Взрив, а след взрива - мълчание. Как смъртта на 15 души стана държавна тайна

"Изключително силен взрив е отнесъл две сгради. Десетки други съседни са тотално повредени, гората наоколо е унищожена в радиус от 50-100 м напълно...Експертите по взрива коментират дали са изпарени (хората б.р.) или са разрушени...Изчезнали са, няма нищо. С експертите, които обикаляхме там, нищо не можахме да намерим, нищичко, нищичко, остатък от човешки живот...и следа няма. Аз говоря все пак за радиус около 250 м до 300 м".

С това емоционално изявление шефът на пожарната гл. комисар Николай Николов прави равносметка на жертвите и щетите след взрива в завод "Миджур" в Горни Лом. Трагедията се случва на 1 октомври 2014 г. Както комисар Николов, така и цялото ръководство на МВР са убедени, че става дума за човешка грешка, довела до смъртта на 15 души.

Постепенно емоциите около инцидента стихват. Година и половина по-късно прокуратурата внася обвинителен акт срещу четирима души – собственика на завода Валери Митков, служителката по безопасност на труда в "Миджур" Палма Иванова, някогашния началник на служба "Контрол на общоопасните средства" в МВР Божидар Василев и Ивелина Бахчеванова – секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.

Строго секретно

През юни 2018 г., близо четири години след трагедията, всички обвиняеми са оправдани на първа инстанция. По това време за делото почти не се пише и говори в медиите. Това е донякъде обяснимо, тъй като още от самото начало делото се гледа при закрити врата. Обяснението е, че има класифицирана информация. Така минава още една година в пълно затъмнение. Съдът успява да напише мотивите, с които е оправдал четиримата. Но грифът "Строго секретно" скрива и тях и те не са публикувани.

Mediapool попита Окръжния съд във Видин защо са засекретени мотивите и възможно ли е до тях да бъде даден достъп. Отговорът на първия въпрос е, че делото съдържа секретни материали. На втория въпрос – достъпът е невъзможен.

Мотивите ще са известни само на страните по делото, а за да се разбере какви точно са, може би трябва да се чака окончателното решение. До произнасянето му със сигурност ще минат още няколко години, през които 90% от хората ще са забравили за какво става дума. В момента делото се намира в Софийския апелативен съд, който трябва да го гледа като втора инстанция.

Кой е виновен?

Никой. Всеки, който е очаквал, че делото трябва да даде отговор кой е виновен за смъртта на 15-те работници, ще се разочарова. Причините за взрива от 1 октомври 2014 г. не са предмет на този процес. Нито по време на разследването, нито в съдебната зала е изследвано кой, кога, как и по какъв начин е причинил взрива. Тъкмо обратното – събирани са документи дали собственикът на завода Митков правилно е проектирал взривилия се цех, дали Иванова е инструктирала всички работници как да работят безопасно, дали Василев правилно е издал разрешително за работа с взривни материали, дали Бахчеванова не е извършила длъжностно престъпление, за да облагодетелства фирма "Видекс" на Митков.

Направи ни луди

На 1 октомври 2014 г. се взривява цех "С" на завод "Миджур", където се утилизират противопехотни мини. Експлозията е толкова силна, че е регистрирана и от най-близката сеизмична станция на БАН. Загиват 15 души, сред които и Емил Митков, директор на фирма "Видекс" и син на собственика Валери Митков.

Ден по-рано в Горни Лом са пристигнали тирове с противопехотни мини от Гърция. Те са доставени у нас по договор за утилизация. За докарването им година и половина по-късно тогавашният шеф на Националната следствена служба Евгени Диков ще каже:

"В Националната следствена служба има един учебен филм от 1984 г., който демонстрира как автомобил, в който има 1.5 кг взривно вещество, е извеждан от центъра на Варна до площадка, където е бил взривен – от всички страни с полицейски коли, пожарна и специален влекач. В случая в конвой от три тира, във всеки по 21 тона мини, е минавал от Кулата до Горни Лом, придружаван само от един частен автомобил и с един бивш полицай, въоръжен с пистолет".

Мините пристигат, но няма как да се работи с тях, защото мотокарите в "Миджур" са повредени. Да се свалят на ръка е трудно и опасно, наредени са в палета и на голяма височина. Работниците от нощната смяна са освободени, защото няма какво да правят. На следващата сутрин обаче първата смяна получава нареждане да се започне разтоварване на ръка, защото се изостава от графика. Донасят стълба, слагат я върху маса и работят по възможно най-опасния начин – най-отгоре се качва директорът на завода Валери Цокин, взима мините една по една, подава ги на втори човек, стоящ на масата, той на следващия и т.н.

Цокин е един от загиналите при взрива. Пред съда съпругата му ще разкаже, че в дните преди инцидента той е бил много притеснен, главно заради лошата организация на доставките от Гърция. Те идвали неочаквано, без да се уведоми ръководството на завода и в последния момент трябвало да се организират работниците да останат извънредно, без да им се плаща за разтоварването. Освен това нормата от 1200 разснарядени мини на ден била непосилна. Успявали да направят 700-800. Цокин обобщил ситуацията така:

"Изтъпанчиха ми се 6 ТИР-а с мини, какво да ги правя, това е безумие"

В същия ден на посещение от София идва директорът Емил Митков. Главната му задача – да види къде се бави производството, кои операции отнемат най-много време и как то може да се съкрати.

Той обикаля из цеховете цял ден и засича с телефона си времето за всяка операция. Присъствието му изнервя работниците. По-късно един от тях ще каже: "Направи ни луди, нямаше почивки. Имаше голямо напрежение".

Цех "С" и чуковете

Утилизирането на гръцките мини включва няколко операции. Те имат два детонатора – един в самото тяло на мината (капсул-детонатор) и един отделен – който активира мината при настъпване. Той се поставя след заравянето й в земята. Под капсул-детонатора има хексоген и черен барут, а под тях – тротил.

Работниците махат капсул -детонатора и след това мината се реже на струг, понякога се пробива с бормашина. Махат се барутът, хескогенът и тротилът. После боеприпасът се изпраща във "ваните". Там металните кутии се нагряват с масло, за да отпаднат последните частици от тротила. Работниците го наричат "топене".

Има обаче още една операция – изчукване. Най-общо казано работникът удря мината с чук, за отпадне от нея тротилът. Или - защото около капсул-детонатора има смола, която пречи на отстраняването му, понеже е в резбата му, трябва да се извади с чук и длето. "Изчукването" на тротила е абсолютно недопустимо, става ясно по време на делото. В техническа експертиза е записано, че работниците не са изчаквали тротилът да се разтопи достатъчно, а просто са удряли, за да го извадят.

В показанията си повечето хора казват, че са работили с дървени чукове и секачи от цветен метал. Така не може да се произведе искра, а оттам – и взрив. Има обаче и такива, които твърдят, че са удряли с метални чукове, някои дори разказват, че си ги носили от вкъщи, защото в цеха нямало достатъчно инструменти.

За това как се е работело в деня на взрива е много показателен един разказ от първата смяна. Един от работниците удрял с дървен чук и метален секач по мина, чийто взривател не бил махнат. Той бил забелязан от Митков, който започнал да вика: "Какво правиш?". След като му взели мината, видели, че детонаторът е наранен от ударите, а човекът обяснил, че така е отворил поне 100 мини.

Друг случай – Митков карал един от стругарите да реже мината, без да е свален детонаторът. Целта била да се съкрати една операция и да се спести време. След опита видели, че ножът на струга е срязал "хапчето" хексоген. Тогава мениджърът по утилизацията Мирослав Чернев казал:

"Спри, това няма да правим".

Той също е сред загиналите при експлозията.

Взривът

По данни на прокуратурата взривът избухва в 16.57 ч. на 1 октомври 2014 г. От двете сгради на цех "С" не остава нищо. Логично, как е възникнал взривът не се знае, няма и кой да разкаже. Има само една снимка, направена от случаен човек, който по това време на около километър от мястото. Според експертите взривната гъба е била висока 50 метра. По това време в цеха е имало малко над 5600 мини. В следващите 40 дни в околностите са открити 10 невзривени. При взрива в цеха има и много струпани взривни вещества, извадени от обезвредените мини. Свидетелите разказват за между 6 и 10 тона тротил.

Обвиненията

Цех "С" се състои от две помещения, свързани помежду си от Z-образен коридор. Той е проектиран от собственика на "Видекс" Валери Митков след друга авария през 2010 г. Прокуратурата твърди, че Митков не е изпълнил задълженията си като проектант, поради което е спомогнал за смъртта на 15-те работници.

Коридорът между двете помещения, т.нар. "гасителен сифон", е проектиран именно с цел да се предотвратят по-големи аварии. По време на делото обаче е представена експертиза, според която струпването на огромно количество взривни материали там е усилило експлозията неимоверно. Тези аргументи са приети от съда. Така се налага изводът, че инвестиционният проект, изготвен от Митков, по никакъв начин не е свързан с взрива. Тъкмо обратното – гасителният сифон е изпълнил предназначението си, но поради количеството тротил там, взривът се е усилил. Освен това се посочва, че след като представените от Митков строителни книжа са били одобрени, значи са били изпълнени всички изисквания.

Бившият директор на служба "Контрол на общоопасните средства" (КОС) в МВР Божидар Василев също е обвиняем. Прокуратурата твърди, че той е извършил длъжностно престъпление, давайки на "Видекс" разрешително да утилизират мини, без те да са описани в правилника за прилагане на закона за взривните материали, както и за това, че не е спазил процедурата за издаване на същото години по-късно.

Съдът отхвърля тези обвинения. Василев в нито един момент не е вземал еднолични решения – документацията на фирмата се събирала на местно ниво от МВР, а след неговия подпис отивала за одобрение и от шефа на националната полиция. Съдът приема още, че Василев само е удължил срока на вече издадено разрешително, а дейности като утилизация на боеприпаси и използване на извлечените от тях взривни вещества за граждански цели никога не са били забранено от закона.

По-интересно е второто обвинение на Василев. Прокуратурата твърди, че той не е спазил процедурата за разрешителното, тъй като не е имало становище от представители на МОСВ, които влизат в междуведомствена комисия. Оказва се обаче, че ситуацията е малко по-различна. Установява се, че било забранено документите да се изнасят от сградата на КОС, а на чиновниците от МОСВ не им се пътувало през цяла София. Затова поискали Василев да им прати кола, която да ги закара. Той отказал, а те така и не отишли. И в крайна сметка разрешителното било издадено без тяхното становище.

Третият обвиняем - Ивелина Бахчеванова - е била секретар на комисия към икономическото министерство, носеща абревиатурата МКЕКНОМУ, в превод - Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение. В нея участват още ДАНС, МВР, министерствата на външните работи и на отбраната.

Комисията разглежда искания за внос на мините от Гърция през 2008 г. и 2010 г. Според съда Бахчеванова не е имала никаква възможност да подведе членовете на комисията, нито пък да укрие или да не им предостави документи, както твърди прокуратурата, за да разрешат сделка без да имат достатъчно информация и съответно фирмата да се облагодетелства. А при първото разрешение дори не е била на работа.

Палма Иванова е служител по безопасността на труда в "Миджур". Тя е привлечена като обвиняема с аргумента, че не е провеждала всекидневни инструктажи на работниците, че е допуснала те да работят в рискови дейности без съответна подготовка, че не е изисквала достатъчно от ръководството на предприятието да се осигурят безопасни условия на труд и други нарушения.

Всички обвинения са отхвърлени. Първо, Иванова е работила от 8 ч. до 17 ч., т.е. не е имало начин да инструктира ежедневно работниците от първата смяна, които започвали работа час по-рано от нея и тези от нощната около 22 ч. Затова въпросните инструктажи са били вменени на началник-смените. Такива са правени всеки ден по три пъти.

Иванова е имала задължение за първоначален и извънреден инструктаж. Периодични инструктажи Иванова трябвало да прави само на работещите в администрацията. Това задължение е изпълнявано редовно.

Така делото приключва на първа инстанция. Това е само един от поредицата взривове във военни заводи през последните години. При инциденти в "Арсенал” Казанлък, Ловнидол, Петолъчката, Костенец, Мъглиж, Иганово десетки загинаха или бяха тежко ранени. Бизнесът със специална продукция подлежи на строг контрол, но след всяка трагедия се виждат пропуските в него.

Остават още две инстанции. Междувременно продължава търсенето на много отговори.

Виновни няма. Само мъртви.

mediapool.bg