Да създадеш Боби Михайлов на съдебната власт

Да разтурим ли седянката или да я запазим с цената на всичко? Това в същината си е въпросът, който конституционните съдии трябваше да решат по критично важния казус с изтеклия преди 2 години и половина мандат на съдебния инспекторат. Решаването на този въпрос няма много общо с правото, а е въпрос на светоусещане.

КС реши да я запази. Така за някои хора мандатът им във властта може да бъде ограничен единствено от биологични съображения, но не и от закона.

Как започна всичко?

Конституционният мандат на главния съдебен инспектор Теодора Точкова изтече на 2 април 2020 година, но тя все още е на поста си, получава чудесна заплата и уж прави проверки на магистратите. Най-накрая Пленумът на Върховния административен съд (ВАС) се престраши да попита КС дали цялата тази работа е законна.

Така в ръцете на КС бе връчен за решаване не толкова въпросът за мандата на някакви си там съдебни инспектори, а нещо много повече – въпросът за отговорността на Народното събрание.

В продължение на две години и половина депутатите отказваха да изпълнят законовите си задължения и да изберат нов човек на мястото на Теодора Точкова, която по време на мандата си извърши множество "геройства", включително "задълбочената" проверката на ролята на Цацаров "ЦУМ-гейт". Политическата криза е далеч от края си и Точкова се превръща в нещо като Боби Михайлов на съдебната власт, т.е. практически несменяема.

Проблемът е, че това няма да важи само за Точкова. Решението на КС може да бъде пренесено по аналогия до всички изборни органи, на които парламентът е отказал да назначи нови членове. Старите членове на регулаторни органи, комисии и прочие, в случая избраните по времето на ГЕРБ, остават вечни до второ нареждане. Усещането за вечност, в крайна сметка, е по-силно от хаоса.

Каква беше алтернативата?

Конституционният съд можеше да прекрати мандата на Точкова и да посочи Народното събрание като единствен виновник за кризата, защото това е самата истина. Народното събрание е единственият виновник за кризата.

Ако съдебната власт беше останала без инспекторат, щеше да се случи... нищо. За 15 години съществуване тази институция се утвърди като апендикса на сляпото черво на съдебната власт, чието съществуване се усеща, само ако стане някакво възпаление.

Само че същото решение на КС по аналогия щеше да се приложи веднага и за Висшия съдебен съвет, който е свръховластен.

Мандатът на ВСС изтича на 2 октомври тази година и конституционните съдии буквално го спасиха. При обратното решение правосъдният министър можеше просто да го разпусне до избора на парламентарната квота. И това нямаше да е особен проблем за обществото за няколко месеца, но щеше да е много голям проблем за съдиите, прокурорите и следователите. Защото всеки месец е нужно някой да им разписва заплатите. Останали без заплати, магистратите можеха най-накрая да се сетят къде е изворът на всички беди в обществото и да вземат да се ядосат. С решението си КС, така да се каже, им спести тия нерви.

Конституционните съдии вероятно са взели решението да запазят Точкова от добри подбуди. Някои от тях може би са искали да запазят функционирането на демократично избраните институции. Да, но демокрацията се крепи на процедури, които тук са прегазени. Според конституцията Точкова няма право да е шеф на инспектората от две години и половина.

Друга мотивация може да е желанието да не се изостря допълнително усещането за криза. Но не е толкова немислимо да се каже, че изострянето на усещането за криза може да послужи за добро в този случай.

Ако най-различни органи започнат да отпадат и да се разпадат, а в държавата вече няма кой да адресира конкретен проблем, било то и за парлама, гражданите може и да започнат да се сещат кой носи политическата отговорност. И първи ще се сетят за това именно съдиите, прокурори и следователи, ако останат без 10-та, 11-та, 12-та, 13-та и 14-та заплата.

mediapool.bg