България | Съб, 21 Септ 2024г. 22:29ч. | Адвокатите на Пеевски не оспорват обвиненията за корупция по "Магнитски"
Общо 166 депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС внесоха в петък общия проект за промени в конституцията, които предвиждат радикална реформа на структурата на съдебната власт, огромно разширяване на полето за действие на Конституционния съд, отнемане на контрола върху служебното правителство от ръцете на президента и превръщането на 24 май в новия български национален празник.
Четете бюлетина Денят с Mediapool
Абонирайте се
Лидерите на парламентарните групи на ГЕРБ и ПП-ДБ бяха единодушни, че ядрото на промените е съдебната реформа, а подписите на 166 депутати засега гарантират приемането на промените.
"Ние сме били опоненти с ДПС и ГЕРБ по тези теми. Това, че сега намираме консенсус, е въпрос на дълга еволюция, която не може да случи за една седмица. За нас е важно, че всички очаквания на българското общество и международните стандарти са залегнали в тези промени. Разбира се, много е важно какво ще видим накрая в Държавен вестник. Ако нещата продължат в тази посока, ще придвижим не само институциите, но и обществото в правилната посока", каза съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов.
"До този проект се стигна след много работа и добър синхрон, включително на лидерско ниво", каза лидерът на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова и допълни: "Това, че има 166 подписа показва, че има мнозинство да се приемат промените в конституцията до края на годината".
Тя отказа да коментира по съществото темата за 24 май, като напомни, че най-важната тема е дълбоката и всеобхватна съдебна реформа. "Трябва да приключим веднъж и завинаги с темата "съдебна реформа", с която се занимаваме вече 10 години", обясни Атанасова.
Конституционният мегасъд
Може би най-открояващата се реформа е превръщането на Конституционния съд в огромна и много важна институция, до която достъп ще получи всеки български гражданин чрез въвеждането на индивидуалната конституционна жалба. Това е най-сериозното увеличаване на възможностите за упражняване на конституционните права от българските граждани от самото приемането на конституцията преди повече от 30 години.
"Въвеждаме това, за което от години се говори - всеки човек да може да се обърне към Конституционния съд. Филтърът за жалбите ще бъде уреден допълнително със закон. Всеки съдия ще може да се обръща към КС и да спира делото, когато счита, че това се налага", каза Никола Минчев от ПП.
Досега Конституционният съд, който по закон не е част от съдебната система на страната, се занимаваше основно с въпроси на властовите баланси на институциите, защото достъп до него имаха само институции.
Гражданите нямаха право да се отнасят пряко до него, но това сега ще се промени много бързо. Друга огромна промяна е, че всеки български съдия ще получи право да поиска от КС тълкуване на проблемни законови текстове, които изникват по делата.
Всичко това ще предизвика лавина от дела към Конституционния съд, което ще наложи много голямо увеличение на неговата администрация, за да може да се справи с новото натоварване. Професионализмът и моралът на конституционните съдии ще станат по-важни от всякога.
Съдебната реформа
"Ядрото на промените е съдебната реформа", каза Христо Иванов. От думите му се разбра, че в общия проект няма значителни разлики спрямо това, което бе предложено в проекта на ПП-ДБ.
Висшият съдебен съвет се разделя на две части. В съдийския съвет голямо мнозинство ще имат представителите на съда, а в прокурорска колегия ще има голямо мнозинство на парламентарната квота, което ще гарантира отчетността на институцията.
"Намаляват се правомощията на главния прокурор, с което да бъде премахнато неформалното влияние на този квазиполитически играч", каза Иванов.
Краят на "президентската" република
Проектът за промени в конституцията има за цел да сложи край на досегашната уредба за служебното правителството, която даваше неограничена изпълнителна власт в ръцете на президента в условия на разпуснат парламент.
Новата формула прекратява това и задължава президента да избира служебен премиер измежду трима души на висока позиция в държавата – председателя на Народното събрание, управителя на Българската народна банка и председателя на Конституционния съд.
Служебното правителство ще работи в условията на разпуснат парламент само за един месец, докато трае предизборна кампания за предсрочни парламентарни избори.
"По предложения на този служебен премиер ще бъде избран служебния Министерски съвет, за да не зависи само от един човек", каза съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов.
За 24 май
"Много съм щастлив, че ГЕРБ и ДПС се обединихме за това 24 май да бъде национален празник и бе вкаран в конституцията. Аз искам моите деца и децата на всички българи да знаят, че са потомци на просветители, както и че България е дала огромно богатство на Европа в областта на културата и знанието. Само през културата и знанието България може да стане една напредничава европейска държава", каза съпредседателят на ПП Кирил Петков.
До последно имаше неофициални информации, че 24 май ще отпадне от конституционния проект, особено на фона на критиките на конституционалисти, че така се отнема фокусът от останалите промени.
Другата голяма промяна в сравнение с проекта на ПП-ДБ е, че отпада предложението за ограничаване на кметските мандати до два. ГЕРБ и ДПС бяха категорично "против" това предложение на дясноцентристката коалиция.
mediapool.bg
