България | Нед, 17 Ноем 2024г. 21:07ч. | Провал на референдума в Казанлък за съдбата на Чинията на Бузлуджа
Малко вероятно е лидерите на Европейския съюз да се договорят за конкретни имена за главните постове в съюза, когато се срещнат в Брюксел в четвъртък, казаха дипломати и официални лица, сочейки за причина разнобоя между Германия и Франция, пише агенция Ройтерс, цитирана от БТА.
Петте главни поста в ЕС се овакантяват по-късно тази година след изборите за Европейски парламент преди близо един месец. Резултатът от вота е един фрагментиран парламент на ЕС, в който все още не се е оформило мнозинство, което да утвърди новото ръководство и да съгласува политически цели до 2024 г.
При предишните избори, през 2014 г., Европарламентът веднага след гласуването излезе с убедителна позиция, настояващата националните лидери на съюза да номинират избраника на депутатите, Жан-Клод Юнкер, за нов шеф на изпълнителния орган - Европейската комисия.
Този път те все още не са се обединили около едно име.
Нещата се усложняват от това, че френският президент Еманюел Макрон е против германския кандидат, издигнат от отслабената, но все още най-голяма група в парламента: Манфред Вебер от десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП).
"Макрон трябва да създаде ситуация, при която (германската канцлерка Ангела) Меркел да може да се откаже от Вебер, - заяви дипломат от ЕС за неясния процес за номиниране на кандидатите, който се стреми да балансира влиянията на различните региони в ЕС и на политическите семейства (в съюза). - Той обаче прави обратното и я притиска в ъгъла."
Дипломати и официални лица в политическия епицентър на блока казаха, че публичните критики на Макрон срещу Вебер, както и неотдавнашните му изказвания, че самата Меркел би била чудесен нов лидер на ЕС, са настроили враждебно Берлин.
Меркел неведнъж вече отрече да проявява интерес (към всякакви политически постове, след като се оттегли като канцлер след близо 3 години). Подкрепата й за Вебер, който е от нейната сестринска баварска партия ХСС, отначало се струваше неохотна на Брюксел и резултат от вътрешна сделка в управляващата коалиция.
Според някои източници обаче тя сега се чувства задължена да защитава неговата кандидатура.
Тъй като се овакантяват и другите ръководни постове, включително президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ), председателят на Европейския парламент и ръководителят на дипломацията на съюза, анализатори смятат, че договарянето им в пакет ще отнеме доста време.
"На тази среща на върха решение няма да има", каза източник в една от 28-те столици на страните членки. Подобно мнение изразиха още няколко източника в Брюксел.
Все още няма усещане за спешност на въпроса. Нужна е обща френско-германска линия, нужно е мнозинство в Европарламента. Нищо от това засега не е налице, твърде рано е за хората да покажат ръката си", каза друг дипломат в Брюксел.
ФРЕНСКО-ГЕРМАНСКА ЗАДЪНЕНА УЛИЦА
Новият Европейски парламент трябва да се събере официално за първи път на 2 юли, за да избере новия си председател. Ако няма сделка в края на тази седмица, дипломати от ЕС смятат за възможна нова среща на върха на съюза на 30 юни, през юли или дори към края на август, за да се постигне съгласие за имената.
"Все още сме на ранен етап, - каза представител на ЕС, близък до председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който ще ръководи разговорите в четвъртък, на които ще се водят пазарлъците за постовете. - Що се отнася за ЕЦБ, безизходицата между Франция и Германия може да усложни и този въпрос. Трудно е да се направи нещо в Европа, ако французите и германците не се спогодят."
Дипломати и високопоставени служители не знаят кои са хората, които Макрон иска на главните постове. Либералният френски лидер публично е давал висока оценка на настоящата еврокомисарка за конкуренцията, датчанката Маргрете Вестагер, на главния преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние и на холандския социалдемократ Франс Тимерманс като подходящи кандидати.
"Няма да имаме "кандидат на Франция", защото ако направим това, ще се получат разделения", каза високопоставен френски служител.
Четирите главни проевропейски партии в ЕП - ЕНП, либералите, Зелените и социалистите - не успяха в понеделник да се договорят за обща програма в новия състав на парламента. Техните работни идеи включват настояване той да получи правото да предлага закони, а не само да ги гласува, ангажимент за "въглероден неутралитет" (свеждане до нула на въглеродните емисии) до 2050 г. и изключване на инвестициите в изследвания и иновации от ограниченията за финансова помощ, сочи вътрешен документ, който агенция Ройтерс е успяла да види.
Във вторник испанската евродепутатка Ираче Гарсия Перес пое от германеца Удо Булман председателството на парламентарната група на социалистите и демократите.
Очаква се либералите да изберат новия си лидер в сряда. Нараства вероятността германската зелена депутатка Ска Келер да оглави на ротационен принцип председателството на ЕП.
Сред другите имена, които се споменават, е румънският президент Клаус Йоханис като вероятен "източен" кандидат, който да смени Туск като председател на Европейския съвет, включващ лидерите на страните членки.
mediapool.bg
