Законът за социалните услуги беше отложен в петък с шест месеца и ще влезе в сила от 1 юли 2020 година вместо от 1 януари. Отлагането беше подкрепено от 149 народни представители, четирима – бяха "против" и 10 гласуваха "въздържал се".
Отлагането беше подкрепено от всички партии освен ДПС. "Атака" настояваше законът изобщо да се отмени, каквото и предложение беше внесла в Народното събрание. "Воля" пък поиска отлагането да е с една година.
Мотивите за отлагането са острите реакции срещу него от страна на родители, протестиращи срещу Стратегията за детето и други социални мерки и мерки за закрила, като страховете им са допълнително подклаждани от религиозни и патриотични организации.
Законът вече веднъж извървя целия законодателен път от септември 2018 г., когато беше предложен за обществено обсъждане до март 2019 година когато беше приет окончателно от парламента. Новите моменти в него бяха съгласувани със заинтересованите страни и се очакват повече от 10 години в социалната сфера.
ГЕРБ обаче реши да подкрепи предложението на "Обединени патриоти" за отлагане с шест месеца и в крайна сметка то беше гласувано в залата. Новият социален министър Деница Сачева смята, че този срок е необходим за да се проведе дебат с всички заинтересовани страни и да се тушира напрежението около закона, с който има спекулации. Преди ден тя заяви, че има външна провокация и намеса за създаването на напрежение около закона и те трябва да бъдат преследвани.
Протестиращите срещу закон могат да предлагат промени до 15 януари
В петък Сачева се срещна и участва в дискуся с представители на протестиращите срещу Закона за социалните услуги, както и с организации, които го подкрепят. Недоволните ще могат до 15 януари 2020 г. да изпратят в социалното министерство предложенията си за промени в Закона за социалните услуги и други закони с отношение към семействата и отглеждането на децата.
След среща с противниците на отложения закон Сачева коментира, че голяма част от изложените проблеми се отнасят към друго законодателство, включително и международната закрила на български граждани и техните деца, отглеждани в чужбина.
Бившият конституционен съдия Румен Ненков обясни на дискусията, че Законът за социалните услуги не е противоконституционен - нито по своите цели, нито по своите принципи. Според него е нездравословно състоянието, в което се намира държавата - изцяло да се отрича този закон. Ненков посочи, че е абсурдно да се говори, че деца могат да бъдат извеждани с този закон.
Протестиращите срещу закона граждани обаче са на друго мнение. Давид Александров , част от гражданско сдружение "РОД", който е баща на три деца, заяви, че
от март досега никой не говори с протестиращите срещу закона. "Откакто правим протести, никой не говори с нас, медиите не ни отразяват, а ние представляваме стотици хиляди хора. Единственото, което се казва на протестиращите е , че "няма да се отнемат деца", а протестиращите не твърдят, че с този закон се отнемат деца. Ние не сме параноици, смятаме, че законът е противоконституционен и имаме своите аргументи", посочи Александров.
Само ДПС гласува срещу отлагането на закона
В парламента всички освен ДПС гласуваха за отлагането на закона. "Явно, че някои неправителствени организации очакват финансиране си и съответно с отлагането за тези шест месеца бихме могли да нарушим техния финансов интерес, но за нас в тази зала това не е важно, важно е мнението на българските граждани, важно е да успеем да успокоим българските граждани, че това, което сме направили наистина има смисъл. Защото този закон има смисъл, но да, трябва да бъдат прецизирани текстовете и шест месеца според мен и според нас като вносители е достатъчен срок, за да можем да променим това", заяви по време на дебата депутатът Александър Сиди от "Обединени патриоти".
БСП също се включи с критики към законопроекта. "Не се прави реформа в социалната сфера под напрежение. Отвън има протестиращи. Ако няма, те ще дойдат. Не е проблем, че сега ги няма. Въпросът е, че има протести и сериозно социално напрежение. Заради тези сериозни протести искаме да се отложи законопроекта с три месеца, само искам да ви кажа, че не се прави реформа в която и да е сфера, пък специално в социалната сфера под напрежение", коментира Георги Гьоков от БСП.
Председателят на парламентарната социална комисия Хасан Адемов обясни, че са налице много митологеми около фаворизирането на неправителствените организации. "Това, което обаче се променя е засилване на контрола. Нова Агенция за качеството на социалните услуги, лицензионен режим за абсолютно всички, в това число и за тези, които са регистрирани в други държави от ЕС и европейското икономическо пространство. Държавният бюджет, в това число и държавния бюджет за 2020 година не финансира пряко неправителствените организации", посочи Адемов.
Той разясни, че държавният бюждет финансира единствено и само социалните у слуги, които са включени в Националната карта на социалинте услуги и общините решават дали да делегират някоя услуга на външен доставчик. Всички останали социални услуги, ако се предоставят от НПО, са за сметка на техен източник на финансиране.
Той обърна внимание, че са неверни твърденията, че НПО са тези, които източват държавния бюджет и че генерират печалба.
Светлана Ангелова от ГЕРБ заяви, че управляващите са притеснени от протестите на хората, но Законът за социалните услуги не противоречи на семейните ценности.
"Въпреки всеобщата подкрепа, която получи този закон, днес сме изправени пред ситуация да водим отново тази дискусия и да искаме промени. От известно време в публичното пространство е насочена атака и критики към новия закон. Прави се неточна интерпретация. Изваждат се избирателно от контекста определени думи и изречения и се манипулира общественото мнение, нагнетява се напрежение в обществото. Видите ли, че този закон нарушавал семейните отношения, социалните работници искат неправомерно да отнемат деца от семействата", каза Ангелова. Според нея законите трябва да се четат в цялост. По думите й злоупотребата със страховете на хората е некоректна и непродуктивна.
mediapool.bg