След 2 години забавяне и буксуване заради чиновнически спорове най-сетне министерство на земеделието обяви прием за прокарване на широколентов интернет в селата. За целта се предлага усвояване на 82 млн. лв. от ЕС. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 1 юни 2021 г.
Помощ ще се предоставя само за покриване на достъп от следващо поколение на така наречените "бели зони", където понастоящем няма изградена мрежа. Те представляват 59 общински територии с техните населени места, в които ще бъдат и допустимите по подмярката инвестиции. С парите ще се изграждат нови, оптични, кабелни линии за разширение на вече изградена публична широколентова мрежа за пренос на данни и услуги за достъп до интернет.
Единствен кандидат за парите ще може да е Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) към Министерския съвет. Агенцията има функции по издаване, налагане и контрол на политики, правила и добри практики в областта на електронното управление.
Чиновнически неуредици забавиха старта
Именно неуредици между чиновниците на Министерство на земеделието и агенцията доведоха до 2 години протакане на старта, а накрая през 2020 г. Министерство на земеделието се отказа от 30 млн. евро за прокарване на интернет и пи пренасочи за субсидии заради коронавируса.
В детайли, за първи път още на 27 ноември 2018 г., когато министър на земеделието бе Румен Порожанов, земеделското министерство публикува за обществено обсъждане насоки за кандидатстване по мярката за интернет в селата на стойност 30 млн. евро. Едва на 4 юни 2019 г. обаче управляващият орган на ПРСР обяви прием по нея. Година по-късно стана ясно, че след фалстарт кандидатстването е преустановено.
Самата Десислава Танева обяви тогава: "Ние я отворихме (мярката за интернет - б.а.). Появи се проблемна тема с неуточнени детайли, тъй като по дефолт изпълнител е Държавната агенция за електронно управление. Три месеца се изчистват всички детайли. На практика сме в готовност да обявим тази мярка през февруари или март по график", каза тя.
Още тогава от Министерство на земеделието посочиха, че този прием е отложен. "Приемът по подмярка 7.3 е отложен за началото на 2021 г.", казаха от там.
Разгръщането на свръхвисокоскоростна широколентова инфраструктура ще допринесе за постигането на целите, свързани с преодоляването на цифровото разделение между селските и градските райони. Прилагането й ще подобри работната среда, като създаде условия за местно развитие, обясняват сега още от Министерство на земеделието. Забатачването на старта на мярката обаче блокира дистанционното обучение на стотици деца в селата и пограничните райони на страната, които нямаха интернет и не можеха да се обучават.
След 2023 г. още европари за цифровизация на фермите
След 2023 г. трябва да стартира и нова мярка за цифровизация на земеделските стопанства, обявиха в петък от агроведомството. Тя ще се прилага в новия програмен период до 2027 г.
По нея ще се подпомагат дейности като прилагане на прецизно земеделие, роботизация на производствените процеси в стопанството и дигитален маркетинг.
Мярката ще се казва "Инвестиции в дигитализация на земеделски стопанства" и предвижда насърчаване използването на цифрови технологии в земеделския сектор, като например метеорологични станции, сензори, датчици и др., подпомагащи вземане на решения в стопанствата.
"Съгласно Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони в България, роботизацията и автоматизацията в земеделието ще доведе до нарастване производителността на стопанствата в сектор "Растениевъдство" и "Животновъдство" за постигане целите на Зелената сделка и Стратегията "Oт фермата до трапезата", се казва още в съобщението на .
Допустими за подпомагане ще са земеделски стопани и групи и организации на производители. Подпомагането се предоставя под формата на възстановяване на направени от бенефициента допустими разходи, които са до 50% от общия им размер. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 15 000 евро, а максималният е до 100 000 евро.
mediapool.bg