Проблемът с белодробните трансплантации се задълбочава

Трима души, чакащи за белодробна трансплантация, са починали само през последните две седмици. Същевременно за 15-те българи, нуждаещи се от трансплантация на бял дроб, няма подсигурена все още никаква възможност, защото операциите не се извършват у нас, а от германската клиника в град Есен, с която доскоро преговаряхме и уж бяхме пред подписване на договор, сме получили категоричен отказ. Най-новото от постоянно сменящите се обещания на здравните власти е, че до десет дни ще се постигне договорка с чужди специалисти да идват у нас и да правят трансплантациите, когато се намери подходящ донор.

Това стана ясно в понеделник от обясненията на директора на Агенцията по трансплантациите д-р Михаил Христов при откриването на Европейската седмица на донорството в болница “Света Екатерина“.

Няма да имаме договор с немска клиника

"Имаме дифенитивен отказ отпреди два дни, в имейл германските власти ни обясниха, че държавите, които са асоциирани членки на Евротрансплант (каквато е България бел.ред.), няма да бъдат трансплантирани, говоря само за белодробна трансплантация, в страните-ченки. Досега нямахме такъв категоричен отказ, сега вече го имаме черно на бяло. Такава била политиката на страните, като визират принципите и изискванията в

т.нар. "Декларация за трансплантационен туризъм и борба с трафика на органи", обясни Христов.

Само допреди няколко седмици МЗ уверяваше, че е пред подписване на договора и той едва ли не се финализира.

Договаря се идването на чужди специалисти у нас

Тепърва ще се правят договорки с чужди трарсплантационни екипи, които да идват и да правят белодробните трансплантации у нас при наличие на донор, както и да обучават български специалисти. На 22 октомври у нас се очаква немски трансплантационен екип от Хановер, който да се запознае с възможностите на базите в болниците “Света Екатерина“ и “Лозенец“. По същото време се очаквало и финализиране на разговорите с турски трансплантолози.

“Основната задача е до една седмица да имаме подписано споразумение с екип за извършване на трансплантации на бял дроб в България. Това ще означава, че ако имаме донорска ситуация и съвпадение на някого от листата на чакащи с белия дроб на донора, ще можем да извършим трансплантацията по най-бързия начин“, каза Христов.

С чуждите екипи трябва да се договорят финансовите параметри на подобно сътрудничество, за да може да се предвиди бюджетно финансиране за тази цел.

Не е ясно кога български лекари ще могат да започнат да осъществяват самостоятелно тази дейност, тъй като това може да отнеме месеци и дори години.

Близките на починалия Адриан: Бяхме нагло и безочливо излъгани от държавата

Междувременно близките на 29-годишния Адриан Петков, който почина в събота, без да дочака нужната му белодробна трансплантация, обявиха, че ще водят битка и за съдбата на останалите 15 души, които чакат.

Белодробни трансплантации не се правят у нас, а от миналата година поради организационни и административни неуредици приемът на българи в единствената клиника, с която имахме договор – в Австрия, беше преустановен. Едва след като през тази пролет чакащи за трансплантация на бял дроб пациенти, сред които и Адриан, и техни близки започнаха да протестират, МЗ започна уж трескаво да търси решение на проблема.

В събота МЗ се оправда, че на Адриан не е можело да се помогне заради тежкото му състояние, но въпреки това било направено всичко възможно и бил уреден и приемът му в италианска клиника, който той обаче не дочакал.

Семейството на младия мъж заяви пред бТВ, че са били “нагло и безочливо излъгани от държавата” и МЗ не е направило нищо за решаването на проблема в последните осем месеца. Близките на Адриан са решени да доведат битката докрай в Европейския съд по правата на човека.

“Обещал съм на брат ми, че останалите, които чакат трансплантация, няма да минат по същия път, по който мина той. Ще създадем кауза, с която да защитаваме правата на тези хора, защото вярваме, че всеки има правото да се излекува и да живее”, заяви братът на Адриан– Алберт Петков пред бТВ.

“8 месеца ни лъгаха по най-грозния начин и чакаха брат ми да си замине“, коментира той.

“Първата лъжа беше, че Адриан трябваше да бъде изпратен във Виена, след което трябваше да отиде във Франция, после за Германия, за Италия”, посочи Анжела Цветанова, майка на младия мъж.

“Накрая вчера избрахме на брат ми италиански ковчег. Той не замина за нито една от държавите, за които ни лъжеха, за нито една от държавите, за които нямаше шанс да замине реално, защото нямаме договор. Нарушиха правото ни да можем да се излекуваме в чужбина, след като няма решение за нас в България”, допълни братът.

Близките допълниха, че са били лъгани, че има договор с европейската донорска мрежа Евротрансплант, а преди седмица са разбрали, че всъщност такъв не съществува.

Кой е виновен за липсата на донори: Гражданите или лошата организация?

Действително само допреди няколко седмици МЗ твърдеше, че е пред подписване на нов договор с германска клиника в Есен по линия на сътрудничеството с Евротрансплант без да споменава за възникналите трудности, в това число въпросната декларация срещу трансплантационния туризъм и трафика на органи.

В събота зам.-здравният министър Бойко Пенков съобщи, че от началото на 2018-та година, след присъединяването на 115 държави към декларация срещу трафика на органи и трансплантационен туризъм, все повече европейски държави отказват достъпа на чужди пациенти до своите трансплантационни центрове и програми. Това е причината осемте страни-пълноправни членки на Евротрансплант – Германия, Австрия, Белгия, Холандия, Словакия, Хърватия, Люксембург и Унгария – да отказват трансплантация на български пациенти.

За да може наши съграждани, нуждаещи се от трансплантация, да бъдат лекувани в тези държави, страната ни трябва да отговаря на критерия десет донора на милион население годишно, а у нас са три пъти по-малко. Освен това ведомството прехвърли вината за малкото донори на гражданите, обяснявайки, че от 50 потенциални донори, които има в болницата, лекарите успяват да убедят близките на максимум един или двама души да станат донори.

Според водещи трансплантолози обаче проблемът е организационен. Доц. Ивелин Такоров, ръководител на Клиниката по коремна хирургия във ВМА, обясни в края на миналата седмица пред БНТ, че всички донори идват от няколко трансплантационни центъра.

“Проблемът с малкото донори е чисто организационен, а не е проблем на обществото, тъй като през последните години няма реализиран отказ на близки на починал с мозъчна смърт“, заяви Такоров.

Според сегашното законодателство ако човек не е изразил приживе изрично несъгласие, то той може да стане донор, но за целта се иска съгласие от близките му.

mediapool.bg