Кламер БГ - Новини: Катастрофата с МиГ 29: Пилотът е загубил ориентация

Катастрофата с МиГ 29: Пилотът е загубил ориентация

България

|
Ср, 14 Юли 2021г. 19:31ч.
Катастрофата с МиГ 29: Пилотът е загубил ориентация

МиГ 29, сн. БГНЕС

Загуба на пространствена ориентация е причината за катастрофата с изтребителя МиГ 29 от 9 юни тази година, при която загина пилотът майор Валентин Терзиев. Това е основната версия на "Военна полиция".

Според "Военна полиция" за трагедията е изиграла роля и "неправилна оценка на риска от групата за бойно управление и ръководството на стрелбите".

Съпътстващи причини са и "особеностите на полетите над море нощем, характеризиращи се с липса на визуални ориентири извън кабината на самолета и необходимост от пилотиране само по прибори", както и "неправилно разпределение на вниманието преди предприемане на маньовъра за излизане от атака".

"Военна полиция" е работила по още две работни версии – техническа повреда и поразяване на самолета от осколки, които са били отхвърлени.

Разследването на "Военна полиция" продължи около един месец. Все още не е разчетена т.нар. "черна" кутия на самолета, като се очаква това да стане до 3-4 седмици в Русия. Кутията бе намерена повредена на около 70 метра дълбочина в Черно море.

Разследването на "Военна полиция" засяга само авиационната безопасност и ще бъде предоставено на прокуратурата, която продължава разследването по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Бойната авиация от години е изправена пред различни проблеми, сред които малкият брой часове на пилотите във въздуха заради липсата на изрядна техника и финансови средства.

Извън конкретните причини по време на полета, вероятно има и много други системни проблеми, които обаче не са обект на конкретното разследване.

Съпругата на починалия пилот Димитрина Попова коментира лаконично доклада на "Военна полиция".

Основната причина

Разследването е констатирало, че пуснатата мишена е започнала да пада по-бързо от предвиденото и това е наложило допълнителна маневра, за да може пилотът да я порази.

Усложнените условия на полета са довели до зрителна илюзия в пилота, че целта се намира над него (такова е и упражнението - стрелбата по мишената трябва да се извърши с принижение спрямо целта).

Вниманието на пилота е било концентрирано върху целта, а не върху параметрите на полета (скорост, височина, пространствено положение).

След пуска на ракетата, пилотът предприема стандартния маньовър за излизане от атака, но пилотът най-вероятно не е проконтролирал положението на самолета спрямо хоризонта заради зрителна илюзия.

Той е смятал, че целта се намира над него и е извършил стрелбата от положение на хоризонтален полет, а в действителност е бил в сравнително плоско пикиране и стрелбата по мишената е извършена с превишение спрямо нея, на фона на морето.

Запасът от височина, който е притежавал самолетът след пуска на ракетата, е дала допълнителна увереност на пилота, че ще излезне безпроблемно от атака, тъй като в съзнанието на пилота до момента полетът е бил контролиран и управляем.

"Комисията счита, че до последния момент на полета пилотът не е възстановил правилната ориентация за положение в пространството и затова не е предприел действия за излизане от аварийната ситуация, което е довело до прерастване на ситуацията в катастрофална. Основание за тези заключения е фактът, че в последния момент преди пре- 7 късване на радиовръзката и изчезване на отметката на изтребителя от радара пилотът със спокоен глас започва стандартния доклад за изключване на главния включвател на системите за управление на въоръжението и за нормалната работа на двигателите", се посочва в доклада на "Военна полиция.

[p class='left_orange']"В доклад за проведени разследвания за катастрофи със самолети от ВВС на САЩ за периода 1972 - 2000г е отчетено, че те намаляват като абсолютен брой, но се запазва нивото им по причина пространствена дезориентация в полет. Само за периода 1993 - 2000г, по причини възникване на илюзии в полет, загиват 19 пилоти на изтребители на ВВС на САЩ. Този тип катастрофи са сред найсмъртоносните в историята на авиацията и имат особена обществена значимост, тъй като е много трудно да се обясни на близките на жертвите защо технически изправен летателен апарат, управляван от квалифициран екипаж се е разбил в земната (морската) повърхност".[class='left_orange' p]

Не е имало техническа неизправност

Разследването на "Военна полиция" не е установило технически проблеми.

Самолетът, двигателите, оборудването и въоръжението имат запас от ресурс и са им извършени всички предвидени от регламентиращите експлоатацията документи, проверки и технически мероприятия.

Пилотът на самолета не е докладвал за проблеми с авиационната техника по време на целия полет.

Няма отклонение и от техническите изисквания за качество на горивото.

Предпазните контри на катапултната седалка са снети преди излитането и са в пълен комплект.

При разглеждане на подводните снимки от мястото на падане на самолета се констатира, че сред останките има запазени дискове на работни колела от турбокомпресора (компресор-турбина) на двигателите с изцяло липсващи лопатки, равномерно скъсани в основата. Този факт показва, че при срещата на самолета с водата, турбокомпресора се е въртял с високи обороти, което от своя страна предполага, че двигателите са работили на повишени режими.

Не е имало поражения от осколки

Характерна грешка при атака е продължаване на траекторията след пускането на ракета, което би могло дадоведе до опасно приближаване със зоната на разлитане на осколките, но в случая тази възможност се отхвърля.

От видеоклипа на стрелбата се установява, че мишената е поразена седем секунди след пуска на ракетата.

Също така се вижда, че три секунди след пуска, бордните навигационни светлини на самолета се отклоняват от траекторията на атаката, което показва, че пилотът е започнал своевременно излизане от атака чрез отклонение от бойния курс, като в случая това са правилните действия.

При прослушването на радиоразговорите е регистрирано начало на реплика от екипажа пет секунди след поразяване на целта.

Изтребителят би могъл да бъде разрушен във въздуха, но в такъв случай останките от самолета биха били разпръснати на значително по-голяма площ и голяма част от тях биха останали на повърхността, което би улеснило откриването им.

Освен това голяма е вероятността да възникне пожар на борда, който да бъде лесно забелязан при аварийно-спасителните и издирвателни действия.

В случая останките са открити групирани в радиус от около сто метра, на 70 метра дълбочина, под водната повърхност и то повече от седмица след катастрофата.

Компактният вид на останките и факта, че при аварийно-спасителните и издирвателни действия са се наблюдавали петна от керосин на повърхността на водата, което показва, че същия не се е запалил, дава основание да се направи извода, че самолетът се е разрушил вследствие на среща с голяма скорост с водната повърхност и тези разрушения са станали под водата.

Заключенията на "Военна полиция" – едно към едно:

Непосредствена причина: Среща на въздухоплавателното средство с водната повърхност.

Основна причина: Загуба на пространствена ориентировка от екипажа при нощни полети над море.

Съпътстващи причини:

1. Неправилна оценка на риска от групата за бойно управление и ръководството на стрелбите, от продължаване на насочването за сближение и атака при положение, че скоростта на падане на мишената СПМ-100 се е увеличила. Това неминуемо води до повишаване динамиката на сближение и възможен дефицит от височина и време за безопасно излизане от атака.

2. Особености на полетите над море нощем, характеризиращи се с липса на визуални ориентири извън кабината на самолета и необходимост от пилотиране само по прибори.

3. Неправилно разпределение на вниманието преди предприемане на маньовъра за излизане от атака.

mediapool.bg