България | Ср, 17 Апр 2024г. 20:40ч. | Протест пред МЗ поиска оставката на служебния здравен министър заради шефа на "Пирогов"
Загубата на 1040 МВ и икономическите щети за АЕЦ "Козлодуй" заради спирането на VІ блок на централата заради установен теч в един от парогенераторите не са най-важните в случая, а спазването на принципа за "безопасност на първо място", смята ядреният експерт Иван Хиновски, който е председател на България енергиен и минен форум и беше депутат на "Има такъв народ" в два от парламентите миналата година, преди да напусне партията на шоумена Слави Трифонов.
Коментарът на Хиновски пред Mediapool е по повод интервюто на бившия директор на атомната централа Наско Михов, според когото не е нормално да има две аварии за около месец след пускането на реактора след планов годишен ремонт. По информация на Михов, течът е бил открит още преди плановия ремонт и е трябвало да бъде отстранен след спирането на блока за рехабилитацията, но не е била извършена пълна проверка на тръбите на парогенератора.
Хиновски потвърждава думите на ексшефа на АЕЦ "Козлодуй", че контролирани протечки на вода от 1-ви към 2-ри контур винаги е имало и във ВВЕР блоковете, и в американските, и във френските PWR. "Това не е критично сериозен проблем за безопасността им, ако е в границите на проектните параметри. Въобще, където има две гранични хидравлични системи с голяма разлика в наляганията 160 бара и 50 бара като тези в 1-ви и 2-ри контур на VІ блок на АЕЦ"Козлодуй", вероятността за такива протечки, особено със стареенето на оборудването, нараства. Тези неплътности се контролират по 2 параметъра: ниво на неплътност и градиента на нарастване. Ако градиентът се повиши, макар и малки по количество тези протечки трябва да се стопират, което става със спиране на блока, разхлаждане и затапване на течащите тръбички", обяснява Хиновски.
Той обаче смята, че не трябва да се чака достигането на критични нива на неплътност между радиоактивния първи и втори контур, защото означава достигане на прага на активация на една от най-опасните аварии в тези реактори. Хиновски дава за пример аварията в американскта АЕЦ "Ginna" в САЩ на 28 януари 1982 г., започнала с разкъсване на 1 тръбичка в един от парогенераторите и довела до частично повреждане на активната зона, евакуация на персонала на централата и радиоактивно замърсяване на голям район.
По думите му важно е, че сегашното спиране на VІ блок не е аварийно, независимо дали се нарича планово или принудително. То обаче повдига дискусията за осъществяването на такива сложни, спешни и скъпо струващи ремонти в атомната централа.
"Защо България така и не изгради национална инфраструктура за тези дейности, а трябва да разчита на чужди компании, при това от страни без ядрена енергетика?! При търсене на отговорите на тези въпроси могат да бъдат открити редица тежки политически и управленски грешки на редица ръководства на енергетика от 1997 г. насам, струващи огромни средства на българската енергетика", коментира още Хиновски. Според него системно е бил подценявана възможността за изграждане на собствен потенциал в АЕЦ "Козлодуй" за диагностика и ремонти на основно оборудване на първи и втори контур на централата, а се разчита на поръчките на чужди фирми за много пари.
Той припомня също така затварянето на малките реактори – ВВЕР-440, на АЕЦ "Козлодуй" като част от ангажиментите на България за влизане в Европейския съюз, което според него е станало в голяма степен заради безпочвени твърдения за опасността на тези блокове.
mediapool.bg
