Държавата ще плаща 3.2 млн. лв. на Сакскобургготски за пропуснати ползи

Бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок осъдиха държавата за 3,2 млн. лв. (1.635 млн. евро) заради наложения от парламента мораториум, с който бе забранена продажбата и експлоатацията на върнатите му имоти.

С мораториума Народното събрание попречи на Сакскобургготски и Мария – Луиза Хробок да добиват дървен материал от своите 16 500 дка гори в Рила.

Решението на съда в Страсбург бе обявено още през септември 2021 година, но тогава магистратите дадоха възможност на държавата и Сакскобургготски да се договорят за обезщетението и да представят допълнителни аргументи пред съда.

Сакскобургготски и Хробок искаха обещетение от 2.05 милиона лева за пропуснати ползи от търговската експлоатация на рилските гори. Съдът в Страсбург завишава обезщетението с над 50%.

През 2021 година решението на съда в Страсбург беше взето единодушно. България е намерена за виновна за нарушение на правото на собственост. Отделно съдът откри и нарушение на правото на справедлив съдебен процес.

"Действията на българските власти са били непропорционално тежки срещу двамата жалбоподатели", се казва в съдебното решение.

Мерките спрямо тях са били извънредни, защото българската гора се опазва по друг ред, а не чрез парламентарен мораториум. Сакскобургготски и Хробок са били лишени от възможността да обжалват решението на парламента пред съда.

Мораториумът върху правата на царските наследници да се разпореждат с имотите си бе наложен преди 14 години от ГЕРБ, "Синята коалиция" и "Атака" през 2009 година по предложение на лидера на РЗС Яне Янев.

Историята с имотите

Историята с "царските имоти" започва след като България е обявена за република през 1946 г. На следващата година парламентът приема законодателни актове (Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 1947 г.), с които държавата конфискува царските имоти и ги използва, е посочено в съобщението на съда.

Парламентът имаше възможност да реши въпроса с "царските имоти" още през 1998 година. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект.

Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от парламента. Но стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок получиха именията.

Между 1999 г. и 2004 г. всички "царски" имоти, без ловната резиденция в Кричим, са върнати на царското семейство. Това става предимно в периода 2001- 2005 г., докато Симеон Сакскобургготски е премиер на България.

Съдебният спор отива към реми

След идването на Бойко Борисов на власт през декември 2009-та, едно от първите решения, които взе новосформираното 41-во Народно събрание, беше да наложи мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат с имотите.

Съдебната битка за "царските имоти" започна през 2008 г., когато областният управител на Пловдив Тодор Петков (БСП) изненадващо отхвърли искането на Сакскобургготски и сестра му за възстановяване на собствеността върху резиденция "Кричим". Бившият премиер атакува отказа в съда. На три инстанции българският съд постанови, че решението на КС от 1998 г. не дава пряка възможност за връщането на "царските имоти". Казусът "Кричим" създаде правната основа, която зададе тона на делата за останалите имоти.

Дъpжaвaтa беше призната за собственик на "Kpичим", "Ситняково" и "Саръгьол" и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй "Bpaнa". Сакскобургготски и сестра му спечелиха делото за "Царска Бистрица“ и двореца "Врана", а все още нерешено е делото за горите в Рила.

mediapool.bg