел обаче възрази срещу това условие и видя в него възможност за източване на евросредства.

Вероятно според ЕК с такова условие се поражда риск да се препродават фабрики с многогодишна история и европари да се усвояват от предприемачи, за които не е ясно дали имат опита да управляват подобен бизнес и въобще дали ще останат в него?

Да, явно тревогите са да се избегнат потенциални корупционни схеми - фиктивно образуване на фирми и след това вземаш парите и бягаш, както се казва.

Другата забележка на ЕК бе, че няма изискване за проследвяване дали за европарите не кандидатстват свързани фирми, така че съответно техни общи собственици да получат повече евросредства. След като тези условия са изпратени на ЕК за съгласуване тя прави тези забележки. В резултат на това ние спряхме кандидатстването, за да бъдат направени съответните промени и отново на 14 октомври пуснахме приема за усвояване на тези 390 млн. лв., което ще продължи до 25 февруари догодина. Така че парите веча са пуснати, а пробойните запушени.

ПРСР е най-голямата европрограма, която се прилага в България, с бюджет над 2.3 млрд. евро. Проверка към края на септември, от когато са последните публични данни, показва, че по нея са изплатени 62% от евросредствата. Притеснява ли ви този процент, има ли риск да се загубят пари по програмата?

Действително, към края на септември са разплатени малко над 63% от наличните публични средства. Т.нар. “загуба“ (или “автоматичното отчисление) на евросредства се следи обаче от Европейската комисия чрез правилото “N+3” на годишна база, не спрямо общо изплатените средства. Т.е. в рамките на всяка календарна година България трябва да изплати конкретен бюджет от програмата и ако това не се направи до 31 декември, парите, които не са изплатени директно се губят. По това правило, рискът от автоматична загуба на средства към края на 2021 г. е минимален, тъй като на годишна база остава да бъдат разплатени още 31 млн. евро.

Статистиката показва, че фонд “Земеделие” разплаща усреднено по 20-25 млн. евро на месец, като до края на годината остават три месеца, считано от 1 октомври 2021 г. Така че по подадени прогнозни плащания от колегите от фонд “Земеделие” има вероятност дори за надплащане на необходимите годишни суми за 2021 г.

Посочете точни дати - докога ще могат да се договарят проекти по ПРСР (2014-2020) и докога ще могат да се разплащат реализираните инвестиции по нея?

Европейското законодателство е категорично единствено по втората част от зададения въпрос. Заради пандемията бе въведен т. нар “преходен регламент“, който удължи с две календарни години срока за разплащане на средствата. Така, крайният срок за допустимост на разплащанията се удължава от 31.12.2023 г. до 31.12.2025 г.

По отношение на договарянето на средствата, държавите членки имат по-голяма гъвкавост и най-общо казано следва да бъде извършено така, че самото разплащане да бъде възможно преди 31.12.2025 г. - тъй като разходи, извършени след тази дата по ПРСР, биха останали за сметка на съответната държава членка.

Вероятно срокът за договаряне на проекти ще е до 31 декември 2022 г., които след това ще могат да се субсидират както вече казах до 31 декември 2025 г.

Ритмичното одобрение на проектите, а оттам и разплащането им зависи от ДФ “Земеделие”. В първия си мандат вие сменихте ръководителя му Васил Грудев с

Борис Михайлов. Справя ли се новият шеф или има забавяне с разглеждането на проектите?

Бих определил, че работата на Държавен фонд “Земеделие“ с назначеното от мен ново ръководството се подобри значително. Това, което бе заявено от мен като министър в началото на мандата, а именно: прозрачност в управлението, диалогичност и подобряване на комуникацията със земеделските производители, мисля, че се случи. Това се отнася и за работата на фонда, която трябва да бъде изцяло в полза на стопаните.

Настоящото ръководство направи съществени организационни промени, като дефинира основните проблеми и изготвиха План с мерки, с които да се подобри дейността като цяло. Започна с анализ на забавените проекти по програмата като се оказа се, че много от тях са изрядни, но не са получили финансиране. Сформираха се екипи, които се ангажираха с това да се разгледа всеки казус индивидуално и повече проекти да получат възможно най-скоро финансиране.

Експертите на фонда изготвиха две помощни ръководства за фермерите и предприемачите, които изпълняват проекти по Програмата за развитие на селските райони и по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР), както и организира и проведе редица обучения, и в частното на общините и представителите на местните инициативни групи, които също са бенефициенти по програмата.

Фондът направи работата си по-прозрачна и сега всеки кандидат може да види кой експерт какви проекти разглежда. Всяко едно уведомително писмо за неясноти по отношение на подадени молби за анекси по проектите, тръжни процедури, запитвания, и заявки за плащане на субсидии съдържат имена и контакти на експертите, които ги обработват.

Фонд “Земеделие” откри и 4 “горещи телефонни линии“ за бенефициерите по ПРСР, на които експертите отговарят постоянно. До момента на тях са приети около 1000 въпроса. Така, че мога да заявя, че към настоящия момент съм доволен от работата на ръководството на фонда, защото бе изградена много добра и има постоянна обратна връзка със земеделските стопани. Знаете, че преди стопаните постоянно се оплакваха, че никой не им вдига телефона в институцията.

Хвалите работата на фонда, но какво показват числата? Колко пари разплатихте на фермерите по европрограмите във вашите засега два мандата?

От май, когато влезе в управление служебното правителство, до момента изплатихме общо 533.57 млн. лв. От тях 210.02 млн. лв. са по проекти от Програмата за развитие на селските райони. По схемите и мерките на директните плащания (субсидии за обработване на земя - б.а.) са преведени 189.77 млн. лв., по т.нар. пазарни мерки са разплатени 46.19 млн. лв. И още - под формата на държавни помощи и национални плащания са преведени 69.7 млн. лв, разплатени са и 11.89 млн. лв. по Програмата за морско дело и рибарство.

По ПРСР договорихме близо 451 проекта с одобрена финансова помощ от над 89 млн. лв.

Смятам, че всяка една финансова помощ трябва да бъде навременна, за да има ефект от нея и в тази връзка фонд “Земеделие” публикува график с предстоящите плащания за Кампания 2021 г. до края на декември. До края на годината, по схемите за директни плащания са предвидени плащания за общо 865 млн. лева.

От Плана за възстановяване и развитие отпадна големият проект, разработен от правителството на ГЕРБ, за около 840 млн. лв. за възстановяване на напояването в България.

Част от фермерите негодуваха, защо се стигна дотук?

ЕК изрази силни опасения, че проектът за хидромелиорациите, който вие визирате, може да повлияе негативно върху околната среда и състоянието на водите. Комисията показа резерви и по отношение на наличния капацитет на държавното дружество “Напоителни системи” АД и на неговата способност да се справи в рамките на предвидения 4-годишен срок с реализацията на толкова значим проект, с голям брой разнородни дейности, които ще бъдат възлагани чрез процедури по обществени поръчки.

Възраженията на ЕК по проекта за напояване създаваха реален риск за отлагане на одобрението на целия план на България за възстановяване и устойчивост. Нарушава се директивата за водите, тъй като този проект щеше да доведе да се изразходва с 200% повече вода, вместо да се щади ресурса. Част от каналите за модернизация газеха НАТУРА зони, нямаше цялостна Оценка за въздействие на околната среда на проекта и т.н.

И искам и друго да ви кажа - анализите показват, че за да бъдат възстановени “Напоителни системи” и да се оборудват с техника, са необходими 2 млрд. лв., така че залаганите 840 млн. лв. по предходната версия на плана са крайно недостатъчни.

През 2017 г., когато отново бях служебен министър на земеделието, смених директора на “Напоителни системи” и назначих сегашния г-жа Снежина Динева, която уволних тази пролет. Сега заварих предприятието в същото лошо, а дори и по-лошо състояние, мисля, че след 5 години състоянието на фирмата ще бъде в същото лошо състояние, ако държавата не вземе мерки, вместо да разчитаме на План за възстановяване.

Какви мерки са необходими?

Първата мярка, която предприехме, е да изплатим задълженията на дружеството към НАП. Това го направихме, защото “Напоителни системи” кандидатсва по ПРСР за възстановяване на част от съоръженията си на стойност 107 млн. лв. С тези средства ще бъдат рехабилитирани 24 обекта, така че реализираме първата крачка към модернизацията. Ако не бяхме изплатили задълженията, фирмата не можеше да участва по европрограмата. Друг лимитиращ фактор бе, че за този проект фирмата трябваше да има осигурено съфинансиране от 40 млн. лв., а задълженията на дружеството към различни контрагенти бяха 27 млн. лв. Ние успяхме да осигурим тези средства, за да може да се реализира европроекта по ПРСР.

Възстановяването на напоителните и отводнителни съоръжения продължава да е във фокуса на вниманието ни. Министерството инициира обсъждания относно възможността за осигуряване на заемни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост за осъществяване на предвидените дейности. След вземане на политическо решение за това дали България ще ползва такъв вид финансиране, Министерство на земеделието ще има готовност да предложи за добавяне в националния план на проектно предложение за рехабилитация на хидромелиоративната инфраструктура, която да се реализира със заемни средства по Плана за възстановяване, а не с грантове. В момента обявяваме обществена поръчка за избор на фирма, която да изготви анализ кои са най-належащите обекти за модернизиране.

Заложихте във финалната версия със средства по плана да се създаде фонд за "зелени" и смарт проекти. Защо се спряхте на този вариант? Кой и как ще реализира проектите?

Министерството на земеделието, храните и горите поддържа непрекъсната комуникация със земеделския бранш още от самото начало на разработване на актуализирания план. Именно от тези дискусии се взе решение за създаване на този Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство, възлизащ на 874.8 млн. лева. От тях средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на 437.4 млн. лева.

В рамките на фонда, по четири инвестиционни направления ще се предоставя подкрепа за придобиване на материални и нематериални активи, свързани с дейности, допринасящи за опазване на околната среда, адаптиране на стопанствата към климатичните промени, насърчаване създаването на къси вериги за доставка(т.е. намаляване на прекупвачите по веригата - б.а.), опазване на генетичните ресурси на посеви и породи животни, подобряване на управлението на водите в земеделските стопанства. Ще се стимулират навлизането на иновации и цифрови решения, въвеждането на автоматизирани и роботизирани системи за управление на производствените процеси.

От безвъзмездната финансова помощ ще могат да се възползват земеделски стопани, организации на производители, сдружения на земеделски стопани и кооперации.

Плащате ли заплати в “Напоителни системи” и откъде идват парите предвид лошото състояние на дружеството? Реално, как се управлява то, след като Търговския регистър показва, че начело са едновременно уволнената от вас Снежина Динева и назначения от вас Димо Чопков?

Към настоящия момент възнагражденията на работниците в “Напоителни системи” се изплащат редовно.

Ръководният екип на дружеството успява чрез оптимизация на събираемостта на фирмата да осигури средства за трудовите възнаграждения на служителите си, както и да покрива в достатъчен обем експлоатационните разходи, недопускащи прекъсването на поливния процес, който е основната дейност и задължение на дружеството.

Налице е проблем относно събираемостта от длъжници. Съветът на директорите и екипът на администрацията се опитва чрез покани за доброволно изпълнение да осигури максимално възможна степен на събираемост от длъжниците. В рамките на около месец-месец и половина са изпратени над 500 такива покани. За жалост обаче заведени в предишни периоди дела, свързани с обратната събираемост от дружеството към контрагенти, към които дружеството дължи суми, е довело до предявяване на искания от частни съдебни изпълнители. Подобен проблем към момента се наблюдава във всички производствени структури.

По отношение на вписването в Търговския регистър дружеството има легитимен съвет на директорите и легитимно вписан в прокурист, представляващ интересите на собственика на капитала. Двама от старите шефове не бяха отписани, включително и г-жа Динева. В момента текат конкурси за нови шефове в предприятието.

Г-жа Динева многократно обяви, че ще ви съди по повод изнесени от вас информации за недобро управление на дружеството. Само заплахи ли останаха тези твърдения или вече се съдите?

Може и да го осъществи, но аз с интерес очаквам да видя как ще ме осъди и за какво ще ме съди. Нищо от казаното от мен, не е измислено, имам и документи.

Едно от изпитанията за сектора през лятото бе градушката над Пловдивско, която унищожи зеленчуците на хората. По облака не бе стреляно заради учение на НАТО. Едва миналата седмица видях решение на МС за компенсиране на пострадалите земеделци с 15 млн. лв. Не се ли забавихте прекалено дълго от август досега?

Да, на 27 октомври правителството одобри предоставянето на допълнителни средства от централния бюджет, в размер на 15 млн. лв. към бюджета на Министерство на земеделието. Сумата е предназначена за обезщетение на пострадали от градушки. В тази връзка в петък Управителния съвет на фонд “Земеделие” взе решение за предоставянето на помощ за покриване на щети по оранжерии, както и да утвърди ресурс за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от градушката в Област Пловдив.

Оказа се, че дори парите са повече. С част от останалите средства ще можем да закупим и ракети за следващата година за отстрелване на градоносните облаци.

Не смятам, че има забавяне. Да, някои от земеделските стопани ги искаха още до края на август. Те обаче не знаеха или не искаха да разберат, че тези средства първо трябва да се намерят. Това се случи с актуализацията на държавния бюджет. И второ, за да се отпуснат средствата трябваше позволение от страна на ЕК. Това отне повече от месец като процедура.

Шефът на Изпълнителната агенция по горите г-н Александър Дунчев, с който работихте тези мандати, вече е водач на листа в София от “Продължаваме промяната”. Не ви ли покани и вас да се присъедините към ПП?

Не, и няма как, защото аз не обичам да се занимавам много с политика. Не бих и приел да бъда министър от някоя партия, за да не допусна да ми се въздейства. В момента, уверявам ви, никой не оказва натиск върху мен. При този мандат с президента сме виждали само два пъти и то общо с други министри. Не ме е викал лично да ми дава някакви напътствия.

Какво се случва в Българската агенция по храните? Сменихте вече двама директори, защо?

В Агенцията по храните ситуацията е доста сложна. Там има доста неща за проверка. В момента тече одит, който показва, че много от задълженията на агенцията са аутсорсвани при положение, че самата агенция е можела да ги извършва.

Какви са тези дейности, лабораторни изследвания?

Част от тях са лабораторни изследвания, където много милиони са раздавани, макар че агенцията има лаборатории и може да прави тези анализи. Но говоря и за екарисажите (предприятията за изгаряне на животински отпадъци в Шумен и във Варна - б.а.), с които договорът е развален и са заменени с мобилните инсинератори. Говоря и за гьола за дезинфекция на Капитан Андреево.

В едно от последните си участия в парламентарен контрол по отношение на дезинфекцията вие казахте, че Агенцията по храните може да преразгледа и развали договора за т.нар. “златен гьол” с фирмата “Пи Еф Си”.

Ще се направили това? Прави ли се?

Договорът има клаузи за доста сериозни неустойки при преждевременно прекратяване. Но евентуално наемането на добра адвокатска кантора може да оспори някои моменти там. Например, може да се атакува, че договорът се удължава с анекси, а не с обществени поръчки. Големият проблем не е в разваляне на договора.

Големият проблем е, че Агенцията по храните няма готовност в момента да поеме тези функции, които се изпълняват от частната фирма. Имаме задължението като страна да правим тази дезинфекция, защото сме външна граница на ЕС. Оказа се, че ако Агенцията по храните поеме тази дейност, ще са й нужни допълнителни 2.5 млн. лв., защото става въпрос за три пункта - Капитан Андреево, Лесово и Малко Търново. Те трябва да се подсигурят със съоръжения, с персонал, със софтуер. Оказа се изведнъж, че има много проблеми.

Реално, на вас мандата ви започна с изненадващо идване в министерството на г-жа Мая Манолова и представители на фондация КАЖИ с искане на проверки и затваряне на фермата за норки в страната, която е на сина на Иван Ангелов - Ангел Ангелов. Агенцията по храните не я затвори…

Направени бяха проверки, дадоха се предписания, но се оказа, че нарушенията не са толкова големи, за да се стигне до затваряне. Но ние предприехме друг ход, подписахме декларация с редица страни членки на ЕС за въвеждане на забрана на територията на ЕС да се отглеждат животни за кожи.

Кога ще влезе в сила тази забрана?

Забраната трябва да влезе в сила отт следващия програмен период в ЕС, т.е. от 2023 година. Този успех удовлетвори хората от КАЖИ.

Споменахте, че тече одит в агенцията. Какво още се установява?

Установява се, че когато ведомството е ръководено от д-р Паскал Желязков, когото смених, поемайки министерството, има спорни данни, които също ще бъдат дадени на прокуратурата. Директно ще ви кажа - въздействие в полза на една много известна фирма за производство на пилешко месо и яйца.

Кажете в каква посока е това въздействие?

Въздействие, с което се ограничава вносът на яйца и месо под претекст, че има салмонела и по този начин се дава възможност на фирмата да си продава стоката в България.

Подобни сигнали представи в парламентарната комисия по ревизията фермерът Светослав Илчовски. Той твърдеше, че подобно въздействие е правено в полза на “Градус”, сега фирмата съди Илчовски над 15 млн. лв.

Коя е въпросната фирма във вашия одит?

Предстои да стане ясно, когато одитът бъде завършен.

Земеделският министър проф. Христо Бозуков е роден на 14 януари 1960 г. Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със специалност "Инженер-агроном по защита на растенията и почвата” и специализация – “Растителнозащитни технологии при полските култури”. От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия в София. От 2002 г. насам е бил назначаван на

длъжностите ръководител отдел “Агротехника и растителна защита”, главен секретар, председател на Научния съвет и директор в Институт по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив. От януари 2018 г. е член на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България. Бил е министър на земеделието и храните в Служебно правителство на проф. Огнян Герджиков.

mediapool.bg