Петко Георгиев: Covid-кризата може да промени изцяло политическия баланс

Основният въпрос пред избирателя е дали за президент ще бъде избран човек, който няма да атакува статуквото или ще бъде избран човек, който ще направи всичко възможно, за да промени статуквото. Това казва журналистът и политически анализатор Петко Георгиев в интервю за Mediapool.

Г-н Георгиев, каква е основната разлика между тази предизборна кампания от предишните две за годината?

Първата разлика е, че кампанията е изцяло доминирана от здравната криза. Политическите участници са настройват повече към нагласите на избирателите за Covid-кризата, отколкото към основните приоритети на страната. Пандемията може да изкриви напълно резултата от изборите, защото по-големите политически партии се опитва всячески да угодят на антиваксърите. Те са готови да продължават с политиката, която всъщност задълбочава здравния проблем. Президентът Радев твърди, че застава на страната на бизнеса, че правителството правело всичко да не се затварят бизнеси. Това е най-обикновена предизборна заблуда. Единственият начин да не се затваря държавата е да има масова ваксинация. Той обаче говори как не иска да накърнява правата на хората, не иска да затваря бизнеси и така застава на страната антиваксърите. Това е поведение, което е подобно на поведението на правителството на Бойко Борисов при първите две вълни на Covid кризата.

Изказването на президента звучи дори гротексно. Радев прави това изказване в Добрич в деня, в който болницата в Добрич спира плановия прием за операции. Станало е прекалено опасно за хората с придружаващи заболявания да ходят в болницата. Императивът с коронавирусната криза тотално изкриви кампанията и тя става жертва на навеждането пред антиваксърите, което е с цената на много човешки животи.

Второ, на терена има нова партия – "Продължаваме промяната", което също променя обстановката спрямо предишните избори.

За част от българите анти-Covid мерките са въпрос на "Свобода или смърт"...

Искам да споделя своето възмущение от поведението на част от българите, т.нар. антиваксъри, които развяха знамето "Свобода или смърт". Когато Левски е казал "Свобода или смърт", той е имал предвид свободата на народа или своята смърт. А сега антиваксърите имат предвид своята свобода и смъртта на народа. Това е абсолютна перверзия.

Петко Георгиев е журналист и един от създателите на култовото през 90-те години радиопредаване "12+3". През 1991–1992 г. е водещ на обзорното политическо предаване на БНР "Неделя 150", по-късно – и на публицистичното предаване "Отвъд заглавието" по БНТ. Съосновател и първи директор е на радио "Витоша", а през 1994 г. става автор и водещ в българското бюро на радио "Свободна Европа". Участва в сформирането на Форум "Свободно слово" и е негов първи секретар. През 1998 г. е един от инициаторите за създаването на Българската медийна коалиция. Понастоящем е директор на Центъра за радио и телевизионно обучение "Промедиа" и работи като консултант по развитие на новините и по управление на медиите с десетки организации в България, Западна, Централна и Източна Европа, на Западните Балкани, в Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка.

Градацията на Covid-кризата може ли да вкара радикали в парламента?

Напълно е възможно. Този императив може да промени изцяло политическия баланс на тези избори. Според мен обаче рискът да влязат в парламента крайни радикали не е толкова голям, защото основните играчи са на страната на антиваксърите. Никой от големите не е излязъл да призова категорично за ваксиниране. Поредно правителство не е в състояние да въведе подобен тип мерки. Опасността е Covid доминацията да се претвори в изборен резултат, който няма нищо общо с дневния ред на българското общество, а именно разграждане на клептократичния модел на управление, борбата с корупцията, смислен план за социално и икономическо развитие. Всичко това може да бъде засенчено от опитите на политическите сили да не обидят някого в рамките на Covid кризата.

"Възраждане" имат две точки, около които могат да съберат подкрепа за влизане в парламента. Едната е антиваксърството, а другата е путинизмът. Но в България има достатъчно и от едните, и от другите. Антиваксърство и путинизъм има и в по-големите партии, така че доколко "Възраждане" ще успее да се наложи е сложен въпрос. Ако успее да се наложи, това би променило политическата картина. Големият въпрос след изборите ще е дали този път партиите без ГЕРБ и ДПС ще имат достатъчно мнозинство за съставяне на правителство. Другият въпрос е дали някои ще успеят да преглътнат присъствието на БСП. Рано е да се даде отговор на тези въпроси, защото Covid наистина може да изкриви изборните резултати.

Но при всички положения се намираме в друга ситуация спрямо първите два вота за годината.

Да, вече се намираме в друга ситуация. Сега всички заявяват, че този път вече няма как да не състави правителство. Големите партии декларират готовност за всякакви видове исторически и не чак толкова исторически компромиси, за да бъде съставено правителство. Проблемите се подминават с презумпция, че някак е предварително известно, че БСП ще трябва да подкрепя такова правителство. Все повече говорители обаче връщат на масата темата дали ГЕРБ трябва да бъде участник в едно бъдещо управление.

Има една кохорта общественици, които от протестите насам обикалят по студия и медии, за да обясняват, че освен ГЕРБ няма кой друг да управлява. Изглежда, че те са дали леко заден. Новата теза е, че без ГЕРБ няма как да се постигне мнозинство. Това може да се окаже математически вярно, но аз мисля, че водещ ще бъде опитът да се състави мнозинство без ГЕРБ и ДПС. Дали това ще е възможно ще зависи от това дали българите няма да се разсеят по антиваксърството, по путинизма и по какви ли не други неща, които им замъгляват съзнанието.

Чухте ли качествено ново послание в тази кампания?

Има засилване на антиевропейското говорене, за което бе използвана обстановката с повишаването на цените на енергоизточниците, Зелената сделка, плановете за затваряне на въглищните централи. Втората новост е посланието за задълбочаване на промяната. Има дори вече партия, която така се казва и тя се води от хора, които в рамките на предишното правителство направиха сериозни неща за борба с клептократичната държава. Има я символната фигура на Лозан Панов като кандидат за президент, който в очите на хората, които се занимават със съдебната власт, е един от символите на борбата със статуквото и потенциален носител на промяна. Но на фона на огромните проблеми с пандемията и повишаването на цените, посланието за съдебна реформа е предварително осъдено да остане извън фокуса на вниманието на избирателя.

ГЕРБ решиха да се скрият зад уж независим кандидат, издигайки човек, който не е от техния типичен профил. Той изглежда като пълна противоположност на лидера на партията, която се казва за "европейско развитие на България", а този лидер бърка Шекспир с Данте. Можем да си дадем сметка каква е дълбочината на европейското развитие в този случай. Така или иначе, кандидатът, който те подкрепят, е различен образ. А защо един интелектуалец се съгласява да бъде подкрепян от човек, който бърка европейските класици, е въпрос, на който аз нямам отговор, но това е факт.

Факт е, че ГЕРБ се опитва излезе от позицията си на пълна изолация, в която беше в предишните два парламента. Сега партията предлага на обществото нещо различно. Трябва да си дадем сметка, че изборът за президент има съвсем прагматична стойност. Той има отношение към един от основните приоритети на България – реформата на съдебната власт. Да не забравяме, че президентът има глас при назначаването на трите ключови фигури в съдебната система. Дали за президент ще бъде избран човек, който няма да атакува статуквото или ще бъде избран човек, който ще направи всичко възможно, за да промени статуквото – това е първият и най-важен въпрос, който избирателите трябва да си зададат преди да гласуват, ако още имат колебания.

Ще има ли решаващо влияние решението на Конституционния съд по делото за гражданството на Кирил Петков?

Мисля, че не. По-скоро му направиха услуга, защото в очите на мнозина това ще изглежда като безсмислено и заядливо преследване. Смятам, че КС постави буквата над духа на закона и взе едно решение, което не убеди никого в нищо. КС няма нужда да убеждава, но остави съмнения за буквоядство. Над 1.5 милиона българи живеят по света. Около един милион от тях сигурно имат двойно гражданство. Нямам точна статистика. Във почти всяка фамилия има по някой, който е с двойно гражданство. Хората, които атакуваха Кирил Петков, не знам дали си дават ясна сметка, атакуваха стотици хиляди български семейства, които имат подобен човек в най-близкото си обкръжение.

Защо според вас Пеевски се връща в политиката?

Това е типично поведение на ДПС. Откакто тази партия е създадена, тя е единствената, която може да си позволи да не се интересува какво мисли нейния собствен електорат или електоратът на другите. Успяха да феодализират българските турци. Опитите за разрушаване на това феодално владичество досега са неуспешни, защото степента на икономически и социален контрол е прекалено дълбока. Те могат да поставят, когото и да било за кандидат за депутат и той ще бъде избран.

Как ще се отрази присъствоето на Пеевски в парламента на имиджа на България на Запад?

Интересът към България в основните чуждестранни медии е близко до нулата, защото страната не е активен играч на международната сцена. Нашата основна политика винаги е била да се снишаваме, да усвояваме средства и да се пазим нещо да не попречи на усвояването. Сега си мисля, че се намираме на прага на това анализаторите да започнат да ни назовават като "провалена държава". Може би трябва да ги изпреварим, изричайки сами тази диагноза, като гледаме състоянието на образованието, на здравеопазването, на културата. Това е начинът да започнем да градим път за излизане от това състояние.

Каква е ролята на медиите в тази предизборна кампания?

Като че ли нямат някакъв сериозен принос в позитивна или негативна посока, което е може би добре. Но те не изпълняват основната си функция, която е да предоставят възможност на българските граждани да правят информиран избор. Не трябва всички български медии да бъдат поставяни в един кюп, те са толкова различни, че би било брутална грешка, но мнозинството от българските медии отдавна са се отказали от основната си функция да предоставят на обществото достатъчно достоверна информация, за да могат хората сами интелигентно да си правят избора. Повечето от българските медии съществуват благодарение на това, че са търговци на влияние. В момента, в който страничните ми приходи секнат и те започнат да зависят основно от реклама или абонаменти, повечето от тях ще изчезнат.

mediapool.bg