Валдис Домбровскис: България ще трябва да докладва дали е замразила руски активи

България регистрира значително отклонение по отношение на един от маастрихтските критерии за еврозоната – този за инфлацията, заяви в интервю за Mediapool и други медии изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който е на посещение в България. По думите му решението за отлагане на българската кандидатура за еврото е съвместно – на Европейската комисия и на българските власти.

*Използвани са въпроси и на други медии.

Г-н Домбровскис, България ще получи ли гъвкаво третиране по отношение на критерия за инфлацията, както се случи с Хърватия?

В случая с Хърватия, както и по отношение на други държави, които се присъединиха към еврозоната преди това, при оценяването дали дадена страна изпълнява критерия за инфлация ние изготвяме анализ на отклоненията. При него от референтната стойност се изключват показателите на държавите, при които има специфични обстоятелства, които не съответстват на общата тенденция и водят до необичайно ниска инфлация. И в миналото тези страни са били изключвани при изчисляването на инфлационния критерий.

В случая с България ще бъде приложена точно тази методология. Но дори при това положение страната не изпълнява инфлационния критерии с доста широко разминаване (над 4 процентни пункта по неофициална информация, б. р.), което е проблем. Общото разбиране и на българските експерти, и на експертите на Европейската комисия (ЕК) е, че тази разлика няма как да бъде наваксана бързо и критерият за инфлацията няма как да бъде изпълнен до месец април, когато обичайно се взимат данните за изготвяне на конвергентния доклад.

Бихте ли коментирали дали включването на бившия финансов министър Владислав Горанов в санкционния списък на американското финансово министерство е оказало влияние върху решението за отлагане на българската кандидатура за еврозоната?

Не виждам директна връзка между тези санкции и пътя на България към еврото.

Доколкото България е във валутен борд, бихте ли изяснили дали страната ще влезе в еврозоната при фиксирания курс от 1.95583 лева за едно евро?

Що се отнася до обменния курс, България влезе в ERM II при установен централен курс между лева и еврото, за да се гарантира изискването за минимално отклонение от този курс. Но, както знаете, България има валутен борд и е казала, че ще поддържа фиксиран курс. Що се отнася до обменния курс, с който страната ще се присъедини към еврозоната, мога да кажа с висока степен на сигурност, че това ще се случи при същия фиксиран курс. Защото изпълнението на критерия за валутния курс изисква страната да фиксира обменен курс към еврото и да докаже, че може да го поддържа без особено напрежение. Идеята е да осигури цялостна макроикономическа стабилност, каквато се изисква от маастрихтските критерии. Ако изведнъж промените валутния си курс, ще се отклоните от този баланс и това работи против целта на престоя в ERM II. Ако погледнете историческия опит на страните, които са влезли в еврозоната, ще видите, че те са се присъединили именно с курса, с който са участвали в ERM II. Помня, че имахме същата дискусия в Латвия. И там имаше слухове, че обменният курс ще бъде различен, въпреки че тези спекулации нямаха основание. В крайна сметка страната въведе еврото при курса от ERM II с всичките 6 цифри след десетичната запетая.

Смятате ли, че предишното правителство с премиер Кирил Петков трябва да бъде държано отговорно за щедрото харчене миналата година, което може да се предположи, че е допринесло за високата инфлация?

По отношение на предпоставките за високата инфлация има поредица от глобални причини, довели до нея. Първата е руската агресия срещу Украйна, която повлия на енергийните цени и цените на храните заради руските манипулации на енергийните пазари и заради блокирането от страна на Русия на украинския износ на пшеница и други стоки. Ако погледнете инфлационните тенденции, ще видите, че инфлацията в еврозоната е на рекордни нива. Но също така инфлацията в Централна и Източна Европа е по-висока от тази в Западна Европа. Показателят в трите балтийски страни е по-висок от този в България. Инфлацията във Вишеградската четворка – Полша, Унгария, Чехия, е по-висока от тази в България. Този ефект в региона идва от високата степен на икономически трудности, причинени от войната, но и от това, че делът на храните и енергията в потребителската кошница в тези страни е по-висок. В това отношение България не е изключение. Но вие питате за фискалната политика. В това отношение България има добро представяне. Бюджетният й дефицит е под 3%, което не е случаят в други държави. Освен това страната има едно от най-ниските съотношения на дълга към БВП в ЕС.

Споменахте високата инфлация в държавите от ЦИЕ, някои от които са в еврозоната, а други са извън нея. Смятате ли, че самото членство в паричния съюз има влияние върху високата инфлация в региона. Питам, защото високата инфлация след евентуалното членство е едно от основните притеснения на критиците на еврозоната в България.

Детайлните анализи на въздействието на членството върху инфлацията в присъединяващите се държави показват, че има еднократен ефект в рамките на 0.2-0.3%.

Въпросът ми е по-скоро свързан с процеса на конвергенция в по-дългосрочен план?

В дългосрочен план членството има повече позитивни ефекти върху инфлацията, защото води до намаляване на някои разходи, сваля лихвите за домакинствата, фирмите и правителството. Води до привличане на повече инвестиции, до по-висока прозрачност на ценообразуването. От една страна, това допринася за икономическото развитие на страната, а от друга, помага за ограничаване на инфлацията. Средната инфлация в страните извън еврозоната е по-висока от тези в паричния съюз.

Служебният министър на финансите обяви, че ще подготви Бюджет 2023, чийто дефицит обаче се очертава на около 6%. Ако такъв бюджет бъде приет, как този висок дефицит ще се отрази на перспективата за членство в еврозоната?

Не съм запознат с тези изчисления, но при всички положения след изборите ще има ново правителство, което наред с други неща трябва да определи и фискалната политика. Трябва да изчакаме новото правителство и решенията, които то ще вземе. Но най-общо казано, очевидно е, че бюджетен дефицит над 3% ще бъде проблем за присъединяването на България към еврозоната, защото това е един от маастрихтските критерии.

Настоящата година ли ще е референтната за изчисляване на бюджетния дефицит, ако членството се отложи с една година - за 1 януари 2025 г.?

Да, 2023 година ще бъде референтната година в този случай. За да може България да въведе еврото от 1 януари 2025 г., Европейската комисия трябва да подготви конвергентния доклад през пролетта на 2024 г. и пълната година, за която ще има налични бюджетни данни, ще бъде 2023 г.

Обмисляли ли сте да изключите публичните разходи за отбрана и сигурност от бюджетния дефицит на държавите членки?

В момента правим преглед на рамката за икономическо управление. Основната идея е да дадем повече свобода на действие, така че прегледът на държавите да става съобразно собствените им бюджетни траектории и да има повече гъвкавост, включително да се вземат предвид разходите за отбрана, които ще се увеличават в идните години, ако не и десетилетия. Това ще бъде придружено от по-сериозни мерки за изпълнение. Държавите членки ще могат да съставят 4-годишни фискални структурни планове, с възможност да удължат плановете си за инвестиции и реформи до 7 години с цел по-постепенно редуциране на дълга. Това предложение в момента се дискутира между държавите членки на ЕС и очакваме нова дискусия следващия месец в ЕКОФИН, а след това и в Европейския съвет, като впоследствие ще излезем и със законодателно предложение.

Какво е въздействието на политическата нестабилност в България върху амбицията на страната да въведе еврото?

Валутният борд и членството в ERM II са стабилизиращи фактори. Европейската комисия не може да коментира политическата ситуация в държавите членки. Но знаете, че в България има доста широк политически консенсус за присъединяване към еврозоната, което се потвърди и в парламентарното решение от есента на миналата година за ускоряване на членството, което беше подкрепено от доста сериозно парламентарно мнозинство. Бих подчертал необходимостта да се довърши законодателната работа по отношение на т. нар. пост-ERM II ангажименти, което също изисква подкрепа от парламентарно мнозинство.

Има ли други притеснения, извън маастрихтските критерии, относно готовността на България да се присъедини към еврозоната? Възприятията за корупцията са твърде високи. Това проблем ли е по отношение на членството в еврозоната?

Когато държавите членки на еврозоната и ERM II решават дали да допуснат България, те очевидно взимат предвид цялостната картина. Именно затова е важно изпълнението на пост-ERM II ангажиментите, защото те имат отношение към управлението на държавните предприятия, борбата с прането на пари и др. На този етап не виждаме политическо блокиране по пътя на България към еврото, но разбира се, че е важно България да има цялостно добро представяне, а не само да отметне съответните графи.

Можем ли да очакваме някаква подкрепа и гъвкавост от страна на Брюксел и Франкфурт за България по отношение на трудностите на страната да се вмести в критерия за инфлация?

Аз вече обясних за анализа на отклоненията и подчертах, че дори като се вземе предвид той, отклонението в случая на България на този етап е твърде голямо. Има две неща по отношение на очакванията. Едното е конвергентният доклад, който е твърде технически и отговаря с "да" или "не" на въпроса дали страната отговаря на маастрихтските критерии. Държавите членки очакват маастрихтските критерии да бъдат изпълнени от държавата, която иска да се присъедини към еврозоната. Ако погледнете исторически, не е проявявана особена гъвкавост. Има един прецедент през 2007 г. по отношение на Литва, която не е изпълнявала критерия за инфлацията с минимално отклонение, близко до нулата, но въпреки това не е получила позволение да се присъедини към еврозоната. Така че исторически интерпретацията на маастрихтските критерии е доста стриктна.

Говорите за 2024 г., нали?

Мога да потвърдя, че общата ни оценка с българското правителство е, че България не изпълнява маастрихтските критерии. Можем да говорим за 2025 г., но е трудно да определим точна дата, защото е важно всички критерии да бъдат изпълнени.

Реалистична ли е вероятността България да приеме еврото на 1 юли 2024 ч.?

Има два момента. Първият е, че инфлационният критерий най-вероятно няма как да бъде изпълнен към тази дата, защото той се мери като средна величина на 12-месечна база, тоест той ще намалява относително бавно. Второ, обичайната практика е присъединяването да се случва от 1 януари на съответната година.

Как вървят преговорите по 10-я санкционен пакет на ЕС срещу Русия? И как оценявате ефекта от предишните 9 пакета?

Преговорите по 10-я санкционен пакет са в ход и се надявам те да бъдат финализирани скоро. Ефектът от санкциите срещу Русия е, че те работят. Въпреки рекордните цени на енергийните ресурси, Русия изживя рецесия миналата година и повечето прогнози са за рецесия и през настоящата година. Това е директна последица от санкциите, защото износът на енергийни суровини е основният приходоизточник в руския бюджет. Обичайно, когато енергийните цени са високи, руската икономика се представя добре. Но миналата година цените бяха рекордни, а руската икономика изживя рецесия. Русия спря да публикува макроикономическа статистика, така че нямаме детайлен поглед върху ситуацията, но самият факт, че вече не се публикуват данни, дава ясна представа за какво говори статистиката.

Виждаме силно въздействие на санкциите върху индустрията, защото руското промишлено производство в много сектори драстично се свива. Руската фискална позиция се влошава много бързо. Както знаете, отне известно време Западът да вземе решение да санкционира вноса на енергийни ресурси от Русия. Петролното ембарго дойде сравнително късно, таванът на цените на Г-7 – още по-късно. Така че тези санкции тепърва ще разгръщат пълния си ефект. Износът на нефт е основният приходоизточник на Русия, той е по-значим дори от износа на газ. Важното е да продължим този курс и да оказваме това напрежение, така че ефектът от санкциите ще бъде все по-силен с всеки следващ месец.

Българските власти признават, че не са санкционирали например чрез замразяване на активи нито един руски гражданин или руска компания във връзка с европейските санкции, въпреки че има данни, че санкционирани руски граждани имат собственост в страната. Смятате ли, че това е проблем и обсъждали ли сте го с българските власти?

Ние искаме да имаме по-добра представа за активите на санкционираните руски граждани и фирми, както и за активите на централната банка в държавите членки на ЕС. Затова в 10-я санкционен пакет сме предложили ангажимент за докладване от страна на държавите членки. Те трябва да докладват за активи на тяхна територия, било то частни или на централната банка. Целта е да имаме по-добра представа за тези активи и ако те бъдат конфискувани, да бъдат използвани за възстановяването на Украйна.

Десетият санкционен пакет срещу Русия предвижда ли мерки в областта на ядрената енергетика?

Санкции в областта на ядрения сектор са се обсъждали и в миналото, но до момента няма консенсус по този въпрос.

Свидетели сме на нарушения на санкциите, например прехвърляне на гориво между танкери около Гърция. ЕК има ли механизъм за контрол върху изпълнението на санкциите?

Да, наблюдаваме заобикалянето на санкциите. За да имат те ефект, важното е не само вземането на политическите решения, но и наблюдението върху изпълнението им. В това отношение има предизвикателства, защото много държави по света не са се присъединили към западните санкции, включително големи страни като Китай, Индия, Турция. Така че очевидно имаме нужда да следим за спазването на санкциите, за това къде се появяват необичайни търговски практики и да работим с тези държави за минимизиране на тези тенденции. Напоследък ЕС назначи специален пратеник за спазване на санкциите – Дейвид О Съливан, бившият посланик на ЕС в САЩ.

Има идея, предлагана от някои от балтийските държави, за общо финансиране на боеприпасите за Украйна. Реалистично ли е тя да се реализира?

Важното е да продължим да оказваме цялата необходима подкрепа на Украйна във войната. Това включва и военна помощ. Досега държавите членки са оказали помощ на Украйна по отношение на въоръжението на стойност 12 млрд. евро. Тя е финансирана частично и по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира (3.6 млрд. евро). За първи път в историята си ЕС осигурява военна подкрепа за държава във война. Така че ЕС се опитва частично да компенсира стойността на военните доставки, осигурявани от държавите членки. Както казвате, в момента е много важно осигуряването на боеприпаси. ЕС приветства инициативите на държавите членки за намиране на начини за съвместно финансиране, но е важно да има и производствен капацитет. Защото по отношение на определени видове боеприпаси Украйна за месец използва такова количество, което се произвежда за години. Затова има спешна нужда от ускоряването на производството на боеприпаси. Те са необходими както за осигуряване на подкрепа на Украйна, така и за попълване на запасите на държавите от ЕС и целия западен демократичен свят.

България възнамерява да предоговори с ЕК Плана за възстановяване и устойчивост. Българските власти уведомили ли са вече Европейската комисия и кога се очаква този процес да приключи, защото вече няма време за изпълнението на плана – крайният срок за изпълнение на проектите е 2026 г.?

Българските власти ни съобщиха за намеренията си. Преговорите все още не са започнали. Действително срокът за изпълнение на плана е много кратък – 2026 г. Досега България е получила едно плащане – през декември в размер на 1.37 млрд. евро. Затова е важно да се фокусираме върху получаването на следващите плащания. Що се отнася до критериите за оценка на плана, един от тях е дали страната изпълнява специфичните препоръки към нея. В случая с България има важни препоръки, свързани с декарбонизацията. Това е една от явните цели на инструмента за възстановяване и устойчивост, който изисква голяма част от финансирането да бъде насочено към декарбонизация и борба с климатичните промени. Разбира се, ако има обективни обстоятелства, е възможно планът да бъде предоговорен. Но промените не трябва да излизат извън първоначалните цели и условия.

mediapool.bg