МЗ отстъпи младите медици да не връщат заплати, а само такси, ако заминат

Младите лекари няма да връщат заплатите си за времето на специализацията, ако решат да заминат в чужбина и не изпълнят ангажимента си да работят поне 3 години у нас. Вместо това ще връщат само таксите за обучението си в периода на специализацията, ако тя е била финансирана от държавата. Това предвижда поредната поправка на чисто новата Наредба за специализациите на Министерството на здравеопазването, която действа едва от лятото на миналата година. До поправките се стигна след недоволство на млади лекари, които заплашиха да оспорят реда за специализации в съда и излязоха на протест.

МЗ вече веднъж преработи наредбата и публикува промени за обществено обсъждане през октомври миналата година, но тя отново не се хареса на младите лекари. Сега МЗ изчиства един от най-спорните моменти в реда за специализациите, а именно санкцията младите лекари да си връщат заплатите, ако не останат да работят в България поне 3 години след завършването.

Наредбата предвижда, че за времето на специализацията младите лекари получават от лечебното заведение, където специализират, заплата в размер на поне две минимални работни заплати или 1220 лева месечно. Когато те са държавна поръчка, заплатата се покрива от държавата. Срещу това, младият лекар трябва да остане на работа в някоя от предложените от държавата болници. Ако не го направи, наредбата предвижда да връща заплатата си за времето на обучението, което за различните специалности варира между 3 и 5 години.

Медиците ще връщат по-малко пари, ако заминат

Сега МЗ признава, че "така регламентираната санкция се явява несъразмерно голяма спрямо предвиденото задължение, тъй като следва да се отчете, че специализантите по клинични специалности полагат труд въз основа на трудов договор (за който се дължи трудово възнаграждение) и те за целия период на специализацията си са осъществявали дейност по съответната специалност". МЗ отчита, че предвидената прекомерно голяма санкция води до отблъскване на потенциалните кандидати от местата за специализанти, финансирани от държавата и до много широк негативен отзвук именно сред младите медицински специалисти, на които им предстои специализация. Така на практика няма да бъде постигната желаната цел държавата да подпомага обучението на специалисти по дефицитни специалности, тъй като няма да има кандидати и дори ще бъде постигнат обратният ефект.

Затова в новите поправки МЗ предлага ако младият лекар не изпълни задължението си да работи за срок от три години у нас, да дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в размер на изплатените за него такси за теоретично обучение и такси за провеждане на модули извън базата, но няма да връща парите за трудовото си възнаграждение. Ако специалистът е отработил част от задължителния тригодишен период, обезщетението ще се изчислява пропорционално.

По сега действащата наредба таксите за практическо обучение на специализантите не могат да са повече от 230 лева на месец или 2760 лева на година. Т.е. ако не изпълнят ангажимента си да работят 3 години у нас, младите лекари биха връщали значително по-ниски суми за платените от държавата такси отколкото ако връщат целите си заплати.

Повече сигурност за специализантите

Към момента действащата наредба предвижда, че специализантите, за които е изплащана държавна субсидия, след придобиването на специалност ще могат да избират лечебни заведения, области или общини, определени от министъра на здравеопазването, в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години. Посоченият ред е гъвкав, но води до известна несигурност за специализантите, тъй като при започване на обучението си те не знаят къде ще работят след придобиването на специалност.

Затова в новите промени е предвидено лечебното заведение, получавало средства от Министерството на здравеопазването, да предложи на завършилия специализант да работи в него за срок от три години. В случай че не бъде постигнато съгласие, специалистите, за които са осигурявани средства от Министерството на здравеопазването, ще са длъжни да работят по придобитата специалност в избрани от тях лечебни заведения, области или общини. Те ще избират измежду определени от министъра на здравеопазването лечебни заведения.

До изтичане на тригодишния срок специалистите ще имат право да променят лечебното заведение, в което работят с друго, т.е. няма да са закрепостени на едно място.

mediapool.bg