Спасяване на храна от боклука - лесно, но само на хартия. Какви са фактите

Стотици хиляди тонове храна всяка година се разхищават в България: остават непродадени, изтича им срокът на годност и се изхвърлят на боклука. В същото време 23.4% от българите живеят под прага на бедност, а 31.6% не могат да си позволят месо, пилешко или риба всеки втори ден, показват данни на НСИ, залегнали в новата правителствена програма за преодоляване и намаляване на загубата на храна (2021-2026).

Разхищението на храна е своеобразна пандемия в целия свят и в частност в ЕС - в общността годишно се губят 87.6 млн. тона годна за консумация храна или по 173 кг на човек. Любопитен детайл е, че най-разхищаващи са не фабрики или ресторанти, а домакинствата. В България до момента е правено само едно изследване по въпроса, от вече далечната 2010 г., което показва, че на боклука годишно се изхвърлят цели 670 000 тона храна.

На фона на цялата тази картина, догодина ще се отбележат 10 години, откакто Българската хранителна банка (БХБ) се бори да запази храните с изтичащ срок на годност и те да стигнат до нуждаещите се хора, вместо да се изхвърлят няколко дни по-късно на боклука. Обикновено храните се даряват между 10 дни и две седмици преди да изтече срокът им на годност.

Редица бюрократични недомислия обаче спъват даряването и сякаш целят да откажат хората, показа проверка на Mediapool.

Правилата на играта по отношение на "спасяването на храна" скоро ще се променят и на ниво ЕС, защото от догодина Брюксел започва да изисква всички фирми да отчитат какви количества храна са спасили от разхищение и как са опазили околната среда в съответствие с готвената "зелена сделка" на общността и превръщането на икономиката в неутрална за климата до 2050 г.

Грандиозната, но трудно постижима цел на ЕС е, до 2030 г. да намали с 50% изхвърлянето на храна. Именно затова все по-актуален е въпросът как да бъдат махнати пречките за "спасяване" на храна у нас и тя да бъде дарена на нуждаещите се, докато е още в срок на годност.

В 2021 г.: Големи надежди и празна нула

Решителна крачка по отношение на даряването на храни в България бе направена в началото на тази година. През февруари стана факт дългоочакваната наредба за т.нар. "хранително банкиране" - термин, зад който реално стои процесът на даряване на храни, чийто срок на годност изтича скоро. Въпросната наредба позволи най-накрая да могат да се даряват и храни с изтекъл срок "най-добър до". В свои анализи Брюксел, а и Българската агенция по безопасност на храните многократно са посочвали, че изтичането на този срок не означава, че храната е развалена или опасна за здравето. Единствено означава, че продуктът вече не е с отлично качество, но е безопасен за консумация още седмици или месеци напред.

"Тази промяна бе очаквана, но се оказа, че има пропуск в процедурата, разписана в наредбата. За да се дарят храни със срок "най-добър до" се изисква първо лабораторно изследване, което да покаже, че няма никакви патогени в храната и тя е безопасна. Дотук добре, но този тест не може да покаже колко още може да се удължи срокът на годност. Той е моментна снимка, че храната е безопасна. И това временно отново блокира даряването на този тип продукти", посочи пред Mediapool Цанка Миланова, директор на Българската хранителна банка. Така, заради дупката в наредбата, се е оказало, че няма яснота колко още може да се удължи срокът на годност на дарената храна, чийто срок "най-добър до" е току-що изтекъл.

Решаването на казуса отнема около 8 месеца - от края на февруари чак до средата на октомври. През това време е направено е съгласуване с Центъра за оценка на риска към Българската агенция за безопасност на храните, който е решавал този въпрос.

"Това отне време и на практика при разписана възможност сме дарили 0 количества храни със срок "най-добър до" от февруари до октомври", каза още Миланова. Проверка на Mediapool на сайта на Българската агенция за безопасност на храните действително установи, че на 15 октомври е издадена заповед на настоящия земеделски министър Христо Бозуков, в която са разписани с колко още може да се удължи годността на основни типове храни.

От заповедта става ясно, че например с цяла 1 година може да се удължи срокът "най-добър до" за макарони, брашно, грис, ориз, консерви, мед, бонбони, кафе, буркани и др.

До 3 месеца се удължава срокът за сушени колбаси тип "луканка", сухари, бисквити, чипс и др.

Photo by Anna Tarazevich from Pexels

До 1 месец се удължава срокът "най-добър до" за сладкарски изделия без пълнеж - мъфини, кексчета и др

Гратисът в срока за хляб и кисело мляко и йогурти е 15 дни.

Пропускът в наредбата вече е решен, но изниква нов препъникамък пред даряването на храни със срок "най-добър до". Бедните хора внимателно следят изписаните срокове на опаковките и ако видят, че им се дава храна с изтекъл срок на годност, отказват да я вземат. Това се отнася и за продукти с надпис "най-добър до", защото хората си мислят, че храната вече е развалена.

"Ние не приемаме храни със срок "най-добър до", защото там, където раздаваме, хората са неграмотни и казват: вие ни давате храна извън срока. Затова гледаме храните ни да имат поне 10 дни оставащ срок на годност, макар че имаме дарения, които идват при нас с месеци напред в срок на годност", разказа пред Mediapool Желю Желев, председател на УС на сдружение "Верният настойник". Това е втората организация, която е лицензирана по Закона за храните да "спасява храни" от боклука чрез т.нар."хранително банкиране".

Искане за по-голям данъчен бонус посреща новото правителство

Най-голямото буксуване пред даряването на храни в България бе в периода 2012 - 2017 г. През цялото това време бизнесът реално нямаше никакъв стимул да дарява. Защо? За всеки килограм дарена храна от предприемачите се изискваше да заплащат 20% ДДС. Парадоксът бе, че, ако се пристъпи към унищожаването й, данъкът не се начислява. Периодично през всички тези години бизнесът поставяше този въпрос.

Сред най-активните бе собственикът на месопреработвателното предприятие "Тандем" Кирил Вътев, който е и сред основателите на Българската хранителна банка и бе председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. След редица срещи промяната настъпи едва през 2017 г., като бе направен само частичен компромис - 0% ДДС за дарение на храни, но само до 0.5% от годишния оборот на фирмата за предходната година.

В детайли, чл. 6, ал.4,т. е в Закона за данък добавена стойност е разписано, че данъкът се опрощава само за количества, при които "общата стойност на безвъзмездно предоставените хранителни стоки към оператори на хранителна банка за текущата календарна година не надхвърля 0.5 на сто от общата стойност на извършените от лицето облагаеми доставки на хранителни стоки през календарната година преди текущата".

Бъдещето коалиционно правителство, за което в момента се договарят ПП, ИТН, БСП и ДБ ще бъде посрещнато с искане за разширяване на това данъчно облекчение с цел повече храни да се даряват в условията на поскъпващи цени в магазините, установи проверката на Mediapool.

"Надявам се скоро да имаме редовно правителство, с което да влезем в разговор, в който да се прецени дали имаме основания за покачване на този праг - да не е 0.5%, а да е 0% ДДС до 1.5 - 3% от оборота на дарителя. Със сигурност повишаването на този праг ще премахне допълнително ограничение пред даряването", убедена е Цанка Миланова.

Проверка на Mediapool показа, че бизнесът приветства идеята за увеличение на данъчното облекчение.

"Да, бизнесът подкрепя идеята за увеличаване на тавана от 0.5% на по-висок процент. В нашата асоциация имаме много компании, активни дарители, и в момента се оказва, че някои от тях даряват, например до средата на годината, изчерпва се облекчението за нулев ДДС спрямо тавана за оборот и след това те трябва да започнат да унищожават храна или да плащат за нея по 20% ДДС", коментира пред Mediapool Яна Иванова, директор на Сдружение "Храни и напитки България". То обединява големите интернационални компании, предлагащи храни на българския пазар.

Тя добави, че наред с това, в момента цените на храните се увеличават заради инфлацията и със сигурност търсенето ще намалее и вероятно ще има повече нереализирани храни. А по-високо данъчно облекчение ще е силен стимул да се дарят непродадените количества, вместо да се изхвърлят.

Въпреки ДДС облекчението,"лепенки" оплитат бизнеса

Независимо от извоюваното през 2017 г. ДДС облекчение даряването на храни забива в друга пречка, която продължава цели 3 години - до края на 2019 г. През 2017 г. в Закона за храните е записано, че върху всеки продукт за даряване трябва да се слага стикер с надпис, че храната е предназначена за дарение, а не за продажба. "Големият детайл" е, че споменатите "лепенки" трябваше да бъдат поставени върху всеки единичен продукт. С други думи, ако например се дарява кашон с вафли, Законът за храните изискваше върху всяка единична вафла да има надпис, че е дарение.

"Надписите бяха бариера за даряване от 2017 до 2019 г. и тя даде сериозно отражение върху дарените през нас храни за бедните. Ако през 2016-а година са дарени значително над 200 тона храни, то през следващите три години количествата падат с най-малко 25% до 150 - 152 тона", посочва Цанка Миланова.

Едва през юни 2020 г. е приет нов Закон за храните, който отменя това изискване. Отливът от даряване през този период от време се дължи на факта, че въпросните лепенки са посочени като сериозен разход от страна на бизнеса, отделно за да се изпълни изискването е необходимо допълнителни работници да се занимават с тази дейност.

И днес обаче препятствието "лепенки" не е напълно преодоляно. Да, под напора на бизнеса, то е премахнато от Закона за храните, но подобен текст остава в Закона за данък добавена стойност, посочиха пред Mediapool от Българската хранителна банка. Проверка в закона действително показва, че в чл. 6, ал. 4, т. "д" е написано: "хранителната стока с маркировка дарение, не подлежи на продажба". От НАП обаче позволяват надписа да се поставя не върху всяка вафла, а върху по-голяма опаковка, в която тя пристига в транспортния обект - кашони или палети, обясниха от Българската хранителна банка. Някои бизнеси обаче още се оплитат в тази норма и не знаят как да я прилагат.

Пред Mediapool от НАП посочиха, че нормата позволява надписът да се поставя върху потребителска или транспортна опаковка. И уточниха, че за безвъзмездно предоставените храни, които не са опаковани в потребителска опаковка, маркировката се поставя върху транспортната опаковка. Оттам направиха и уточнение между двата вида опаковки.

"Потребителска опаковка" са съдове и всякакви други приспособления или материали, които са годни да изпълняват функцията да съдържат и съхраняват различни стоки, които се предлагат в такава опаковка пряко на потребителите, а "транспортна опаковка" е тази, която обвива опакована или неопакована храна за предпазването и от замърсяване и увреждане при транспортирането ѝ".

От сдружение "Верният настойник" обаче продължават да слагат надписа върху всяка опаковка, за да са сигурни, че няма да бъдат обвинени в нарушение на закона.

"Това изискване все още си стои, но това, което ние правим е, че ние го правим, не задължаваме дарителите. Поръчали сме такива ленти и си ги лепим. На всеки единичен продукт ги поставяме - това е много работа, но имаме много доброволци, за което сме много щастливи", казва Желю Желев.

Бизнесът очаква окончателно разрешение на този казус от бъдещото Народно събрание и бъдещето правителство.

"В Закона за ДДС все още не е махнато изискването за маркировка, но все пак това вече не е изискване за всяка кутия. Надяваме се, че при следващата ревизия на ЗДДС ще бъде доуточнено", каза още Яна Иванова от Сдружение "Храни и напитки България".

Кой извършва хранително банкиране?

Стартът на "спасяването на храна" в България е даден през 2012 г. от Българската хранителна банка с подкрепата на Фондация "Америка за България". Ежеседмично храната, осигурена от Българска хранителна банка за различни програми, достига до над 8 000 души, а годишно храната осигурена от фондацията подпомага над 20 000 души.(Вижте дарените храни по години и най-големите дарители в графиките).

Годишно организацията спасява около 200 тона храна.

Организацията има три склада за съхранение на продуктите в София. Реализира партньорство с "Лидл" и използва техния логистичен склад в Равно поле. Скоро ще ползва и другия им логистичен център в Кабиле. Ползва нает склад във Варна. Имаме съвместно ползване на склад с организация от Мездра.

Дарените от фирмите храни в БХБ стигат до бедните през 60 партньорски организации в повече от 15 области на страната.

Сдружение "Верният настойник" е регистрирано през 2009 г. в обществена полза, а през 2019 г. става оператор на хранителна банка.

През 2010 г. дейността на организацията е финансирана от Фондация "Америка за България"

През 2020 г. организацията е раздала над 20 тона храни, като е достигнала до 8 000 човека.

Централният й склад е в Бургас, имат и във Варна, Русе, Шумен, Хасково, Враца.

Зелени хоризонти

Загубата и разхищението на храни всъщност са сериозен проблем в световен мащаб. По данни на Организацията за прехрана и земеделие на ООН - ФАО около 30% или 1.3 млрд. тона от произведените в света храни, предназначени за консумация от човека, се губят на различните етапи на хранителната верига. В същото време за производството на тази неконсумирана храна се изразходва една четвърт от водата, използвана в селското стопанство. И още 28% от световната обработваема земя (1.4 млрд. хектара) се използват за производство на храни, които се пропиляват. Статистиката е от доклада "Отпечатъкът от разхищението на храни - въздействие върху природните ресурси" от 2013 г. на ФАО.

Въздействието върху климата на произведените, но неконсумирани храни, възлиза на 3.6 гигатона (Gt) въглероден диоксид, докато тя гние на боклука. Годишните финансови загуби, в световен мащаб, дължащи се на разхищението на храни, се изчисляват на 990 млрд. щатски долара, екологичната цена е 700 млрд. щатски долара, а социалната - 900 млрд. щатски долара.

Заради цялата тази картина ЕС въведе рамковата директива за отпадъците (2008/98/ЕО), която въвежда задължение за годишно отчитане на генерираните хранителни отпадъци, като първата задължителна референтна година за отчитане е 2020 г. Крайният срок за подаване на данните за нея е 30 юни 2022 г. В детайли, ежегодно в срок до 31 май НСИ събира и предоставя на министъра на околната среда и водите данните за образуваните количества хранителни отпадъци. Ековедомството извършва докладването до ЕК.

Въпросът със спасяването на храни ще набира все по-голяма сила в ЕС и България.

Предстои да видим дали в следващите 10 години той ще се случва по-лесно у нас или ще остане на нивото на предходното десетилетие.

mediapool.bg