Пътят на парите - лакмус за края на агромилионерите от субсидии

David Luu from Pixabay" style="float: right; margint-left: 1.5em;" />

Зърнопроизводители от 15 области на страната излязоха на протест преди броени дни и показаха негодуванието си срещу вноса на некачествено по думите им украинско зърно. Проявата обаче се върна като бумеранг срещу тях и редица общественици поставиха щекотливите въпроси - за щедрото евросубсидиране на бранша и дали поне заради войната на Русия в Украйна не е време за солидарност. Горещият въпрос за субсидиите в земеделието изскача точно във времето, когато България се готви да защити т.нар. “Стратегически план” - рамков документ с правилата, по които трябва да се усвоят нови 8 млрд. евро от ЕС в агросектора до 2027 г.

Брюксел орязва три пъти тавана на субсидиите, но дали е достатъчно?

Въпросът с милионерите от агросубсидии е ключов и за ЕС. Именно затова съюзът въведе още в настоящия програмен период 2014-2020 (впоследствие удължен до 2023 г.) г. за първи път таван на субсидиите. Според него фермер за година не може да получи повече от 300 000 евро субсидии за земя, като сумата започва частично да се намалява, достигайки още 150 000 евро. За предстоящия програмен период (2023-2027 г.) ограниченията стават още по крути и таванът се понижава до 100 000 евро. "Спестените пари" от него по принципа на “Робин Худ” ще се вземат от едрите фермери и ще се преразпределят към средните и дребни фермери. Така последните ще имат по-големи стимули да напредват в земеделието.

Всичко това изглежда като важни и решителни крачки, но реално е спорно доколко работещо е и съответно какви ще са резултатите от цялата инициатива. Подобно на подводен камък, зад доброто намерение стои проблема как да се разреши въпросът със свързаните фирми и изкуственото раздробяване на ферми с цел да се заобикалят таваните и отново да се получават повече субсидии. Наред с това въпросът е препъникамък за целия ЕС. На директен въпрос през 2018 г. към бившия еврокомисар по земеделието Фил Хоган дали Брюксел има ефективен механизъм да предотврати изкуственото раздробяване на земеделски стопанства и записването им на името на фиктивни млади фермери, той отговори: "Няма как да спрем фермерите от раздробяване на техните стопанства".

Дял в проценти от годишните евросубсидии, отиващи при най-големите 20% от фермерите в страните-членки на ЕС

Източник: Agriculture Atlas

На целия този фон е прелюбопитен въпросът как в България може да се елеминира въпросната свързаност и потенциалното източване на евросубсидии за земя. По данни на ЕК 20% от фермерите в България получават 84% от европарите за страната в сектора (виж таблицата по-горе - б.а.).

Mediapool се обърна към бившия зам.-министър на земеделието от кабинета “Петков” - Иван Христанов, който активно работи по Стратегическия план на България в земеделието именно по въпроса за свързаните фирми и как може да се прекрати изкуственото раздробяване на големите стопанства.

На директен въпрос как ще спрете раздробяването на фирми и точенето на субсидии, Христанов отговаря - "Както направихме с “Капитан Андреево ”, просто влизаш и го правиш - спираш порочните практики. Когато всички служби работят добре заедно, имам предвид НАП, ДАНС, АДФИ, европейските прокурори, общинските служби и областни дирекции по “Земеделие”, тогава изобщо не е трудно да установиш свързаности. Една огромна част от големите в земеделието всъщност са почтени хора, но тези които не са, се възползват от едни и същи схеми и хвърлят сянка на съмнение над целия бранш", каза Христанов.

Иван Христанов, Снимка: Нова тв

По думите му ключово за установяване на изкуствено раздробените ферми и потенциално неправомерно усвояване на евросубсидии е пътят на парите.

"В целия свят в антикорупционното законодателство и мерките за предотвратяване на пране на пари е заложен институтът на крайния получател на облагите. Много е важно да направим последната крачка към внедряването на този инструмент в българското законодателство заедно с мерките за неговото прилагане, което на практика ще позволи да елиминираме кухите структури, управлявани и притежавани от сламени хора. В края на краищата, оборотът трябва да се заключи в една сметка, от която т.нар. краен бенефициент ползва облагите. Така че правилото - "Следвай пътя на парите ще се прилага с пълна сила и ще се стига до свързаностите" , смята Христанов.

В момента Иван Христанов отново е в листите на “Продължаваме промятата” за предстоящите парламентарни избори на 2 октомври.

Относно бъдещия таван на субсидиите за земя, той посочва, че България е спазила еврорегламентите и предлага тавана върху субсидиите да е 100 000 евро, т.е. всеки фермер на година да може да получава до 100 000 евро и нито цент повече. Правилата позоляват фермерите да могат да повишат сумата само с приспадане на разходите си за заплати на своите служители, които са ограничени до 2500 лева на служител. Парите, които надвишават тавана от 100 000 евро, ще се взимат от големите стопанства и ще се пренасочват към малки и средни фермери. За такива ще се смятат обработващите до 5000 дка.

Как зърнопроизводителите посрещнаха таваните?

Принципната позиция на българските зърнопроизводители бе Брюксел да не налага единен таван на субсидиите, който да е еднакъв за всички страни-членки, а да се позволи националните правителства сами да определят тавана в зависимост от развитието на земеделието на конкретната страна. В крайна сметка обаче ЕК заложи на единния подход.

Опитите за ограничаване на милионерите от субсидии в българското земеделие датират от няколко години, но се оказват "мисия невъзможна". Така, например по време на кабинета “Борисов 3” тогавашният агроминистър Румен Порожанов посочи, че готви наредба, в която най-накрая да се заложат правила кога може да се разделя стопанство и кога не и как да се предотвратява изкуствено роене на ферми. Очаквано, последва силно негативна реакция от бранша и в крайна сметка в проекта на въпросната наредба не бяха записани никакви конкретни правила. Вместо това в него бе посочено твърде витиевато, че

изпълнителният директор на фонд "Земеделие" трябва да издаде заповед, в която да заложи тези правила, т.е. решението на този ключов въпрос бе оставен на субективната преценка на управляващите фонда. Заради нелепостта си този проект така и не стана официален документ.

От тогава насам фонд “Земеделие” прави контрол за потенциално изкуствено раздробяване на стопанствата, но по свои вътрешни правила, които не са публични, което е повод за обвинения в субективност от фермерите.

Иван Христанов смята, че е несправедливо всички зърнопроизводители да се се слагат под обща шапка и да се отправят упреци, че прилагат порочни практики. Той дава примери и с други браншове, в които има потенциални съмнения за нередности.

“Например има данни, че в Силистра са заявени огромни овощни насъждения от само един оператор. Най-вероятно той взема субсидия за овощни насаждения, които са държавни", посочва Христанов. Той дава примери и с все по предпочитаните в ЕС биопродукти.

"В биологичното земеделие, точно преди да пуснем целите в Стратегическия план, 40% от площите в България бяха отписани. Защо? Оказа се, че за по-голямата част от тези производители е изтекъл 5 годишният период, през който се получават субсидии, и след като подпомагането е приключило те напускат сектора. Т.е. никога не са имали намерение за сериозен бизнес, а целта е била едно усвояване на субсидии", уточнява той. По-малката част от тях се отказали, защото били демотивирани от резултатите си.

Площите с биоземеделие намалели с 40% след изтичането на първите 5 години, през които ЕС субсидира това производство. Снимка: Pixabay

Иван Христанов дори посочи, че през последните седмици сам е инспектирал насаждения из страната. Той разказа, че в района на Ямболско е заварил само забодени клечки не по-дълги от 20 см, а по документи се твърди, че там трябва да има плодна градина на поне 5 години.

"В Свиленградско друго насаждение се водеше с памук, всъщност беше цялото обрасло с магарешки бодили", посочва още той.

Брюсел готви и голяма промяна в контрола - въвежда се сателитно наблюдение, чрез което ще се следи дали действително се обработват нивите, за които се получават субсидии. Аграрният експерт на “Продължаваме промяната” смята, че сателитно наблюдение трябва да стартира в България в неговия пълен обхват още в рамките на 2023 г., независимо че ЕК позволява това да става поетапно до 2024 г.

А за да има конкурентно земеделие, в което субсидиите не се източват, а стигат до всеки, са необходими и качествени анализи.

“Министерство на земеделието незабавно трябва да наеме поне 5-ма топ аналитици на големи база данни, т.нар. data scientists. Така ще можем да наблюдаваме големите трендове и въз основа на тях ще можем да изолираме наистина рисковите клъстери. Трябва да мотивираме финансово инспекторите и да гарантираме, че те имат добре сработен календар с другите институции. Т.е. Държавен фонд “Земеделие”, дирекция “Растениевъдство”, биологичната дирекция, областните дирекции и общински служби, Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) трябва да имат общ календар. Това ще направи контрола още по-добър и цялостен”, смята Христанов.

Кои са най-развитите села на България?

Кои са най-развитите села на България? Вероятно повечето хора биха отговорили, че това са селищата, разположени в близост до големите градове, като столицата, Пловдив, Варна и т.н. Други ще предположат, че това са селата в близост до зимните курроти. Аграрният експерт на “Продължаваме промяната” Иван Христанов обаче откроява друга закономерност - "Добре са тези села, които са с хомогенно население от малцинствата и имат най-много работещи в чужбина - Германия, в Италия, Испания, в Гърция. Те им изпращат пари и успяват да видят подобрение в жизнения си стандарт", казва той.

Наред с това Христанов посочва, че на много места в страната хората са директно зависими от местната власт и бизнеса.

"Получих информация от местни хора, че в Доспат феодалната затиснатост е толкова силна, че там фирми си позволяват без договор да плащат заплати по 300 лева човек. На здрав мъж с едно, две, три деца се плащат по 300 лева на месец. Това е повече от абсурд”, казва той.

На фона на горния пример прелюбопитно е каква рецепта за по-развити села е заложена в Стратегическия план, който бе изготвен от правителството на Кирил Петков и в момента е върнат за коригиране, което обаче се прави от служебното правителство.

Оказа се, че там екипът на Иван Христанов и Момчил Неков (БСП) изненадаха всички като заложиха националното съфинансиране по бъдещата Програма за развитие на селските райони(2023-2027) да е по-голямо от европарите, отпускани за нея от Брюксел. Отпусканите пари от Брюксел за България за програмата са 1.41 млрд. евро. Служебните правителства на Стефан Янев предлагаха националното съфинансиране по тази програма да е на минималното допустимо ниво от Брюксел - между 15 и 25% или до 250 млн. евро.

"Когато някой заявява абсолютния минимум, всъщност той прави политическо послание - давайте парите, аз няма да инвестирам. Това издава липса на интерес, на стратегическа визия. Всъщност, това показва защо външната политика на Министерство на земеделието изглежда лишена от зъби", каза още Иван Христанов пред Mediapool.

Именно затова екипът на Христанов залага цели 60% национално съфинансиране по програмата или 2.16 млрд. евро. Така общият й обем набъбва до 3.57 млрд. евро.

"Тези 60% са 8.6 пъти повече от 15%. С това България е на трето място по съфинансиране в целия ЕС. И съответно изпраща коренно различно послание - “Ние ще изграждаме земеделие с национално самочувствие и отказваме да бъдем в ролята на изоставащите. Дори ролята на догонващи не ни удовлетворява, искаме да влезем в клуба на водещите държави", казва Христанов.

Той обаче добавя, че между 8 и 10 години ще са необходими българското земеделие да прескочи ролята на догонващ, като целта била след 15 години то да има водеща роля в Европа.

Експертът добавя, че хората са обезверени да кандидатстват по европрограмите, защото са разочаровани от фонд “Земеделие”.

"Главната задача е да се върне доверието на фермерите. Това може да стане с обикаляне и показване на добрите примери - този успя, онзи успя и вие ще успеете", казва още Христанов.

Аграрният експерт на “Продължаваме промяната” има и своята визия какво задължително трябва да се добави в Стратегическия план на земеделие преди той да бъде изпратен за одобрение в ЕК. А именно засилване на комплексността на инвестициите. Зад това понятие реално се крие инициатива да не се действа на парче, а да се изграждат цялостни инвестиции. Например, ако се изгражда оранжерия да се финансира не само създаването й, но и съоръженията за напояването й. А не каквито примери има и сега - фермерът да кандидатства с различни проекти без гаранции, че и двата ще бъдат одобрени.

Възобновяването на пазарите

Една от ключовите промени, която предложи "Продължаваме промяната" при съставянето на коалиционното правителство, бе визия как да се осигури достъп на фермерите до пазарите. Кирил Петков предложи в страната да се приложи модел, работещ в САЩ, за изграждане на 6 събирателни пазара. Идеята е на тях да се обработват както камионите с вносни плодове и зеленчуци, така и с български. По замисъл събраните огромни количества щяха да се предложат на хипермаркетите.

Предвижда се и изграждането на пазари, на които да могат да продават само фермери, но не и прекупвачи. Снимка: Архив

Христанов посочи като такъв работещ модел пазар в област Пловдив, който обработва от 40 до 100 тона плодове и зеленчуци на ден.

“Управителите на пазара периодично казват на фермерите какво се търси и какво не, какви сортове, след което осигуряват и амбалаж. За земеделците това е огромно облекчение. В последствие им приемат реколтата, сортират я, окачествяват я и я разплащат по приемливи цени”, разказа той.

Иван Христанов добави пред Mediapool, че идеята за събирателните пазари ще бъде реализирана в следващо правителство на "Продължаваме промяната". Той уточни, че отделно от това в Стратегическия план е заложено създаването на регионални пазари, на които ще предлагат продукцията си само производители, без до тях да имат достъп търговци и прекупвачи.

Такава е временната картина на българското земеделие, тепърва ще видим пътят на парите в него докъде ще доведе отрасъла.

mediapool.bg