И тримата разследващи репортери, седнали в удобни столове по време на голяма среща в затъмнена зала миналата седмица в Лилехамер, Норвегия, изглеждат меко казано напрегнати. Но това е разбираемо понеже рискуват да бъдат пратени в затвора, да бъдат бити и дори убивани заради престъплението, че изнасят факти, които някои правителства и мощни корпорации не искат никой да знае.

На четвъртия стол седи пълномощник на журналиста Хадиджа Исмаилова, която излежава присъда от седем години и половина затвор за изобличаване на управляващото семейство на Азербайджан като клептократи, които грабят държавната хазна. Исмаилова имаше възможност да избяга, но вместо това избра да не отстъпи и да не се скрие.

Много от 900-те разследващи репортери от 121 страни, които се срещнаха между 7-ми и 11-ти октомври по време на деветата Световна конференция за разследваща журналистика GIJC 2015 също са изложени на риск от наказание за разкриване на неудобни истини, а това е опасност не само за тях, но и за всеки един от нас, който цени свободата.

На много места по света репресивни режими и мощни корпорации, които наемат и купуват политици, тормозят, заплашват,

хвърлят в затвора и понякога убиват сериозни журналисти. Само в Мексико 20 от тях са били убити от 2010 г. насам.

Една от участниците, Клеър Рюкасъл Браун, пише от апартамента си в Лондон за опустошението на щата Саравак в Малайзия, където е живяла като дете.

Работата й е въпрос на дълг и не й носи никакви приходи. Заради изобличаването

на екологични злоупотреби и как цяло състояние от публични средства се пренасочва в личните банкови сметки на премиера Наджиб Раза, правителството в Куала Лумпур иска от Интерпол да арестува Браун в Лондон и да я екстрадира. Интерпол е отхвърлил първоначалното искане на правителството, но тя ми казва, че предстои ново.

Браун се опитва да се държи твърдо, но докато я интервюирам започва да прави нервни движения, а гласът й се повишава, когато говори за съдбата на един от източниците й в Саравак – бил е напъхан и затиснат с цимент във петролен варел – позната техника за убийства на организираната престъпност. Ясно е, че се притеснява, че 6500-те мили, които я делят от Куала Лумпур,

може да се окажат недостатъчни

за да остане жива.

В продължение на три десетилетия Дейвид Каплан е един от най-добрите разследващи журналисти на Америка. Сега, като изпълнителен директор на Глобалната мрежа за разследваща журналистика, GIJN, той казва, че настоящата му задача е да „създаде инфраструктурата“, която на направи разследващата журналистика процъфтяваща.

„Въпреки всички пречки и заплахи, нашето поле на действие се разраства,“ ми каза той. „Ние свързваме репортери от цял свят, особено тези, които правят репортажи с помощта на компютър. Ние разпространяваме вирус, добър вирус, който обединява разследващи журналисти от Азия, Латинска Америка, Африка и богатите държави от северното полукълбо.“

С бюджет от по-малко от 500000 долара годишно, Глобалната мрежа помага на журналисти да развиват уменията, които изобличат масивни клептокрации и интимни договорки между световни компании и смъртоносни политики.

Каплан е особено горд с украинските журналисти , които са били обучени по време на конференция на организацията в Бразилия през 2013 г.. Когато разбрали, че документи разкриващи богатството откраднато от сваления премиер Виктор Янукович са били изхвърлени в езерото на пищното му имение, те веднага започват да търсят леководолази. Резултатът е национален проект YanukovychLeaks – онлайн база данни с 200 папки от спасените

документи, заедно с новинарски репортажи и анализи.

Глобалната мрежа е една от многото журналистически организации,

които водят началото си от организацията Разследващи репортери и редактори, (Investigative Reporters and Editor, IRE), на чийто борд имах привилегията да служа като президент през 2012 г.-2014 г.. IRE проведе първата си конференция през 1976 г., пет дни след като един от нейните редовни лектори, репортерът на „Arizona Republic“

(Република Аризона) Дон Болс, беше убит от лица от организираната престъпност, които разследваше.

Глобалната мрежа се създаде когато Брант Хюстън, бивш изпълнителен директор на IRE, и датският журналист Нилс Мулвад решиха да поканят разследващи репортери от цял свят за да видят колко ще се отзоват. Около 300 от тях, повечето от които се специализираха в компютърно-подпомагани разследвания, се стекоха в Копенхаген през 2001 г..

За много от нас разследващата журналистика е призвание – като това да си медицински сестра, учител или проповедник. Но както всяка важна работа, тази също се нуждае от пари. Много от независимите разследващи журналисти от цял свят са създали свои собствени публикации и са намерили начини да ги финансират – от кандидатстване за стипендии през продажби на абонаменти и реклами за да могат да ги поддържат действащи.

Но дори малко пари, когато са похарчени разумно, могат да произведат огромни резултати от гледна точка на общественото благо, както ни показаха 12-те финалисти за наградата Global Shining Light Award.

Двамата победители бяха Проектът за журналистически разследвания свързани с корупцията и организираната престъпност OCCRP с разследването си „Unholy Alliances“ (Нечестиви съюзи), изобличаващо Черна гора като държава на мафията и Gazeta do Povo от Бразилия за „Empire of Ashes“ (Империя от пепел) за изобличаване на контрабандата на цигари и организираната престъпност в Южна Америка.

Един от тези, които се качиха на подиума за награди, анголският журналист Рафаел де Мораис уличава систематична корупция, включително взаимодействието между петролна компания, представители на правителството и фабрика за цимент. За това той е осъден като престъпник за разпространяване на „злонамерена информация“ или това, което други наричат публикуване на факти.

Много журналисти на конференцията изразиха своята загриженост, че не са, или не са смятани за активисти. Но де Мораис сякаш настръхна, когато поставих въпроса за това дали има ярка разграничителна линия, макар и с малко размити краища, между разследващите репортажи и активизма.

„Законите за защита на пресата не са от значение в този момент, защото в Ангола правителството прави каквото си реши,“ каза той, повтаряйки

оплаквания на журналисти от множество други страни.

„По същество ние оставяме престъпниците в Африка да вземат властта с лекота, защото хората винаги се притесняват от правилните действия. Ако просто публикуваш на едно такова място, където няма свобода, това става акт на активизъм.“

Той е напълно прав. Чрез скалъпяване на измислени престъпления, Египет хвърли трима

журналисти на Ал Джазира зад решетките за 400 дни, до миналия месец, когато бяха освободени. Помилвания бяха дадени на Мохамед Фахми и Бахер Мохамед, все още предстои да бъде помилван Питър Грест.

Свободата на пресата, която ние в Съединените щати, Канада, Западна Европа и някои други страни приемаме за даденост, е само мечта за журналистите в голяма част от света . И кошмар за режимите, които затварят, крадат и прикриват факти с такава безпощадност каквато те намерят за удобно. Те знаят, че тяхната сила зависи от контролирането на истината. Ако искаме да направим този свят по-добър, трябва да защитим силната, агресивната и сериозна журналистика.

Дейвид Кей Джонстън е разследващ репортер, който печели наградата Пулицър като журналист на Ню Йорк Таймс, преподава бизнес, данъчно и вещно право на Античността в правния факултет на Университета в Сиракуза.

Автор е на бестселърите

„Напълно законно“, „Безплатен обяд“ и „Дребният шрифт“ (Perfectly Legal, Free Lunch, The Fine Print) и редактор на новата антология „Разделени: Рисковете от нарастващото ни неравенство“ (Divided: The Perils of Our Growing Inequality).

Мненията изразени в тази статия са на автора и не отразяват задължително редакционната политика на Ал Джазира Америка.

Превод Биволъ

bivol.bg