Мораториум за нови болници до май 2024 година

Да бъде наложен мораториум за разкриването на нови болници и нови медицински дейности в съществуващите до месец май 2024 година. След този срок разкриването на нови болници и дейности вече ще става въз основа на нова Национална здравна карта, която ще определи актуалните потребности на населението от медицинска помощ. Това предвиждат промени в Закона за лечебните заведения, публикувани от Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане.

Те са част от афишираната от правителството и екипа на здравния министър Христо Хинков реформа в болничната помощ и предвиждат още: връщане на акредитацията на лечебните заведения като мерило за качеството на медицинската помощ; възстановяване на закритата Агенция по трансплантации и др.

Мораториум за болници и нова здравна карта

Една от ключовите промени е налагането на мораториум върху създаването на нови болници, както и върху разрешаването на нови медицински дейности в тях докато не бъде приета нова Национална здравна карта. Това означава, че временно няма да бъдат отваряни нови болници, нито съществуващите ще могат да разширяват дейността си.

Целта на мораториума е да спре безконтролното разрастване на болничната мрежа в страната, което задълбочава кадровия дефицит в системата и води до разпокъсване на медицинската помощ.

Новата Национална здравна карта трябва да бъде приета в срок до май 2024 година и да идентифицира актуалните потребности на населението от медицински услуги. Тя се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

"Действащата към настоящия момент Национална здравна карта е утвърдена през 2018 г., като от нейното утвърждаване са минали повече от 5 години, през които в здравно-демографския профил на страната и в здравната система са настъпили много промени, поради което тя не е отразява актуалното състояние на системата и на потребностите на населението", мотивират се от МЗ. Така например спрямо 2018 г. населението на страната е намаляло с повече от 9%, което представлява над 600 000 души.

Целта на мораториума е да не се допуска разкриването на нови болници и медицински дейности въз основа на неточната информация в действащата понастоящем Национална здравна карта.

В периода от 2019 година до момента Министерският съвет е одобрил създаването на 6 нови болници, а здравният министър е издал 130 заповеди за разрешаване на нови медицински дейности в лечебните заведения.

Затягат никненето на болници на "втори адрес"

С промените се предлага ограничаване на законовата възможност, която в момента позволява под прикритието, че дадено лечебно заведение се разширява "на нов адрес", на практика да се отварят цели нови болници. Занапред, когато новите дейности са на адрес, различен от този на лечебното заведение, процедурата ще минава през Министерския съвет, както е при разкриването на изцяло нова болница, а не през здравното министерство.

В момента болнични вериги използват тази вратичка, за да разкриват свои нови болници като един вид "филиали" на вече съществуващи. Например през 2021 г. веригата "Сърце и Мозък" искаше под формата на разширение на дейността на болницата си в Плевен да разкрие болница в Казичене с 500 легла, но получи отказ от министър Асена Сербезова.

Връщат акредитацията на лечебните заведения

Законопроектът предвижда още да се възстанови акредитацията на лечебните заведения. Целта е да се осигури инструмент за обективно оценяване на цялостната дейност на лечебните заведения, отделните медицински дейности, предоставяни от тях и възможностите за обучение на студенти и специализанти. "

Предлага се лечебните заведения да подлежат на доброволна акредитация за: цялостната медицинска дейност; отделните медицински дейности; възможностите за обучение на студенти и специализанти. Акредитацията в целия посочения обем ще бъде задължителна само за тези лечебни заведения, които искат да провеждат обучение на студенти и

специализанти. Останалите ще подлежат на доброволна акредитация за оценка на възможностите им за обучение на студенти и специализанти.

През 2019 г. беше отменена акредитацията като инструмент за оценка на качеството на медицинската дейност на лечебните заведения. Това доведе до отмяна на основния инструмент за официално признаване на компетентност за изпълнение на конкретни задачи, а именно качествена, навременна и достъпна медицинска помощ, предоставяна от лечебните заведения. Акредитацията също така служи за укрепване на доверието между заинтересованите страни: лечебните заведения, пациентите, партньори, публични органи и др", посочват от МЗ.

Връщат Агенцията по трансплантациите

Друга ключова промяна, която МЗ предлага е възстановяване на Агенцията по трансплантациите като самостоятелна институция. Тя съществуваше като такава до 2019 г., но при управлението на ГЕРБ беше слята с бившия медицински одит и бе създадена новата мегаагенция "Медицински надзор". Сега се предлага ново преобразуване, което да влезе в сила от 1 февруари 2024 г.

"След сливането през 2019 г. на Изпълнителна агенция по трансплантации с Изпълнителна агенция "Медицински надзор“ не беше постигнат очакваният синергизъм при осъществяването на разнородните по своята същност функции, които изпълняваха двете агенции до онзи момент. Като резултат, от 2019 г. до момента се наблюдава намаляване на броя на извършваните трансплантации, а трансплантациите, които се осъществяват у нас през последните години, се дължат в голяма степен на ентусиазма на отделни лекари, а не на активни, насочени към обществото информационни действия и на административно-организационни усилия за стимулиране и мотивиране от страна изпълнителна агенция "Медицински надзор", посочват от МЗ.

Облекчена регистрация

Със законопроекта се предвиждат и промени в регистрационния режим на лечебните заведения от болничната, извънболнична помощ и хосписите. Идеята е регистрацията им да се прави изцяло от РЗИ, а не на две стъпки – от здравните инспекции и агенция "Медицински надзор". Със законопроекта се предлага да отпадне участието на агенция

"Медицински надзор" в процедурата по издаване на разрешение за лечебна дейност.

По този начин се цели намаляване на административната тежест. По отношение на тъканните банки се предвижда те да осъществяват дейност след получаване на разрешение от директора на новата Изпълнителна агенция по трансплантация.

mediapool.bg