Кога България ще има медицински хеликоптери е тема, която периодично се повдига през годините – обикновено след някой инцидент в панината, тежка авария или катастрофа, когато се налага бърза реакция, за да бъде спасен човешки живот.
Днес въпросът отново е актуален, след като при обсъждането на държавния бюджет за 2021 г.,ГЕРБ и "Обединени патриоти" отхвърлиха предложението на БСП да се заделят 25 млн. лева за покупка на два медицински хеликоптера.
Последва реакция на шоумена лидер на партия "Има такъв народ" Слави Трифонов. "Депутатите не могат да отделят 25 милиона лева от нашите пари за медицински хеликоптери, които могат да спасят нашия живот в извънредна ситуация, но могат да отделят минимум 23 милиона лева за партийни субсидии", написа той във Фейсбук и предизвика лавина от коментари в социалните медии на фона на усложнената Covid обстановка в страната.
Допълнително възмущение предизвика обстоятелството, че само преди няколко дни премиерът Бойко Борисов разпореди правителствените хеликоптери да транспортират тежкоболни пациенти с коронавирус. Отделен въпрос е доколко има необходимост точно пациентите с коронавирус да бъдат местени със санитарна авиация от един град в друг.
България е единствената страна в ЕС без летящи линейки
България е единствената страна в Европейския съюз, която няма изградена система за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS). Дори Северна Македония, която Борисов стопира по пътя й към ЕС, има два медицински хеликоптера.
У нас няколко поредни првителства са абдикирали от задължението си да осигурят специализиран въздушен превоз при злополука, въпреки че не спират да повтарят, че по-голяма ценност от човешкия живот няма.
Обикновено при спешни ситуации се ползват военни машини или хеликоптерите на "Авиоотряд 28". Това обаче става след предварителна заявка до военния министър. Най-често това се случва заради трансплантации. Изпращането на правителствен самолет или хеликоптер с телефонно нареждане на премиера обикновено се превръща в новина за медиите, особено ако нуждаещият се от помощ е известна публична личност. Например спасяването на живота на актьора Христо Мутафчиев или за председателя на парламента Цвета Караянчева, която претърпя катастрофа миналата година без да пострада тежко. Вертолет "Кугър" от състава на ВВС бе задействан и за получилия инсулт председател на общинския съвет в Русе. Болни деца също са трогвали премиера и той е пращал военни машини за тях, но тези случаи са по-скоро изключение.
Като цяло няма изработен устойчив механизъм за реакция, нито е ясно в кои случаи са праща въздушен медицински транспорт и в кои не, което поражда социално напрежение и скандали, както беше в случая с Караянчева.
За хората с пари имаше възможност да ползват услугите на частни въздушни линейки. Но от средата на 2019 г. вече и тази опция не е достъпна, след като "Хели Ер" продаде двата си хеликоптера на Грузия. С тях кавказката република изгради система за спасителни мисии.
"Хели Ер" се раздели с медицинските си вертолети тъй като не й излизаше сметката. Компанията имаше договор със застрахователя "Лев Инс", а Планинската спасителна служба й плащаше за ползването на машините за летателен час. "Хели Ер" обаче не получи никаква подкрепа от държавата и молбата й за включването на хеликоптерите в системата на Спешната помощ чрез телефон 112 остана в някое чекмедже.
Така след пет години (2014 - 2019) хеликоптерите на компанията са ползвани в около 20 операции на застрахователя и по 7 – 8 случая на година от планинската служба. Това се оказва крайно недостатъчно за покриване на разходите и през лятото на 2019 г. собственикът им Георги Спасов се отказва от тази авантюра.
Последва недоволство от страна на Планинската спасителна служба (ПСС) и натиск за решаване на проблема.
Първият медицински хеликоптер може би ще дойде чак през 2023 г.
И по този въпрос позицията на премиера Борисов е променлива. Първоначално - през 2018 г., той разпореди военни хеликоптери да се използват за линейки и пожарни, но това така и не се случи.
След преустановяване на дейността на "Хели Ер" през юни 2019 г. тогавашният министър на здравеопазването Кирил Ананиев обяви, че един от приоритетите през следващия програмен период ще бъде купуването на до 5 хеликоптера за медицинска авиация.
Няколко месеца по-късно стана ясно, че няма да се чака следващият програмен период (2021-2027 г.), а чрез
преразпределяне на неизползвани средства от оперативната програма "Региони в растеж" (ОПРР) ще бъдат осигурени 20 млн. лв. за купуване на един медицински хеликоптер. През март 2020 г. при старта на процедурата хеликоптерите вече станаха два за същите пари. А след още няколко месеца новият здравен министър Костадин Ангелов вече заговори за купуването на три медицински хеликоптера.
Но на 27 ноември, след публикацията на Слави Трифонов, Министерството на здравеопазването изненадващо коригира броя им на "минимум един" медицински хеликоптер. "Играта" с броя на машините е възможно да се дължи на колебание дали бъдат купени нови или използвани хеликоптери. От съобщението на здравното министерство не става ясно защо отново се говори само за една въздушна линейка. Посочено е единствено, че в момента се подготвя документацията за обществената поръчка, а срокът за изпълнението на целия проект е три години. Тъй като проектът за покупката е одобрен на 24 септември 2020 г., това означава, че чак през 2023 г. България може да има медицински хеликоптер.
МЗ ще разчита на неясен партньор
Нито Управляващият орган на оперативна програма "Региони в растеж", нито Министерството на здравеопазването публично са представяли проекта и как ще се реализира. Това предизвиква много въпроси и коментари, които пораждат спекулации.
Експерти смятат, че с предвидените 20 млн. лв. ще може да се купи не повече от 1 нов оборудван медицински хеликоптер, който обаче може да не е достатъчен да покрива цялата територия на страната. Досегашният опит обаче показва, че на санитарна авиация се разчита не повече от 5-6 пъти годишно. Според доклад, изготвен от Станислав Радков и Димитър Димитров от "Екско клуб" за администрацията на президента, страната ни може да се покрие изцяло с въздушна спешна помощ с четири до пет бази в различни градове.
Другият въпрос, който към момента е без отговор, е колко ще струва годишно издръжката на машината и екипажа, който ще го обслужва и кой ще плаща за това.
Досега това бе един от спорните въпроси, който не позволява масовото използване на военната авиация, тъй като всяко вдигане на машините във въздуха е много скъпо и разходите трябва да бъдат покривани от другите ведомства - най-често Министерство на здравеопазването, което също няма специално заделен бюджет за това перо.
От насоките за кандидатстване по процедурата става ясно, че Министерството на здравеопазването ще разчита на партньор за реализацията на проекта, който ще получи част от финансирането. Този партньор ще трябва да има лиценз за въздушен оператор и персонал за обслужване на придобитите санитарни превозни средства за транспорт по въздух. За да не се приеме това от ЕК за недопустима държавна помощ, "не се предвижда дейностите, които ще изпълнява партньорът, да имат икономически характер, тъй като са свързани единствено с осигуряването на транспорт при спешни ситуации и са част от функциите на спешната медицинска помощ, която е изцяло финансирана от бюджета и е общодостъпна".
"В случай,че партньорът изпълнява и други дейности, които са с икономически характер, следва в партньорското споразумение да бъдат описани механизми за разграничаване на икономическите и неикономическите му дейности, включително чрез система за водене на аналитична счетоводна отчетност, чрез която се отделя стопанската от нестопанската дейност на партньора", посочват още насоките за кандидатстване.
Консултанти по процедурата за покупката на медицинския хеликоптер са
експерти от "Авиоотряд 28", командването на ВВС, Специализиран отряд "Въздушно наблюдение", "Гражданска въздухоплавателна администрация", "Военномедицинска подготовка и осигуряване" към ВМА. Предвид това е възможно партньор на здравното министерство по проекта да е държавна структура - например "Авиоотряд 28" или ВВС. Твърде възможно е и обаче да бъде някой известен бизнесмен, който има самолети за собствено ползване и съответно лиценз за въдушен оператор.
Без официален отговор е и откъде ще излитат хеликоптерите. Според експертите това трябва да става от площадки в специализираните болници, за да не се губи време, с каквато цел се създава по принцип спешна авиация. Към момента само шест болници у нас имат такива площадки, като две от тях са частни. Това са столичните УМБАЛ "Света Ана", "Аджибадем Сити клиник" и болница "Лозенец", УМБАЛ "Бургас", УМБАЛ "Света Марина" във Варна, и "УниХоспитал"в Панагюрище.
Няма яснота дали ще се изграждат още хеликоптерни площадки. Според насоките изграждането им в лечебните заведения и друга съпътстваща инфраструктура може да се финансира по проекта. Изисква се обаче собствеността на тези съоръжения да е държавна, общинска или на лечебното заведение, в което държавата или общината имат над 50 % участие в капитал. Освен това трябва да се предостави и право на безвъзмездно ползване, управление или учредено право на строеж или пристрояване в полза на Министерството на здравеопазването за изграждането на новите площадки.
Как е в Европа
В Европа моделите на финансиране на подобни спасителни системи са два.
Единият е чрез държавния бюджет, както правят във Франция, Испания и Италия.
Другият е чрез частно финансиране, което се комбинира с неправителствени организации - фондации, спортни клубове с членски внос, както е германският съюз на автомобилистите.
Швейцария има организацията за въздушно спасяване REGA, която се финансира от членовете си - физически и юридически лица, а също и от личните здравни застраховки на пострадалите.
А иначе ползите от "летящите" линейки са безспорни, стига да може държавата да си го позволи. Според изследване, представено от Държавната агенция "Безопасност на движение по пътищата", използването на въздушна спешна помощ води до намаляване на смъртните случаи при катастрофи, бедствия и аварии с около 20 до 30%.
Затова и една от препоръките им към Министерство на здравеопазването е да направи "пълен преглед на времето за реакция, тъй като констатацията е, че в много райони не се покриват изискванията, описани в Наредба №3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина".
От Държавнатата агенция по пътна безопасност посочват, че една от възможностите за подобряване за времето за реакция е именно ефективното използване на въздушна спешна помощ. Още повече, че в страната има значителен брой планински пътни участъци с голяма натовареност, както и населени места със сезонна натовареност, които поставят на критично изпитание съществуващите сили и средства за реакция.
Именно по тази причина Дора Янкова от БСП, която е бивш кмет на Смолян, поиска 25 млн. лв. за два медицински хеликоптера в Бюджет 2021. За да може спешната помощ да стига бързо до отдалечените райони, където няма лекари и болници.
mediapool.bg