ЕС е на път да финализира сделка на стойност 2 млрд. евро за съвместно попълване на намаляващите запаси от боеприпаси в Украйна и за попълване на запасите на самите страни членки на блока, докато България демонстрира твърда позиция, че към този момент няма да продължи с директните военни помощи в подкрепа на Киев.
В сряда на лично европейският комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон е на работно посещение в България, за да проучи възможностите страната ни да се включи по-активно в помощта за Украйна.
В същото време правителството, символно, започна работа в сряда с допълнителното споразумение между България и Украйна, което бе подписано на 5 декември, и има за цел да задължи всяка нова директна военна помощ за Украйна да бъде решавана от парламента, а не от правителството.
Сега служебният кабинет предложи след свикването на новия парламент той да ратифицира това споразумение, което е ясен знак, че не предвижда директни военни доставки.
Още миналия месец президентът Румен Радев и назначеният от него кабинет потвърдиха, че не планират да последват нови траншове, както се очакваше.
Планът на ЕС
Авторитетното издание "Политико" съобщи, че страните-членски са блози до одобряването на план за подпомагането на Украйна.
Първо, ЕС ще похарчи 1 млрд. евро за частично възстановяване на разходите на страните, които могат незабавно да дарят на Киев боеприпаси от собствените си запаси.
Второ, страните ще работят заедно за съвместното закупуване на нови боеприпаси на стойност 1 млрд. евро - идеята е, че заедно могат да договорят по-големи договори на по-ниска цена за бройка.
Схемата, за която беше съобщено по-рано този месец, се реализира бързо през последните седмици в отговор на молбите на Украйна за повече боеприпаси, по-специално 155-милиметрови артилерийски снаряди, от които Киев отчаяно се нуждае както за запазване на територии под украински контрол, така и за започване на пролетна контраофанзива, посочва “Политико“, цитирано от БТА.
В един от документите се отбелязва, че числата отговарят на "конкретна молба, отправена от украинския министър на отбраната".
Естония, която допринесе за започването през февруари на дискусиите за това как ЕС би могъл съвместно да помогне за преодоляване на очертаващия се недостиг на боеприпаси, изчисли, че Русия изстрелва всеки ден между 20 000 и 60 000 снаряда, докато Украйна се ограничава до между 2000 и 7000.
Новите документи показват, че страните членки на ЕС са готови да предоставят допълнително 2 млрд. евро за Европейския механизъм за мир - 1 млрд. евро за покриване на някои дарения на боеприпаси и 1 млрд. евро за подпомагане на съвместните покупки за попълване намалелите запаси от снаряди на страните членки.
Каква е позицията на България?
България ще подкрепи плана на ЕС, но явно няма намерение да прати официално боеприпаси.
Военният министър Димитър Стоянов по-рано не се впечатли от писмото на върховния представител на Европейския съюз (ЕС) по външната политика и сигурността Жозеп Борел, с което моли държавите от ЕС спешно да доставят боеприпаси на Украйна.
Той обясни, че "в писмото се казва кой, каквато възможност има, да предостави съответните муниции на Украйна, като в голяма част от писмото е отразено желанието на Естония за съвместна покупка на 155 мм муниции, с които България не разполага".
Украйна, обаче, се нуждае и от 122-милиметрови и 152-милиметрови артилерийски снаряди, с каквито България разполага, но военният министър не коментира тази тема.
Президентът Румен Радев обаче категорично се обяви срещу изпращането на въоръжение от резервите на българската армия в зоната на военните действия.
ВМЗ-Сопот настройва производството си по натовски стандарти
В сряда европейският комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон посети и
държавния завод ВМЗ – Сопот, като по време на визитата стана ясно, че се подготвя инвестиционна програма, която да помогне на дружеството да разшири производството си по НАТО-вски стандарт.
Представена бе и продукцията на 155 мм снаряди, които са изцяло по НАТО стандарт.
mediapool.bg