Във въглищните райони има и желаещи зелен преход

Макар обществото да е заливано от синдикати и политици с мнения, че въглищните региони искат безкрайно икономиката им да е фокусирана върху изкопаемите горива, заради което и правителството бави териториалните планове за прехода им и ще предоговаря с Брюксел плана за възстановяване, в Стара Загора, Перник и Кюстендил има гласове, които са за зеления преход. В администрацията на тези общини има кметове, зам.-кметове и експерти, които са притеснени, че предвидените за тях пари за трансформация ще бъдат изгубени. Само от забавянето на териториалните планове тези региони вече загубиха 100 млн. евро за 2022 г., а ако те не бъдат пратени за одобрени в Брюксел до средата на годината, страната ни ще се прости с милиард евро.

Това стана ясно по време на обществени дискусии, организирани в последните дни в трите града от Центъра за изследване на демокрацията. В тях се включиха над 120 представители на различни заинтересовани страни като кметове, членове на общински съвети, местни бизнес асоциации, неправителствени организации, учени и граждани. Те обсъдиха конкретни идеи, решения и проектни предложения за включване в едни по-амбициозни териториални планове с ясни цели за намаляване на отрицателното въздействия на въглищния преход върху икономическото развитие на уязвимите региони.

Участниците се обединиха около критиката си към бездействието на правителството и поискаха от него да очертае междинни, годишни цели и индикатори за намаляване на парниковите емисии, понижаване на енергийното потребление, увеличаване на дела на ВЕИ в енергийното потребление и подобряване на качеството на въздуха.

По време на дискусиите стана ясно, че бизнесът и гражданското общество в тези три региона са готови за налагане на модели на устойчиво развитие отвъд въглищата, въпреки твърденията на политиците и действията на кабинета. Те обаче също така смятат, че изработените проекти на териториалните планове за справедлив преход не предлагат ясна дългосрочна визия и конкретни цели за трансформация на икономиката на въглищните региони на България спрямо техните нужди, дадености и потенциал за развитие.

От Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) представиха разработени от негови експерти версии на териториалните планове, стъпили на детайлно разглеждане на предложените мерки и на обратната връзка за дълбочината и качеството на включване на заинтересованите страни в процеса.

За да бъде преходът справедлив, е необходимо икономиките на въглищните региони да наложат нови бизнес модели за развитие, които да направят местните предприятия дългосрочно печеливши в условията на нисковъглероден преход, коментира по време на обсъжданията Мария Трифонова, старши научен сътрудник в програма "Енергетика и Климат" на ЦИД. По думите й добрите примери от други страни в Европа показват, че успешната трансформация се случва там, където се комбинират нови енергийни решения и технологии във установени отрасли.

Според центъра териториалните планове могат да създадат и икономически инструменти за привличане на частни инвестиции и ускоряване на процеса на трансформация на ключови сектори.

Участниците в дискусията в Перник се обединиха около тезата, че териториалните

планове следва да поставят основите на координиран подход по преквалификация и развитие на регионалния бизнес. Заместник-кметът на града Стефан Кръстев смята, че областта има предпоставки да стане самостоятелен икономически център, създавайки работни места в производството на чиста и високотехнологична енергия.

В дискусията в Кюстендил акцентът падна върху идеите за развитие на младите хора в региона, които масово напускат в търсене на по-добро академично и професионално развитие в София и чужбина. Кметът на града Петър Паунов предостави списък с над 30 проектни идеи с фокус върху развитието на туризма и малките и средни предприятия в региона, които биха могли да бъдат включени в актуализиран териториален план на областта, информираха от ЦИД.

Заместник-кметът на община Стара Загора Радостин Танев акцентира върху това, че забавянето на Териториалните планове би понижило промишлената конкурентоспособност и успешната трансформация на най-големия въглищен регион в страната. В региона вече има перспективни инициативи за производството на зелен водород, като регионът ще бъде включен сред 9-те водородни долини на Европа – концепция за развитие на водородната индустрия на ЕС, стана ясно още по време на обсъжданията. Като основна пречка към трансформацията на регионалната икономика в Стара Загора се посочи липсата на достатъчен диалог и сътрудничество между университетите, специализираните гимназии и бизнеса, така че да се въведе изучаването на нисковъглеродните технологии и по-лесната интеграция на завършилите студенти и ученици в предприятия, фокусиращи се в налагането на зелени иновации.

От Центъра за изследване на демокрацията заявиха, че на базата на десетките събрани мнения и предложения за мерки и инициативи ще се разработят алтернативни регионални профили на Перник, Кюстендил и Стара Загора, които да очертаят основния подход за трансформация и декарбонизация на въглищните региони.

mediapool.bg