Пациенти търсят помощ от омбудсмана срещу сложен достъп до лекарства

Две пациентски организации изпратиха сигнал до омбудсмана с молба да им съдейства за облекчаване на тромавия и дискриминационен ред, по който им се отпускат платени от НЗОК лекарства.

Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ) и Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) работят вече повече от 10 години и представляват над 100 000 български граждани с автоимунни ревматични заболявания.

Пациентите се оплакват, че в настоящата икономическа криза става непосилно за много хора да отделят средства, за да пътуват няколко пъти в годината до Експертните лекарски комисии (ЕЛК), които отпускат иновативно лечение за ревматични заболявания.

Според сега действащите условия за отпускане на скъпоструваща терапия за ревматичните заболявания са нужни повече от осем месеца от назначаване на терапията от лекуващи ревматолог до момента, в който пациентът получи лекарството си от аптеката.

Организациите обясняват, че от години безуспешно търсят диалог с Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за облекчаване на процеса и се обръщат към омбудсмана като последна инстанция, защото икономическата криза е задълбочила проблема.

Те настояват за разширяване обхвата на лекарите, които могат да предписват терапия, отпадане на нуждата от физическо явяване пред Експертна лекарска комисия за издаване на протокол и изваждане на амбулаторна процедура 42 в извънболничната помощ.

Според неправителствените организации, за да получат лекарствата си, пациентите са подложени на финансова, трудова, териториална и медицинска дискриминация.

"Единствено при пациентите с ревматични заболявания, получаващи терапия по протокол IC, се изисква лично явяване на пациента пред Експертна лекарска комисия. Така например, тази стъпка е премахната за пациентите с кардиологични и ендокринологични заболявания. Считаме, че лекуващият лекар, който е насочил пациента за терапия, най-добре познава състоянието му и е достатъчно компетентен, за да не се налага повторно разкарване на болния и явяване пред ЕЛК.", коментира Анета Драганова от Асоциация на пациентите с автоимунни заболявания. Тя допълва, че голяма част от пациентите са инвалидизирани и трудноподвижни и всяко едно пътуване подлага на риск здравето им, особено в грипния сезон.

"В най-неравностойно положение са хората в малки населени места, които трябва да отделят няколко дни за пътуване до болница за амбулаторна процедура 42 "Амбулаторно наблюдение/диспансеризация на пациенти с възпалителни полиартропатии и спондилопатии , след това до Експертна лекарска комисия и най-накрая да внесат всички документи в регионалния център на НЗОК (РЗОК) за одобрение на протоколи. От друга страна честото отсъствие от работа, за да се изпълнят формални критерии на НЗОК за лечение, които по никакъв начин не подобряват състоянието на пациента, поставя под риск трудовите правоотношения на пациента с работодателя.", казва Боряна Ботева от Организация на пациентите с ревматологични заболявания.

Оказва се неефективен и начинът, по който се правят изследванията по амбулаторна процедура 42, защото много често се изисква пациентът сам да плати от джоба си за тях, въпреки че му се полагат по процедурата.

В подкрепа на исканията на пациентските организации са и данни от социологическо изследване (Нагласи и предизвикателства пред лекарите в ревматологията,проведено 2021-2022г) сред ревматолози, които сочат, че 65% от тях смятат, че е необходимо достъпът до скъпоструващи медикаменти да бъде предоставян в условията на извънболнична помощ, съобразно териториалната принадлежност на пациента и центъра на жизнените му интереси.

Строгите изисквания за отпускането на скъпоструващи терапии целят предотвратяването на злоупотреби и източване на НЗОК, каквито случаи са били засичани през годините. При сегашните правила, обаче, тежестта пада изцяло върху пациентите, чийто достъп до терапии е твърде затруднен.

mediapool.bg