Кламер БГ - Новини: Пазарът не може да осигури оцеляването на независимите медии

Пазарът не може да осигури оцеляването на независимите медии

Интервюта

|
Съб, 25 Март 2023г. 14:10ч.
Пазарът не може да осигури оцеляването на независимите медии

Шанти Калатил

“Някои хора твърдят, че технологичните промени за нормалните независими медии са унищожително явление. Медиите вече не могат да прилагат традициионните пазарни механизми, за да си осигурят нормалното съществуване“, казва амвериканският експерт Шанти Калатил в интервю за Mediapool. Тя консултира редица организации, за да планират геополитически рискове. Калатил е била служител на администрацията на президента Джо Байдън като заместник-помощник на президента и координатор по въпросите на демокрацията и правата на човека в Съвета за национална сигурност. Тя ръководи разработването на първата стратегия на САЩ за противодействие на корупцията. Преди да се присъедини към администрацията на Байдън, Калатил беше старши директор на Международния форум за демократични изследвания.

Г-жо Калатил, как България може да накара големите технологични компании да контролират по-стриктно социалните платформи на български език, след като страната започва да става нарицателна с разпространението на руската дезинфорация в социалните мрежи?

Аз все още се опитвам да разбера в дълбочина ситуацията в България, но доколкото виждам тя е сходна със ситуацията в други държави. Определено има проблем в по-малките държави, където има толкова много дезинформация и реч на омразата в социалните платформи, включително руска дезинформация, но такава идва и от други страни. Иска ми се да имаше прости отговори на това как да се привлече вниманието на социалните платформи, за да се задействат по тези въпроси. През последните няколко години технологичните компании освободиха доста хора и сред първите жертви при масовите уволнения попаднаха именно екипите, които бяха създадени да се борят с дезинформацията. Това бе ужасно развитие, защото индустрията се опитваше да развива в продължение на години практиките за доверие и сигурност. Заради освобождаване на персонал и фокусирането на компаниите върху други приоритети, като развитието на изкуствения интелект, например, тези екипи бяха обезглавени, което имаше значителен ефект върху разпространението на дезинформацията. Много журналисти и медии по света се борят с това. Няма лесни отговори, но едно от възможните решения е засилването на международните връзки с други организации, които са успели да открият работещи решения.

България има 45-годишен опит с тоталитаризма и значителна част от обществото продължава да мисли, че когато има проблем, решението е единствено в ръцете на държавата. Може ли държавната регулация върху технологичните компании да бъде решение?

Според мен е много трудно да се изработи някаква ефективна регулация. В САЩ и Европа, а и навсякъде другаде, се полагат огромни усилия за справяне с този проблем, но в крайна сметка никой все още не е успял да открие ефективно решение, въпреки направените множество опити. Вероятно има някаква роля, която държавата може да играе, но все още няма открит механизъм как да се подходи към този въпрос с нужното внимание и нюанси, без да се получи накрая нокаутиращ ефект върху правото на изразяване.

Възприемана ли е България от Вашингтон като слабо звено в НАТО от гледна точка на проникването на руската дезинформация, както и факта, че страната е била съветски сателит?

Не мога да говоря как се възприема България, но това, което мога да кажа е, че много хора във Вашингтон обръщат специално внимание на проблемите, които България изпитва в момента. България, разбира се, има много успехи и те се признават. Страната е член на ЕС и НАТО, но има неща, които затъмняват тази картина.

Как една независима онлайн медия може да оцелее в среда, в която хората не искат да плащат за съдържание, а от друга страна има нарастващ политически натиск върху независимите издания?

Няма да скрия, че това е една доста тежка ситуация. Предизвикателствата са станали много по-големи, докато достъпът до независимо международно финансиране не се е увеличил. Особено в региони като Балканите, където независимите медии са под заплаха.

Токава е ситуацията с доста медии на Балканите, където независимостта на журналистите е под заплаха. Аз бих искала да окуража отпускането на по-голямо финансиране за независимите медии. Когато работех за правителството и бях част от екипа, който организира на Срещата на върха за демокрация (Summit for democracy), се опитахме да адресираме тези предизвикателна. Срещата не беше направена да реши всички проблеми, но трябваше да хвърли светлина върху някои от по-големите. Това, което ние наистина искахме да направим, е да подчертаем ролята на независимите медии, за да направим демокрацията по-устойчива. След тази среща американското правителство успя да разработи нови източници на финансиране за независими медии, разследващи журналисти и военни журналисти, което е част от цялостното усилие и стратегия на САЩ за борба с корупцията. Аз знам, че това е една малка част от нужното. Но дори и само да привлечем вниманието върху военните журналисти, както и към факта, че организациите като вашата са атакувани с дела срещу публичното участие, означава, че сме признали съществуването на проблемите. Тези нови тактики (срещу независимите медии) трябва да бъдат видяни и от международните донорски организации.

Големият въпрос е дали можем да създадем нормален пазар, в който хората ще са склонни да плащат за медийно съдържание. Това възможно ли е?

Някои хора твърдят, че технологичните промени за нормалните независими медии са унищожително явление. Медиите вече не могат да прилагат традициионните пазарни механизми, за да си осигурят нормалното съществуване. Това е една от причините, поради която имаше подкрепа от САШ за създаването на Международен фонд за медии, които защитават публичния интерес. Това бе нещо, което ние подкрепихме на първата Среща за демокрация през 2021 година. Надявам се тази наша инициатива да е успяла и да е събрала достатъчно финансиране, за да подкрепи независимите медии. Мисля си, че това е едно от нещата, които трябва да се случат. Ние имаме нужда точно от такива фондове за финансиране на независимите медии. Пазарът, разбира се, също трябва да играе роля, но дори и при най-развитите медийни пазари можете да видите, че независимите медии се борят за оцеляването си и страдат. Страда и малката местна медия, в която аз работех навремето. Това се случва навсякъде и в САЩ, и в Европа. Пазарът в момента не може да бъде единствено решение.

Трябва ли да бъде създаден държавен фонд за подкрепа на независимите медии?

Според мен трябва да има смесица от частно и публично финансиране. Държави, които искат да използват публично финансиране за медиите, трябва да изработят много стриктни правила, по които това да се случва, за да се избегне политизирането им. Ако имаме държавно финансиране за медиите в ситуация, при която демократичните институции вече са поставени на изпитание, а в същото време няма работеща система на възпиране между властите, това оставя твърде много място за корупция. Опасността е да искаш да окуражиш независимите медии, но цената да е твърде висока.

Тоест в българския случай това все още не е добро решение?

Не искам да говоря дали това е добро решение конкретно за България. Но дали вие като журналист в тази среда ще се чувствате добре с предпазните клаузи, които ще бъдат изработени? Това е нещо, за което гражданското общество трябва да има капацитет.

Върху България отдавна е сложено клеймото на най-корумпираната държава в ЕС, така че това, което ми казвате е, че този фонд няма да проработи добре?

Много зависи как един държавен фонд ще бъде структуриран. Всичко е в детайлите. Единственото, което казвам е, че би било добре независимите медии и журналисти в тази среда да намерят начин да увеличат финансирането си.

mediapool.bg