Бизнес | Пет, 26 Апр 2024г. 20:42ч. | Седемте нови двуетажни влака пристигат в България през юли 2026 г.
Държавата ще вземе нов заем и ще увеличи дефицита си, за да гарантира финансовата стабилност на страната, решаването на проблемите с "Корпоративна търговска банка" (КТБ) и на здравеопазването. Това реши правителството на Пламен Орешарски в сряда, седмица преди датата, на която се очаква да подаде оставка. Предложената от кабинета актуализация на републиканския бюджет и осигуряване на буфери от 14.6 млрд лева, влезе веднага в парламента, който още същия ден започва да ги обсъжда.
Предвидена е промяна на бюджета със 725 млн. лв., от които 225 млн. лв. са за здравната каса, а 500 млн. лв. от корекцията на заложените през миналата година приходи, основно от ДДС. Дефицитът се вдига от сегашните 1.8% на 2.7% от брутния вътрешен продукт (БВП), а таванът на дълга се увеличава с нови 3.4 млрд. лв. За тази година планираният дълг беше 4.4 млрд. лв. Отделно се дава възможност на Фонда за гарантиране на влоговете да емитира дълг до 2 млрд. лв., който ще бъде държавно обезпечен и целта е решаването на кризата с ликвидността на КТБ, съобщи след заседанието
финансовият министър Петър Чобанов.
Законопроектите за държавния бюджет и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще бъдат разгледани на първо четене на съвместно заседание на парламентарните комисии по бюджет и финанси, икономика и здравеопазване. Плановете са в четвъртък те да бъдат одобрени на първо четене от парламента, каза финансовият министър Петър Чобанов.
Политическите сили все още не са се разбрали дали ще се приеме специален закон по отношение на случая с КТБ. Политическите разговори и консултации продължават, каза Чобанов. Според източници на Mediapool от парламентарно представените политически партии, по-скоро няма да се стигне до приемането на специален закон за КТБ, за да не се дават поводи за прецеденти за в бъдеще. Така всички решения за оздравяване и стабилност на финансовата система ще станат чрез актуализацията на държавния бюджет.
"Актуализацията на бюджета е мотивирана от взетото политическо решение на консултациите при президента. Тя няма аналог досега, но ситуацията изисква такова решение. Това е единственият начин отиващото си правителство да осигурен надежден буфер за правителствата, които идват. Със засилването на фискалните буфери се дава възможност за гъвкавост при настоящата политическа ситуация и би осигурило финансова стабилност", каза финансовият министър Петър Чобанов.
ГЕРБ няма да подкрепи предлаганата от правителството актуализация на бюджета, заяви Менда Стоянова. Причината е, че ГЕРБ иска 330 млн. лв. актуализация на бюджета на здравната каса, а не 225 млн. лв. както предлага правителството, и решаване на проблема с плащанията по европрограмите. Според Менда Стоянова правителството от два месеца е спряло всички плащания.
Това не е вярно, има плащания по европрограмите с изключение на оперативна програма "Околна среда", като до края на месеца и те ще бъдат възстановени, отговори финансовият министър Петър Чобанов.
Вдигане на дефицита със 725 млн. лв. до 2.7% от БВП
Предлаганата актуализация на бюджета предвижда вдигане на дефицита със 725 млн. лв. до 2.7% при сега планирания 1.8% бюджетен дефицит от БНП. От тях 225 млн. лв. са актуализацията на бюджетна на здравната каса и 500 млн. лв. от намаление на заложените приходи.
Средствата за здравната каса идват от съкращаване на разходите на останалите ведомства. Намалението на заложените приходи с 500 млн. лв. става за сметка на прогнозата от ДДС от внос, посочи Чобанов.
Предлага се увеличение на държавния дълг с нови 3.4 млрд. лв., съобщи още Чобанов. В момента планираният дълг е 4.4 млрд. лв. за тази година. От новия дълг от 3.4 млрд. лв. 725 млн. лв. ще отидат за покриване на дефицита, а останалите 2.7 млрд. лв. са за мерки за подкрепа на финансовата стабилност, свързани със случая КТБ, обясни Чобанов. По този начин държавата дава ясен знак, че категорично застава зад стабилността на финансовата система, каза финансовият министър.
Отделно се дава право на Фонда за гарантиране на влоговете да емитира дълг до 2 млрд. лв., който няма да се отрази на дефицита, каза Чобанов. По думите му това се прави в случай, че целият наличен сега ресурс на фонда от 2.1 млрд. лв. отиде за спасяването на влоговете в КТБ. Така отговаряме и на обвиненията, че фондът ще бъде изпразнен, каза Чобанов.
Още буфери в бюджета за 1.2 млрд. лв.
Освен това бюджетът има още буфери. Единият е в заложените 5% от бюджетите на отделните министерства и ведомства в началото на годината, които се оценяват на около 500 млн. лв., по думите на Чобанов.
Отделно се очаква преизпълнение на приходите от осигуровките заради вдигането на минималната работна заплата и осигурителните прагове с още 150 млн. лв., посочи Чобанов.
Допълнителните 150 млн. лв. от такса ВЕИ, за които няма решение за какво да бъдат изхарчени, също са буфер за следващите правителства, посочи Чобанов.
Другият буфер е неизразходваните средства оп публичната инвестиционна програма "Растеж и развитие на регионите". От бюджета й за 500 млн. лв. до момента са похарчени около 50 млн. лв., уточни Чобанов.
Отделно трябва да се прибави, че в момента във фискалния резерв има над 8 млрд. лв., което също е един стабилен буфер, отбеляза финансовият министър.
При дисциплиниращи мерки от страна на следващите правителства има възможност новият заложен дефицит от 2.7% да бъде дори по-нисък, смята Чобанов.
Парите за здравната каса при дисциплиниращи мерки
Правителството не смята, че е необходимо актуализация на бюджета на НЗОК, защото не са потърсени резерви в системата, не са предприети и обещаните реформи в сектора, отбеляза Чобанов. "Налице е обаче голямо обществено напрежение по темата и от друга страна няма как да си играем с живота на хората", затова отпускаме допълнително 225 млн. лв., каза Чобанов. Той обясни, че от тях 200 млн. лв. отиват за болничната помощ, а 25 млн. лв. за онкоболните.
"Ресурсът ще е абсолютно достатъчен при дисциплиниращи мерки в здравната система", каза Чобанов. Той припомни, че има решение на правителството (ПМС 25/2014), с което е трябвало да бъдат предприети мерки по отношение на цените на лекарствата, медицинските стандарти и финансовия контрол, но нищо от това не се е случи. Общо набелязаните мерки в това правителствено решение са 20. По тази причина не може само да се наливат пари в нежелаещата да се реформира здравната система.
Здравната каса е поискала допълнително 328 млн. лв. на базата на информация за първите четири месеца на годината, посочи още Чобанов. На тази основа се прави прогноза, че следващите осем месеца ще са много скъпи, като в същото време не се изпълняват набелязаните 20 мерки за реформа в сектора, отбеляза финансовият министър.
"Правителството предлага актуализация на разходите в бюджета на НЗОК за 225 млн. лева, независимо че Надзорният съвет на касата, Лекарският съюз и здравният министър изчислиха, че недостигът е 330 млн. лева - това са 100 млн. лева по-малко. Това означава, че в края на годината следващото правителство ще бъде поставено в невъзможност да плати всички извършени от болниците дейности или ще трябва да се отлагат плащания за следващата година, което означава нова дупка и за следващия бюджет. Ние настояваме актуализацията да е в размер на 330 млн.", каза Менда Стоянова от ГЕРБ и изтъкна, че това е един от мотивите да не подкрепят актуализацията на бюджета.
Пускат парите по еропрограмите
Другият аргумент на ГЕРБ да не подкрепят бюджета са плащанията по европрограмите.
"Най-вече има едно изключително сериозно перо, за което никой не говори, това е перото европейски проекти и програми. От два месеца Министерство на финансите е спряло всякакви разплащания. Фирми и граждани поставят въпроси кога извършените от тях дейности, декларирани и приети работи, ще бъдат платени", каза Менда Стоянова. По думите й по "груби сметки" на ГЕРБ става дума за още 3 млрд. лева, които правителството трябва да осигури с тази актуализация на бюджета на следващите кабинети.
Това категорично не е вярно, плащания вървят по всички програми с изключение на "Околна среда", по която ще бъдат възстановени до края на месеца, отговори й финансовият министър Петър Чобанов. По думите му има плащания по програмите "Човешки ресурси", "Транспорт", "Административен капацитет". Чобанов изрази надежди през август Еврокомисията да възстанови и плащанията по "Околна среда".
mediapool.bg
