Бизнес | Пет, 26 Апр 2024г. 20:42ч. | Седемте нови двуетажни влака пристигат в България през юли 2026 г.
България и още 13 страни-членки на НАТО, както и Финландия, която предстои да се присъедини към Алианса, подписаха декларация за намерение, с която да се създаде "Европейска инициатива за въздушен щит".
Водената от Германия инициатива предвижда страните да участват в общото придобиване на системи за ПВО от типа "Ароу 3" и "Пейтриът", съобщи Ройтерс.
Церемонията по подписването се състоя в централата на НАТО в Брюксел.
Освен Германия и България в проекта участват Великобритания, Словакия, Норвегия, Латвия, Унгария, Белгия, Чехия, Финландия, Литва, Нидерландия, Румъния и Словения.
Според дипломати Естония също изразява желание да се включи в реализирането на "Небесен щит“.
България в момента разчита основно на старите съветски зенитни ракети С-300, които обаче не са съвместими с НАТО. След руската военна агресия срещу Украйна поддръжката на съветското въоръжение става все по-сложна.
Българската страна обаче отказа да ги предостави в помощ на Украйна поради липсата на алтернатива. За разлика от България, Словакия се отзова на молбата за помощ.
България няма и модерни 3D радари, което прави страната ни още по-уязвима.
Димитър Стоянов: България иска да произвежда части за новата система
По-късно в четвъртък военният министър Димитър Стоянов каза, обаче, че няма избрани конкретни системи, но отбеляза, че такива има в САЩ и Израел.
"Желанието на европейските партньори е системите да бъдат произвеждани в Европа. България също може да има участие в производството - със софтуер или механика, но това тепърва ще се уточнява", каза Стоянов пред български журналисти в Брюксел.
"България разполага със стари съветски системи за противовъздушна отбрана. Говорим за единна система под единно ръководство, която да може да реагира във всеки момент. Откъде може да дойде заплахата - може да дойде отвсякъде", каза той.
По думите му инициативата е в пълен синхрон с желанието на ЕС да провежда общи обществени поръчки. Такава е и тази и аз подписах писмото, надявам се следващото редовно правителство да продължи тази инициатива".
Германия ще координира общи поръчки
Инициативата ще позволи на всички участващи държави да разработят съвместно система за противовъздушна отбрана, като използват оперативно съвместими готови решения.
"Този ангажимент е още по-важен днес, когато ставаме свидетели на безмилостните и безразборни ракетни нападения от страна на Русия в Украйна, при които загиват цивилни граждани и се разрушава критична инфраструктура. В този контекст силно приветствам водещата роля на Германия в стартирането на инициативата "Европейски щит на небето", каза зам.-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана.
"Новите системи, напълно оперативно съвместими и безпроблемно интегрирани в рамките на въздушната и противоракетната отбрана на НАТО, значително ще повишат способността ни да защитаваме Алианса от всички въздушни и ракетни заплахи", добави той.
Германската министърка на отбраната Кристине Ламбрехт, цитиран от БТА, каза, че идеята е да се правят съвместни обществени поръчки под координацията на Германия.
"Това е нещо, в което имаме пропуски", каза тя.
Реализирането на проекта би трябвало да помогне за изграждането на цялостна, координирана и взаимосвързана система за ПВО за Европа. В момента Стария континент изпитва дефицит в областта на защитата от балистични ракети, които достигат големи височини по траекторията си, но също така и в прихващането на дронове и крилати ракети, отбелязва германското списание "Фокус“.
Германският канцлер Олаф Шолц обяви проекта в края на август, като посочи, че той ще подобри "сигурността на цяла Европа". Той каза, че създаването на европейска система за противовъздушна отбрана ще е по-рентабилно и по-ефективно, отколкото всяка страна да изгражда своя собствена, скъпа и много сложна система за ПВО.
Тогава Шолц обеща, че Германия ще инвестира сериозно в противовъздушната отбрана през следващите години и то така, че европейските съседи да могат да участват още от самото начало. По-конкретно той спомена Нидерландия, Полша, балтийските страни - Естония, Латвия и Литва, Чехия, Словакия и партньори от Скандинавския полуостров.
Подобряването на противовъздушната отбрана на Германия стана по-актуално, след като Русия промени ситуацията в Европа с нападението си срещу Украйна. Затова проектът се разглежда и като отговор на войната, която вече продължава повече от половин година, отбелязва ДПА.
В момента в Германия са разположени зенитните ракета "Стингър", които са с по-малък обхват и са предназначени за противодействие на самолети и хеликоптери. Ръчно преносими ракети "Стингър" бяха доставени и на Украйна.
По-голямата система "Пейтриът" е ефективна при обсег до 30 километра . Германия все още има 12 пускови установки, но това не е достатъчно, за да защити цялата си територия.
Твърди се, че Бундесверът има "пропуск в способностите" си за защита от балистични ракети, които достигат цели, намиращи се на големи височини.
Една от вероятните опции за германските въоръжени сили е придобиването на израелската система "Ароу 3", която е най-високото ниво в многостепенната система за противоракетна отбрана на Израел и може да унищожи атакуващи оръжейни системи до височина от над 100 километра.
В рамките на срещата си военните министри от НАТО решиха да се окаже помощ за засилването на военновъздушната отбрана на Украйна и да бъде увеличена помощта за отбраната на страната.
mediapool.bg
