Защо Русия нападна Украйна?

Налични отговори

Въпросът изникна веднага на 24 февруари 2022 и Москва побърза да даде отговор – „денацифицира“ правителството в Киев заради „украинския геноцид“ срещу руснаците. След това даде друг – неутрализира Украйна, за да не влиза в НАТО. След това трети – „освобождава Донбас“. Последната версия, която трябва да издържи на дълго проточила се война – „Западът е агресор, който е принудил Русия да се защитава“. Тези отговори са известни и широко пропагандирани от българските медии. Нямат нужда от повече припомняне. Самата изменчивост на обясненията показва, колко бързо се опровергават. Кремъл не вярва в тях. Дава ги, за да манипулира населението. В неговата пропаганда не могат да се намерят действителните причини за войната срещу Украйна.

В САЩ, Великобритания и Европа още се търси отговорът и ще се търси още дълго време. Военните историци и досега не са се съгласили за това, какво е довело до Първата световна война. Обясненията се търсят в „сложната история“, в „напрежението“ между Русия и НАТО, в „амбициите“ на Владимир Путин и отказът му да види, че Украйна е суверенна и независима държава. Теоретизира се за „реваншистка сила“, опитваща се да преобърне международната дипломация, за „отбранителна сила“, която иска да наложи промяна в съществуващия ред, за „агресивна изолация на Руската федерация“, при която Путин нарушава международния ред, за да направи страната си сила в новия многополюсен свят. Тези обяснения са валидни на различни нива на търсене на причините за войната – междинни, непосредствени или във предшестващата я верига от събития. Под тези нива на обяснение има друг отговор.

Ще задам въпроса, какво означава „съществуващият международен ред“? Под това понятие на Запад се разбира установеният след Студената война либерален ред. Забележете – не е същия като този след ВСВ, въпреки че външно изглежда това да е същата система за сигурност. Следващият въпроса е, на какво е основава този ред?

Либералните постулати за международния ред

Те не са установени правила или принципи, а именно постулати, защото след края на Студената война западните демокрации вярват, че те определят международните отношения.

Първият постулат е „отхвърляне на политиката на силата“. С него е изоставен традиционният реалистичен подход, който описва световния ред като система от уравновесени интереси между конкуриращи се сили. В тази система държавите се стремят към балансирано разпределение на властта, за да не допуснат господството на една доминираща сила. Либералните демокрации вярваха, а може би още вярват, че са създали нов ред, който не се основава на „баланс на силите“. Този опит да бъде заменен международният ред след Втората световна война пренебрегва историческия опит на Европа от последните 350 години, който сочи, че периодите на мир са били периоди на уравновесени сили. Всяка империя, която се е стремяла да доминира в Европа е била разбивана от коалиционни въоръжени сили. Такава е съдбата на Османската, на Френската, на Германската, на нацисткия Райх. Победителите са определяли новия ред.

Вторият постулат е, че новият ред се постига чрез взаимната изгода, международното сътрудничество и взаимозависимостта (икономическа, финансова и културна). Благоденствието измества сигурността – „ако благоденстваш, не воюваш“. Този възглед либералните демокрации опитваха да прокарват чрез международните организации и договори. Не само и не толкова чрез политически институции като ООН или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които следваше да решават по ненасилствен начин конфликти между държавите. Реализираха го дори в по-голяма степен чрез МВФ и Световната банка; чрез Световната търговска организация, която отваря икономиките на страните и ги прави взаимосвързани, така че те да имат нужда една от друга, а не да воюват помежду си.

Тъй като добре установените демокрации не воюват помежду си разпространението на либералната демокрация по света се вижда като най-силната гаранция за мира. Самата глобализацията се вижда като мироопазваща – когато стоките, капиталите и хората свободно пресичат границите няма да ги пресичат войските.

Русия не прие либералния световен ред

Нарушаваше го многократно с военни агресии срещу други страни и народи. Окупира Молдовското Приднестровие в 1991 и замрази конфликта в 2005. Води Първата и Втората война в Чечня в 1996-1999. Президентът Путин официално го отхвърли с речта си в Мюнхен на 10 февруари 2007 година. В нея той заяви: че Западът е нарушил баланса между двете свръхсили, който е създавал сигурност за всички; че САЩ са се превърнали в доминираща сила в еднополюсен свят, като с „почти неограничена свръхупотреба на сила в международните отношения“ са разрушили реда след ВСВ; и, че предложеният от Запада след Студената война еднополюсен свят не се е състоял. Нещо повече, че той е невъзможен. Предупреди, че страната му е заплашена от разширяването на НАТО на изток и декларира, че Москва ще се противопостави. След тази реч Русия нападна Грузия в 2008 и разчлени страната. Анексира Крим в 2014. Обяви страните от НАТО за неприятелски и започна хибридни атаки срещу тях. Намеси се в решаването на ключови за ЕС и САЩ проблеми и избори.

Това агресивно поведение не предизвика противодействие от европейските членове на НАТО. Те продължиха да вярват в глобализацията, във взаимосвързаността и взаимозависимостта. Не чуваха предупрежденията на страните от Източна Европа. Съчиняваха Минските споразумения, при очевидното руско неизпълнение на договореностите за Приднестровието. Строяха Северните потоци и задълбочаваха своята зависимост от руските енергийни доставки. Едва след анексията на Крим наложиха ограничени санкции на няколко руски физически лица и фирми.

Това окуражи агресора. В края на 2021 Кремъл отправи писмени искания НАТО да се изтегли от присъединилите се след 1997 източноевропейските страни и да не приема никога Украйна. След това започна конвенционална завоевателна война срещу Украйна; заплаши да я превърне в ядрена; изроди я, по думите на Калин Янакиев, в държавен тероризъм и я сега я оправдава като война с абсолютното световно библейско зло. Впрочем всяка империя е обличала своята агресия в Европа в някаква доктрина.

Лидерите на западните страни вече започнаха да признават публично грешките и заблудите си в преценките за политиката на Путин, но все още не виждат истинската причина за неговата война срещу Украйна.

Отговорът

Русия нападна Украйна, не само защото води неоимперска политика и защото отхвърли либералния международен ред. Русия започна завоевателната си война срещу Украйна, защото не срещна твърдо противодействие още в 2007. Западът много късно осъзнава, каква опасност за него е Путинова Русия. Едва след анексията на Крим САЩ започнаха да помагат на Украйна да направи своята военна реформа. Дори до 2021 НАТО предпазливо не назоваваше агресивната политика на Кремъл като риск за своята сигурност. Даже днес – след девет месеца война и опустошаване на Украйна никой още не е „бил камбаната“, че либералните постулати и гаранции за световния ред са неоправдала се надежда за мир, защото не са приети от Русия и Китай.

Суровата реалност е, че руската война срещу Украйна се опитва да наложи правото на една ядрена сила да анексира чужди територии и така става брутална заплаха за всички страни. Този опит трябва да бъде пресечен, защото иначе ще настъпи хаос и насилие.

Агресорът в Европа трябва да бъде възпрян и да бъде наложен нов по-реалистичен ред в международните отношения, който, по мое мнение, не може да се основава на либералните постулати и гаранции, поне в следващите няколко десетилетия. Не пледирам за отказ от ценностите на демокрацията, а за много по-действена тяхна защита.

mediapool.bg