Зеленски и военното командване са решили да продължат отбраната на Бахмут

Украинският президент Володимир Зеленски и висшето му военно командване са се договорили днес отбраната на град Бахмут в източната част на Украйна да продължи, предаде Ройтерс, като се позова на канцеларията на държавния глава.

В изявление на канцеларията на Зеленски се казва, че президентът се е срещнал с високопоставени правителствени служители и военни командири и е обсъдил с тях положението в източноукраинския град, където руските и украинските сили понасят тежки загуби.

"След като беше обсъдена отбранителната операция в направлението на Бахмут, всички изразиха обща позиция отбраната на град Бахмут да продължи", се казва още в изявлението.

Главнокомандващият на украинските въоръжени сили Валерий Залужни каза, че отбраната на Бахмут е от "първостепенно стратегическо значение". "Той е от ключово значение за стабилността на отбраната на целия фронт", заяви Залужни и похвали силата и смелостта на украинските военни.

След продължаващи почти осем месеца сражения украинските сили са обкръжени от три страни в Бахмут, но не дават признаци за предстоящо оттегляне към нова отбранителна линия, посочва Ройтерс. Русия смята превземането на Бахмут за първа стъпка в настъплението на войските ѝ към два по-големи града в Донецка област – Краматорск и Славянск.

Зеленски и военното командване са обсъдили и темповете и мащабите на доставките на оръжия и оборудване от западните партньори на Украйна и как по-добре да ги разпределят сред военнослужещите. Канцеларията на президента не предостави подробности за тези обсъждания.

В Украйна се съмняват в готовността си за контранастъпление поради липса на оръжия и бойци

Украинските въоръжени сили са изправени пред недостиг на оръжия и обучени бойци за пролетното контранастъпление, което кара някои украински официални лица да се съмняват в успеха му, съобщи The Washington Post, позовавайки се на официални източници в Киев.

Според тях броят на предоставените от Запада танкове се е оказал „символичен“, а обещаните боеприпаси може да пристигнат на бойното поле със закъснение.

„Ако имате повече ресурси, атакувате по-активно. Ако имате по-малко ресурси, вие сте по-отбранителни. Ще се защитим. Затова, ако питате мен лично, не вярвам в голяма контраофанзива. Бих искал да повярвам, но гледам ресурсите и питам: „С какво?“ Може би ще имаме някои местни пробиви“, казва пред изданието украински служител.

Друг събеседник припомня, че настъпващата страна губи "два пъти или три пъти повече хора". „Не можем да си позволим да загубим толкова много хора“, казва служителят. Въпреки това Вашингтон очаква офанзивата да започне в края на април или началото на май.

Андрий Ермак, началник на кабинета на президента на Украйна, каза, че състоянието на украинските войски не намалява неговия оптимизъм. „Мисля, че във всяка война идва момент, в който трябва да обучиш нов персонал, което се случва сега“, каза той.

Командващият Сухопътните войски Александър Сирски също смята, че Украйна има шансове за успех. „Всички мислим по един и същи начин и разбираме, че трябва да спечелим преди края на годината. И това е възможно. Това е възможно, ако получим цялата помощ, която нашите партньори ни обещаха“, каза Сирски.

Украйна може би е загубила до 120 000 войници убити и ранени от началото на войната, докато Русия загуби около 200 000, твърдят представители на САЩ и ЕС. Русия обаче има три пъти по-голямо население, подчертават те.

„Най-ценното във войната е бойният опит. А войниците с боен опит са единици. За съжаление всички вече са загинали или ранени”, казва командирът на батальон от 46-а десантно-щурмова бригада с позивна „Купол”. Въпреки това ще има контраофанзива, казва той и добавя, че "или ще има клане и трупове, или - професионална контраофанзива".

По-рано The Wall Street Journal написа, че Украйна е загубила няколко подразделения с опитен военен персонал близо до Бахмут. Вашингтон настоява Киев да се оттегли от Бахмут поне от януари. Но Киев отказа, обяснявайки решението си с желанието да "изтощи руските сили". Според украинския служител Украйна няма да използва силите, разположени в Бахмут, в планираното настъпление.

САЩ на свой ред предупредиха Украйна за повратна точка във войната. Администрацията на президента Джо Байдън смята, че Киев трябва да освободи повече територия от руска окупация през следващите месеци и да премине към преговори с Москва.

Един загинал и най-малко трима ранени при руски ракетен удар по центъра на Краматорск

Руската армия е обстрелвала днес с ракети центъра на големия град Краматорск в Източна Украйна, предаде ДПА.

"Държавата на злото продължава да се бори срещу цивилното население", каза по този повод украинският президент Володимир Зеленски в изявление, разпространено в социалните мрежи.

По думите на украинския президент при нападението един човек е загинал и най-малко трима души са били ранени. Зеленски изрази своите съболезнования на близките на жертвите. Тези деяния неминуемо ще доведат до "справедливи" наказания. При ракетния удар са нанесени щети на шест жилищни сгради, каза той.

Преди малко повече от година Русия започна пълномащабна инвазия в Украйна. Фронтовата линия минава на около 20 км източно от Краматорск, а на близо 30 километра от града е Бахмут, за който се водят ожесточени сражения.

Преди началото на войната в Краматорск са живели над 140 000 души и се смята, че към декември миналата година там са останали около 80 000 жители.

Путин заяви, че Русия се бие за своето съществуване

Руският президент Владимир Путин каза днес, че в Украйна залогът е самото съществуване на Русия като държава, предаде Ройтерс.

"За нас това не е геополитическа задача, а задача за оцеляването на руската държавност, създаване на условия за бъдещото развитие на страната и нашите деца", заяви Путин по време на посещение в авиационен завод в Бурятия.

Той обвинява Запада, че използва Украйна като инструмент за водене на война срещу Русия, за да ѝ нанесе "стратегическо поражение".

САЩ и техните съюзници казват, че помагат на Украйна да се защити от инвазия в имперски стил, довела до разрушаването на градове, смъртта на хиляди цивилни и бягството на милиони хора от домовете им.

Путин каза в отговор на въпрос, че е бил разтревожен за икономиката, когато Западът е наложил невиждани санкции миналата година, но по думите му тя се е оказала по-силна от очакваното.

"Ние многократно увеличихме нашия икономически суверенитет. Все пак, на какво разчиташе нашият противник? Че ще рухнем за 2-3 седмици или месец", попита риторично президентът.

Според него врагът е очаквал, че заводите ще спрат, финансовата система ще се срине, безработицата ще се повиши, по улиците ще излязат хора да протестират и Русия "ще бъде разтърсена отвътре и ще рухне".

"Това не се случи", заяви той. "Оказа се, за много от нас и още повече за западните страни, че фундаменталните основи на стабилността на Русия са много по-здрави, отколкото някой си е мислел", каза Путин.

Руските цели в Украйна може да се постигнат само с военна сила, каза Кремъл

Позицията на Киев означава, че руските цели в Украйна може да бъдат постигнати само с военна сила, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от държавни медии, предаде Ройтерс.

"Трябва да постигнем нашите целите и в момента това е възможно само по военен път, заради настоящата позиция на режима на Киев", каза Песков.

Русия твърди, че войната, която води в Украйна е с цел "освобождаване" на рускоезичното население в Източен Донбас от така наречения неонацистки режим на Киев.

От своя страна Украйна и Западът смятат, че това е неоснователен претекст, който Москва използва, за да оправдае войната на агресия и опитите си да превземе украински територии.

Москва обвини Киев за неуспеха на преговорите за прекратяване на огъня, а украинският президент Володимир Зеленски заяви, че ще обмисли възможността за мирно споразумение само, след като руските войски се изтеглят от украинската територия.

Украйна продължава със 120 дни зърненото споразумение, Русия – с 60

Киев ще продължи срока на Черноморската зърнена инициатива със 120 дни, предаде Ройтерс, като се позова на неназован високопоставен украински правителствен представител.

"Споразумението ще бъде строго спазвано от наша страна", каза източникът.

ТАСС цитира днес сутринта руския заместник външен министър Александър Грушко, който каза, че срокът на споразумението, което направи възможно продължаването на износа на украинско зърно след руската инвазия, е бил продължен с 60 дни. Отделно от него също тази сутрин руски източник заяви, че 60-дневното продължаване на договореностите означава, че след 60 дни някоя от страните по тях може да постави въпроса за прекратяването им.

"Настойчиво ще се стремим всички тези обещания и ангажименти, които бяха дадени на Русия относно изпълнението именно на втория етап (на зърнената сделка - бел. ред.), а те са снемането на всички санкции - преки и косвени - за доставки на селскостопанска продукция от Русия на международните световни пазари, да бъдат изпълнени", подчерта Грушко.

Украйна обаче посочи, че в сключеното през юли споразумение е записано ясно и недвусмислено, че срокът му може да бъде продължаван с минимум 120 дни, което означава, че ако някоя от страните иска да го продължи за по-малък от този срок, то трябва да бъде преработено.

"Руснаците осъзнаха, че продължаването на срока на споразумението само с 60 дни е невъзможно от правна гледна точка, затова сега търсят изход от създалото се положение", каза високопоставеният украински правителствен представител.

Черноморската зърнена инициатива беше договорена през юли миналата година с посредничеството на ООН и Турция, а през ноември беше подновена.

Киев изрази желание срокът на споразумението да бъде продължен с още поне година и в него да бъдат включени и пристанищата на град Николаев.

Откакто миналото лято Украйна и Русия сключиха тези договорености, от украинските пристанища бяха изнесени милиони тонове зърно и други продоволствени стоки.

Русия: Продължаването на зърненото споразумение е "жест на добра воля"

Русия заяви, че е дала съгласието си за продължаване на инициативата за износа на украинско зърно през Черно море като жест на добра воля, но добави, че Москва не е доволна от това, че една от основните части на споразумението все още не се изпълнява, предаде Ройтерс.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков разкритикува Запада, че не полага достатъчно усилия за отстраняване на пречките пред руския земеделски износ и посочи, че контактите относно инициативата ще продължат.

Помолен да коментира защо Русия е продължила споразумението с 60 дни - при положение че предвиденият в него минимално допустим срок за това е 120 дни - Песков каза, че решението на Москва е "жест на добра воля, направен с надеждата, че след като е изминало толкова много време, поетите задължения ще започнат да се изпълняват".

"Очевидно е, че втората част от споразумението, която ни засяга, все още не е изпълнена. Споразумението не може да стои само на един крак", добави той.

Русия заяви, че западните страни са се ангажирали да се отстранят пречките пред руския износ на земеделски стоки и торове, но все още не са спазили тези свои ангажименти.

"Оценяваме усилията, които бяха положени от ООН, включително лично от генералния секретар", каза Песков. "Но уви, въпреки това господин (Антониу) Гутериш не можа да пробие издигнатата от колективния Запад стена. Условията, които бяха договорени като неразривна част от споразумението, не бяха изпълнени", добави той.

Западните санкции не засягат пряко руския земеделски отрасъл, но според Москва мерките срещу руските застрахователи, спедиторски компании, кораби и банки представляват фактическа блокада на руския износ.

Руският парламент разшири цензурата и върху критиките срещу наемнически групировки

Долната камара на руския парламент – Държавната дума – прие поправка, предвиждаща наказания за хора, признати за виновни в дискредитиране на "доброволчески групи", които се сражават в Украйна, предаде Ройтерс.

Смята се, че целта на поправката е да бъде защитена частната наемническа групировка "Вагнер", която е начело на руската кампания в град Бахмут в Източна Украйна.

Законът трябва да бъде гласуван и от горната камара на парламента, преди да бъде предаден на президента Владимир Путин за окончателно одобрение.

Основателят на "Вагнер" Евгений Пригожин приветства поправката, която представлява разширение на руските военновременни мерки за цензура, приети след началото на инвазията в Украйна, посочва Ройтерс.

През януари Пригожин поиска от парламента да забрани с поправка в наказателния кодекс негативните съобщения в медиите относно "Вагнер". Председателят на Думата Вячеслав Володин бързо заяви, че подкрепя тази идея.

Съгласно настоящото руско законодателство "дискредитирането" на армията може да бъде наказвано с до пет години затвор, а умишленото разпространяване на фалшива информация за въоръжените сили може да бъде наказано с 15-годишна присъда.

По информация от правозащитната група "Оу Ви Ди-инфо" (OVD-Info) руски прокурори вече са започнали повече от 5800 разследвания срещу хора, обвинени, че са дискредитирали въоръжените сили. Организацията допълва, че властите също така са използвали законите срещу разпространяване на фалшива информация, за да произнесат дълги присъди на дългогодишни критици на Кремъл, посочва Ройтерс.

mediapool.bg