Плевнелиев поиска ускоряване на съдебната реформа

Съдебната реформа е в основата на това да има добра бизнес среда и да се осигури икономическият растеж на България, каза президентът Росен Плевнелиев по време на десетата годишна среща на бизнеса с правителството във вторник. Той се обърна към присъстващите представители на българския бизнес с призив да не се ограничават в амбициите си, да мислят глобално и регионално и че "спасението дебне от ъгъла на собствената ни къща“.

По думите на държавния глава всеки ден в България и в региона виждаме сблъсъка между олигархичния модел на икономиката и истинското предприемачество, между отговорния бизнес, изграден с мисъл за следващото поколение, и сенчести структури, които са изградени с помощта на зависимости и задкулисие. По думите му това е сблъсък между старо и ново, между минало и бъдеще.

"В България и навсякъде в региона проблемът е един и същ, решенията – също: реформи. Решенията са реформи, които трябва да отговорят на въпроса дали искаме да изграждаме социално отговорна или олигархична икономика, да дадем път на правилата и на демократичните институции или на връзките, на таланта и на отговорното предприемачество или на задкулисието", заяви Плевлениев.

"Въведете работеща система на правораздаване, електронни услуги и електронно правителство, пълна прозрачност в обществените поръчки, антикорупционно законодателство“, обърна се държавният глава и към правителството. Според него съдебната реформа е в центъра на всичко, което трябва да се направи, защото без нея нищо друго няма смисъл.

Без работеща съдебна система, която да осигури върховенството на закона, няма да се повиши качеството на живот и няма да има инвестиции, допълни той и призова за ускоряване на реформата в българското правораздаване, която да се проведе смело и всеобхватно.

Плевнелиев призова "да не крием проблемите си, но и реформите да са консенсус на гражданското общество и политиката, за да е ясно, че те ще бъдат успешни и за да се гарантира, че няма да има връщане към популизъм, национализъм и всякакви други демократични и институционални провали, на които сме се нагледали в миналото".

След това премиерът Бойко Борисов обяви пред представителите на бизнеса, че правителството има две цели за съдебната реформа, но очерта в словото си само едната от тях. Тя е свързана с внасянето по график на законите за съдебната власт и за борба с тероризма, на антикорупционния закон и на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, каза премиерът. За Закона за съдебната власт трябва да се направи всичко, което не стана с промяната на Конституцията, обясни Борисов и допълни, че вече правителството било "наясно горе-долу какво трябва да се направи".

Еврокомисарят по европейската политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан, който бе гост на срещата, също се спря на проблемите с върховенството на закона не само в България, но и в региона на Балканите. Той изрази съжаление, че все още много държави в региона са изправени пред сериозни предизвикателства, особено в областта на върховенството на закона и на независимостта и отчетността на съдилищата.

Борбата с организирана престъпност дава известни резултати, но недостатъчни, за да бъдат разрушени криминалните мрежи, корупцията остава много широко разпространена в обществения живот и икономиката, каза още Хан и изтъкна, че силната политическа воля е необходимото усилие за изкореняване на корупцията.

Росен Плевнелиев коментира още, че трябва да се действа устойчиво и реформаторски в страната и в региона на Балканите, които са нововъзникващ пазар.

"Ако сме заедно в региона, можем да стигнем далеч. Балканите бяха барутния погреб и всеки беше срещу всеки. Имаше бомбардировки и етнически конфликти, но се надявам вече регионът да става едно, границите да падат, а не да се местят, да се строят мостове и фабрики“, каза президентът.

В речта си пред бизнеса той акцентира върху това, че България е сред петте най-добри икономики в Европа, заради експорта, движен от Германия и региона на Югоизточна Европа. В Германия българските фирми са увеличили износа си три пъти, стокообменът е нараснал два пъти и вече достига 6 млрд. евро. В региона на Югоизточна Европа пък българският експорт е нараснал с 50% и вече е 9 млрд. евро, като основна причина за това е провежданата политика на добросъседство.

Плевнелиев даде още примери как търговският обмен на страната ни с Румъния е нараснал 10 пъти, със Сърбия три пъти, с Гърция шест пъти, а за Турция само в рамките на три години сме постигнали безпрецедентно удвояване на експорта.

Въпреки рисковете българската икономика се развива добре, каза Плевнелиев. Като примери той посочи, че за 2015 г. има 2.8 процента ръст на икономиката, 12 процента - на експорта, 40 процента - на чуждестранните инвестиции (макар преди ден данните на БНБ да са за 20 процента ръст на чуждите вложения – бел. ред.).

Има намаляване на дефицита до 2.6 процента от БВП, спад на безработицата до най-ниското ниво от 2009 г. насам, брутният външен дълг на страната намаля до около 80 процента, държавният дълг е под 30 процента и е третият най-нисък в ЕС, каза още държавният глава.

_______________

Този документ е

създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

mediapool.bg