България | Четв, 03 Окт 2024г. 15:56ч. | Костов дарява личния си архив на държавата
"Ситуацията напомня един стар виц. Възрастен евреин пише на съпругата си: Започвай да се притесняваш, подробностите после". С този виц, илюстриращ изключително нестабилната глобална ситуация през 2016 г. започна изказването си политологът Иван Кръстев на десетата годишна среща на бизнеса с правителството "България в глобалната несигурност", организирана от в. "Капитал".
Вече съществува друго виждане на света, при което старите разбирания умират. "През 2006 г. приемахме отворените граници и взаимната зависимост като даденост", сега обаче това вече не е така, напомни политологът. Поради тази причина бизнесът в България трябва да има по-глобален поглед върху света и особено върху развитието на Европейския съюз. "След пет години той няма да прилича на този, в който България влезе през 2007 г." Затова София трябва да е активно ангажирана в дискусиите за бъдещето на ЕС, защото койтото не е на масата, той е в менюто".
Започналата година ще бъде тежка не само за Европейския съюз, но и за България и ако през 2006 г. бизнесът можеше да си позволи да не чете външнополитическите статии във вестниците или да го прави, след като се информира за спорта, сега е точно обратното, коментира Кръстев.
Ако преди 10 г. геополитиката много малко е засягала бизнеса, с днешна дата ситуацията е напълно различна. Затова и ролята на бизнес общността с днешна дата трябва да е различна, а не да се ограничава с тази на възмутен гражданин, продължи политилогът. Той припомни, че, съдейки по случващото се на световните пазари, годината започва толкова тежко, колкото това не се е случвало от много години.
Друг ключов момент, откроен от Иван Кръстев е, че много от проблемите в Европейския съюз вече ще се решават на ниво избиратели, а не на ниво ЕС.
През април предстои референдум в Холандия за търговското споразумение с Украйна, след това предстои референдумът на Великобритания за излизане в ЕС. "А референдумите не могат лесно да се прогнозират, въпреки че политиците формулират въпросите, защото избирателите решават на кой въпрос да отговорят", каза Кръстев. Често политиците си мислят, че чрез тези референдуми ще успокоят общественото мнение, което търси да бъде чуто, но вместо това не рядко вотът води до кардинални завои, коментира той. Затова трябва да започнем да се интересуваме какво става в другите страни, къде е външната граница на ЕС, защото изведнъж политическите и географските граници се оказа, че не съвпадат лесно.
Кръстев посочи, че днес е трудно да се каже дали България трябва да се страхува повече от това, че Русия може да спре доставката на газ, или от това, че Македония ще пусне през своята територия бежанци към България. Важен въпрос е и какъв Европейски съюз иска България, защото след 5 години той няма да е този, в който страната е влязла: "А както ни е известно на нас в Източна Европа - който не е на масата, е в менюто".
Коментирайки кризата между Турция и Русия и евентуалния й ефект върху България, политологът заяви: Повече ме притеснява политиката на партии с проруска и протурска ориентация, отколкото политиката на Москва и Анкара.
Едно от най-страшните неща, които България може да допусне, е Русия и Турция да се сблъскат на нейна територия, предупреди по-рано във вторник пред бТВ Иван Кръстев, визирайки разцеплението в ДПС и последвалите реакции и събития. По думите му и други политически партии се опитват да използват тези сблъсъци за търсене на собствена политическа идентичност.
"Това е нещо, което с дълги години напред българското общество ще плати, ако допусне на нейна територия различни групи, независимо от симпатията им – проруски или протурски, да се опитват да формират българската политика. Всяко заиграване с протурска или проруска политика, със силно антитурска или антируска политика, носи проблем за една страна като България, която не може да си позволи да се затвори нито икономически, нито политически сега", коментира Кръстев.
Кръстев коментира зачестилите протести не само в България, а и в Европа: "Недоверието към политическите елити като цяло е обща тенденция. Хората имат усещането, че никой не мисли за тях. Много често се появяват страхове и излизат на улиците. Разбира се, че са основателни тези страхове. Поставете се на мястото на тези жени в Кьолн. Проблемът е, че когато хората са на улиците, това поражда страхове и от другата страна. Смисълът на институциите е да не се оказват хората един срещу друг по улиците. Защото утре може да има сблъсък. Когато хората радикално се опитват да решат своите проблеми, те създават проблем на друга част на обществото. Не всички са участвали в преследването на жени в Кьолн".
Според него затварянето на границите на Европа, за каквото се говори все по-често, не е толкова проста работа. "Границите трябва да се пазят по друг начин. Въпросът е какво правиш с тези хора извън Европа, за да ги задържиш там", убеден е Кръстев.
Според него проблемът е не само, че ние сме бедни, а и че около нас има бедни страни.
Страни като България, които са на периферията на Европейския съюз, биха загубили най-много, ако ЕС по един или друг начин започне да се преструктурира, прогнозира той.
mediapool.bg
