Напрежението в Източна Украйна расте

Напрежението в Източна Украйна расте. Обвиненията между сепаратистите и правителствените сили в Украйна продължиха и през днешния ден.

Бунтовниците в Донецка област заявиха, че няколко десетки снаряда са били изстреляни по тяхна територия, докато украинската армия съобщи за 19 нарушения на примирието, предаде ДПА. Агенцията отбелязва, че тази информация не може да бъде проверена.

Първоначално не беше ясно дали има жертви при новите нападения, но впоследствие украинските власти съобщиха за един убит войник в резултат на обстрел от страна на сепаратистите, посочват Ройтерс и Франс прес.

В петък силите на Киев съобщиха за 66 нарушения на примирието от страна на сепаратистите, припомня Ройтерс.

Ръководителят на сепаратистите в

Донецка област Денис Пушилин призова за "обща мобилизация" на резервните части, след като подписа указ за това.

"Обръщам се към всички мъже от републиката, които могат да държат оръжие в ръцете си, да се изправят в защита на семействата си, на децата си, на жените си, на майките си", призова Пушилив в канала си в Телеграмтази сутрин.

Подобен призив имаше и в съседната Луганска област. Мъжете на възраст от 18 до 55 години вече няма да имат право да напускат областта.

По-рано Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) заговори за значително увеличаване на нарушенията на примирието.

Според донецките сепаратисти при обстрела е бил повреден водопровод.

Междувременно продължава евакуацията от градове и села в Луганска и Донецка области. По данни на донецките сепаратисти от ранните часове на днешния ден повече от 7000 души вече са били изведени на безопасно място, включително 2400 деца.За тези хора са подготвени приюти в южната руска област Ростов, а Путин нареди да им бъдат изплатени и по 10 000 рубли, което се равнява на около 100 долара.

В петък лидерите на сепаратистите призоваха хората да бягат, като обосноваха призива си със заплахата от нападение от страна на украинските правителствени войски.

Украинските военни заявиха, че не планират офанзива срещу сепаратистките райони.

Инцидентите между воюващите страни са по линията на съприкосновение, разделяща правителствените войски от силите на сепаратистите, обозначена от Минските споразумения за прекратяване на огъня, договорени през 2015 г.

Напрежението рязко нарасна тази седмица, като Киев обвинява сепаратистите в провокации.

Русия подкрепя въоръжен бунт в източния регион на Донбас на Украйна от 2014 г. Оттогава досега около 14 000 души, включително много цивилни, загинаха при сражения.

На фона на ескалацията на напрежението руският президент Владимир Путин обяви началото на ученията за стратегическо възпиране, докато в Мюнхен западните лидери и НАТО се събраха на среща, на която да обсъдят ответни възпиращи мерки. Украинският президент Володимир Зеленски се включи в срещата в германския град.

Путин обяви началото на ученията за стратегическо възпиране

В събота Путин даде началото на учения с участието на силите на ядрената триада, съобщи за РИА Новости прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.

Заедно с беларуския си колега Александър Лукашенко, Путин проследява от ситуационния център изстрелването на балистични ракети.

Според руското Министерството на отбраната маневрите са планирани и в тях участват военнослужещи и средства на Въздушно-космическите сили, на Южния военен окръг, на ракетните войски със стратегическо предназначение, а също и на Северния и на Черноморския флот.

Военното министерство посочва, че ученията на силите за стратегическо възпиране са били предварително планирани, за да се провери готовността на военното командване и на различните военни подразделения, включително надеждността на въоръжението на стратегическите ядрени и неядрени сили.

Столтенберг: Русия знае, че НАТО не може да изпълни исканията й

Москва се конфронтира с НАТО с искания, за които знае, че алиансът не може да изпълни, заяви

генералният секретар на пакта Йенс Столтенбергпред Мюнхенската конференция по сигурността, предаде Ройтерс.

"Опасността сега е съчетанието от това мащабно струпване на войски със силно заплашителна реторика, поставяща искания, за които знаят, че не можем да изпълним, и казват: Ако не ги изпълним, ще има военни последици", каза Столтенберг.

"Това е новото нормално, че имаме Русия, която открито оспорва основните ценности на европейската сигурност, а след това демонстрира волята си да използва сила или заплаха да използва сила, за да постигне желаното", добави той.

Канцлерът предупреди Москва, че атака срещу Украйна ще бъде сериозна грешка

Германският канцлерОлаф Шолц заявина конференцията в Мюнхен, че руска атака срещу Украйна би била "сериозна грешка" с голяма "политическа, икономическа и геостратегическа цена".

Няма никакво оправдание за това около 100 000 войници да бъдат струпани по границите на Украйна, заяви той.

"Русия превърна въпроса за евентуалното членство на Украйна в НАТО в казус, което е парадоксално, защото в дневния ред не е включено решение по този въпрос", каза германският канцлер.

Въпреки това Западът е готов да преговаря

по исканията на Русия в сферата на сигурността, но "без да бъде наивен".

"Ние ще правим ясно разграничение между несъстоятелни искания и легитимните интереси в областта на сигурността", добави Олаф Шолц.

Германският канцлер допълни,

че са налице "важни индикации", че все още има шанс да се предотврати руска атака срещу Украйна чрез дипломация, като се има предвид очевидният интерес на Кремъл към преговори по неговите искания за сигурност.

"Въпреки всички различия... имаме важни индикации, че има подкрепа за преговори за контрол на въоръженията, по въпроси за прозрачност", каза той в панел на Мюнхенската конференция по сигурността.

Европейският съюз трябва да ускори процеса за присъединяване на страните от Западните Балкани, тъй като само силна и сплотена Европа може да играе важна роля в многополюсния свят, посочи Шолц, цитиран от ТАСС.

"Не е достатъчно да се обяви за стратегическа цел разширяването на ЕС в този регион. Длъжни сме активно да ускорим този процес", заяви германският канцлер.

Председателят на ХДС вижда в управлението на Путин заплаха за цяла Източна Европа

В интервю за вестник "Велт ам Зонтаг" председателят на германския Християндемократически съюз (ХДС) Фридрих Мерц изрази виждане към системата на властта на руския президент Владимир Путин заплаха за "цяла Източна Европа".

Поради това Западът има само една възможност да запази мира. Лидерът на ХДС призовава за по-тесни връзки на ЕС с Украйна.

В същото време Мерц отбелязва, че доколкото Русия е европейска страна, "ние сме длъжни отново да разговаряме с Москва за обща европейска политика".

Председателят на ХДС в дългосрочен план гледа на Русия като на европейска страна, „способна активно и мирно да участва в европейския политически ред“.

По отношение на възможността Русия да се върне като член на Г7, Мерц допуска, че Голямата седморка може да подпомогне за създаването на взаимодействие между

Русия и западните страни и в перспектива да върне Москва към преговори с целия Запад.

Президентът на Литва иска САЩ да помогнат с войски на балтийските държави

Междувременно литовският президент Гитанас Науседа призова днес за подсилване на сигурността на балтийските държави с американски войници на фона на безпокойство в района от

струпването на руски войски близо до Украйна, предаде Ройтерс.

"Увеличеното военно присъствие на Русия по източната граница на НАТО променя ситуацията със сигурността", заяви Гитанас Науседа в изявление след срещата с министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин във Вилнюс.

"Изключително важно е да укрепим регионалната сигурност (на балтийските държави) с допълнителни войски от САЩ и да се ускори сътрудничеството в областта на военните поръчки", допълни той.

По-рано Науседа заяви, че Литва се опасява, че Европа е "на ръба на война".

Остин похвали Литва, че устоява на натиска на Русия, която изпрати свои войски и в съседна на Литва Беларус за съвместни учения.

Остин обърна внимание и на натиска върху Вилнюс от страна на Китай, който ограничава търговията с балтийската държава, за да я накаже за признаването на Тайван.

"Знам, че съм на посещение в момент, в който Литва е под огромен натиск от всички страни", каза Остин пред Науседа.

Войските на НАТО в Източна Европа ще бъдат подсилени

В отговор вицепрезидентката на САЩ Камала Харис заяви днес, че ако Русия атакува Украйна, войските на НАТО в Източна Европа ще бъдат подсилени допълнително. Тя предупреди Москва, че ще бъде застрашена от „сурови и бързи“ икономически санкции, предаде Франс прес.

„Няма да се ограничим с икономически мерки. Ще подсилим още повече съюзниците си от НАТО по източния фланг“, каза Камала Харис в слово на конференцията по сигурността в Мюнхен.

САЩ изразяват убеденост, че Русия смята скоро да нахлуе в Украйна. В петък американският президент Джо Байдън обяви, че е убеден, че руският президент Владимир Путин е решил да започне инвазия в Украйна и че нападението може да се случи в "идните дни". Той каза, че оценката се основава на американското разузнаване, което предполага, че столицата Киев ще бъде ударена. Русия отрича, че планира да нахлуе в Украйна, но иска гаранции за сигурността си и по-специално НАТО да се изтегли от Източна Европа, което Западът категорично отказва.

Западните държави обвиняват Москва, че се опитва да организира фалшива криза в отцепилите се източни региони на Украйна, за да й даде причина да започне офанзива.

САЩ изчисляват, че около граничната бразда с Украйна има струпани 169 000 - 190 000 руски военни - цифра, която включва и подкрепяните от Русия бойци в самопровъзгласилите се републики Донецк и Луганск в Източна Украйна.

"Русия все още казва, че е готова да преговаря. Същевременно обаче тя стеснява пътя на дипломацията", каза още Камала Харис в Мюнхен. Тя допълни, че изтеглянията на войски, обявени от Кремъл, „не отговарят на реалността“.

САЩ вече разположиха допълнително близо 6000 военнослужещи в Румъния, Полша и Германия.

Нашите сили "няма да бъдат вкарани, за да се бият в Украйна", която не е член на Северноатлантическия съюз, но "ще бранят всеки сантиметър от територията на НАТО", увери Камала Харис.

САЩ безпрекословно се придържат към член 5 от устава на НАТО, който предвижда колективен отговор при въоръжено нападение срещу една или няколко членки на алианса, заяви Камала Харис, цитирана от ТАСС.

Тя добави, че същото мнение споделя президентът Джо Байдън и целият американски народ.

mediapool.bg