"Маските паднаха". Една година от войната на Путин в Украйна и отражението й в България

Войната на Путин срещу Украйна задълбочи разломите в българското общество по линия на Русия, превърна страната ни в редовна жертва на хибридни атаки и затвърди образа й на слаб съюзник в Европейския съюз и НАТО. Българският президент Румен Радев и назначеното от него служебно правителство свалиха маските на "натовски генерали" и заедно с унгарския премиер Виктор Орбан и лидера на "Форца Италия" Силвио Берлускони останаха единствените европейски лидери, които си позволяват да заемат открито проруски позиции и са все по-изолирани и маргинализирани.

Страната ни не успя да реализира основните си външнополитически приоритети да се присъедини към Шенген и Еврозоната и има все по-сериозни проблеми с доверието в стратегическите съюзи, от които е част.

Въпреки че вече година само на няколко километра от нас бушува война, България не направи почти нищо за укрепване на отбраната си, армията все така е в кадрови и технически колапс, а политическото й ръководство дава сигнали, които едва ли се приемат нормално в Алианса. Войната потвърди липсата на политическо лидерство, като за последната година предсрочните избори станаха редовни и продължава да не се вижда как ще бъде формирано правителство.

В тази ситуация президентът Румен Радев постига целта си България да стане "неутрална" (все по-често звучи като фиктивна) страна-членка на НАТО, която вече е съвсем явен представител на Москва в ЕС.

А у нас посланичката на Русия Елеонора Митрофанова, която в началото се възмути на някои "натовски подлоги", напоследък успокои тона и припомни, че българите все пак са русофилски народ.

На този фон въпреки хаоса около държавната помощ за украинските бежанци у нас, бяха стартирани десетки граждански инициативи, които продължават и в момента.

"Военната операция", Янев и Нинова

Началото на войната в България бе символно отбелязано от тогавашния военен министър и сегашен лидер на партията "Български възход" Стефан Янев, който предпочете да повтаря тезата на Путин, че става въпрос за "военна операция" и дори, когато бе освободен от тогавашния премиер Кирил Петков, разясни, че "изстрадалата ни Родина не заслужава да бъде жертвана в игрите на големите".

Под ръководството на върховния главнокомандващ Румен Радев и военния министър Стефан Янев България изгуби месеци, в които можеше бързо да укрепи отбраната си с помощта на съюзниците в НАТО. Дебатът затъна в клишета, че българската армия е достатъчно силна, за да осигури сама отбраната на страната и така не се възползвахме от възможността да приемем допълнително сили още преди военната агресия на Русия срещу Украйна, както направиха Полша и Румъния.

В крайна сметка се взе решение за разполагането на батальонна бойна група на НАТО у нас, като Янев успокои, че "става въпрос за тренировка, нищо особено, нищо притеснително".

Впоследствие този инструмент бе развит и Италия логично стана рамкова страна.

Правителството на Кирил Петков стана заложник на БСП, която обяви, че няма да остане в управленската коалиция, ако се върви срещу Русия, и това предопредели голяма част от публичното му поведение. Така се стигна до ситуация, в която вицепремиерката Корнелия Нинова обясняваше, че България не изпраща оръжия за Украйна, макар почти всекидневно да излизаше информация в обратна посока.

Парламентът не успя да вземе решение за изпращането на директна военна помощ за Украйна, но остана публична тайна, че големи количества въоръжение и боеприпаси достигат от България до Украйна. Така в началото на тази година това бе подробно описано в публикация на авторитетния германски вестник "Ди Велт" със заглавие "Как България помогна на Украйна, без никой да разбере".

Радев – все по-явен представител на Москва в ЕС

В крайна сметка не БСП, а "Има такъв народ" свали правителството на Кирил Петков и президентът Румен Радев назначи служебното правителство на Гълъб Донев, в което назначи за военен министър смятания за негова дясна ръка Димитър Стоянов.

Предсрочните избори не доведоха до редовно управление, и този кабинет (с една промяна) продължава да управлява страната и в момента.

За краткото си съществуване парламентът все пак взе решение България най-накрая да се присъедини към усилията на партньорите си в НАТО и ЕС и да подпомогне отбраната на Украйна с директни доставки. Това се случи въпреки системната съпротива на президента Румен Радев, който обясняваше, че така България ще бъде въвлечена във войната.

Според международното право оказването на подкрепа на страната жертва не може да се смята за въвличане в конфликта, но Радев не влезе в обяснения по този въпрос. След като тази опорка бе опровергана той заложи на нов мотив – желанието му да се постигне мир.

Кулминацията на поведението му бе в Брюксел, когато той директно блокира нова директна военна помощ за Украйна и заплаши, че България ще наложи вето на европейско ниво, ако се гласуват нови санкции срещу Русия, които включват и ядреното гориво.

Така въпреки решението на парламента България да помага на Украйна с военни доставки, назначеното от Радев служебно правителство блокира процеса, като обясни, че армията ни е в тежко състояние и не може да отделя от ограничените си ресурси си в помощ на Украйна.

Военният министър Димитър Стоянов не се впечатли и от писмото на върховния представител на Европейския съюз (ЕС) по външната политика и сигурността Жозеп Борел, с което той помоли държавите от ЕС спешно да доставят боеприпаси на Украйна.

Стоянов обясни, че страната ни е закъсняла и за т.нар. триъгълни сделки, с които България може да бъде компенсирана от партньорите си в НАТО, ако предостави старо руско въоръжение на Украйна, и даде да се разбере, че служебният кабинет не планира нова военна помощ.

България пропусна възможността да помогне на Украйна със старото си съветско оръжие и в същото време да засили модернизацията на армията си, като продължава да излъчва сигнали, че на нея не може да се разчита.

Така на връх годишнината от началото на войната еврокомисарят Валдис Домбровскис призова от София да бъде спряна руската агресия и обяви, че "Европа ще помага на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, за да спечели войната", а българският президент, който говори на същото събитие, не отдели време в речта си, за да отбележи навършването на първата година от началото на войната.

mediapool.bg